Българинът не харесва това: Европа лудна по low cost стоките

Инфлацията започва да намалява, но цените няма да спадат много, а ще се задържат на вече по-високи нива. Това предполага, че пазаруването на стоки с по-ниски цени ще се настани трайно сред потребителите в цяла Европа, което вече се превръща в осъзнат избор и показва повишена финансова грамотност.

Такива изводи правят експертите на BNP Paribas Personal Finance, които представиха традиционното изследване "Обсерватория 2023". То е проведено сред 14 200 души в 15 страни и показва, че на половината от тях покупателната способност е намаляла.

Реалността вече е нискобюджетна

Експертите отбелязват, че преследването на добрата цена от потребителите има различни проявления - през промоциите чрез покупката на стоки, които не са част от бранд, разработката и маркетирането на който означава разходи и по-висока цена, купуването на базови модели.

Доскоро в доста европейски страни се смяташе, че да купуваш бюджетни стоки (low cost) е унизително, белег за нисък социален статус, но това вече не е така, отбелязват от банката. "Това вече е осъзнат пестелив избор и признак за финансова грамотност. Това обяснява експанзията на ценово ориентирания пазар", коментира Мария Мангърова, директор "Продажби и маркетинг" в банката.

Авторите на изследването казват, че нискобюджетната реалност е добре позната в ЕС. В България 72% казват, че знаят много добре какво се крие зад това понятие, но само 47% смятат, че този сектор е добре развит на местния пазар. Такива обаче все повече навлизат. По данни за 2021 г. полската верига евтини стоки "Пепко" (Pepco) излезе начело по оборот при покупки на дрехи, изпреварвайки предишния лидер H&M. Това в някаква степен се дължи и на бързото отваряне на много обекти. Наскоро се разбра и че германската верига с евтини стоки за бита TEDi влиза на българския пазар.

Възприятието за това дали тези стоки са добри варира в зависимост от секторите. Българите ги възприемат като възможност да управление на всекидневните си разходи, докато в ЕС потребителите гледат на тях като на стоки с добра стойност срещу парите. Запазва се тенденцията в България да се гледа на тези продукти неизменно като на такива с по-ниско качество, с небрандирана стока, с компромиси.

Според данните от "Обсерватория 2023" средната оценка за качеството на нискобюджетните продукти и услуги в България е 6.1 от 10, което е най-ниското ниво за Европа и е много под средното от 6.8. Заради спада на покупателната способност хората ще търсят повече информация за продуктите и ще избягват да плащат за екстри и характеристики на продуктите, от които не се нуждаят, смятат експертите.

Изследването показва още, че хората с високи доходи в Европа са по-склонни да купуват нискобюджетни стоки. Според 77% от анкетираните при тези стоки е елиминирано всичко, което не е важно, и се предлага само това, което е действително необходимо на хората. Европейците свързват този бизнес модел и с лесни за идентифициране и небрандирани продукти, при които не се плаща за марка, а само за стока.

Според данните от "Обсерватория 2023" едва 26% от хората намират използването на low cost услуги и продукти за "унизително", докато останалите 74% твърдят, че няма нищо срамно в това. Причината е, че този бизнес модел помага на хората да запазят нивото си на потребление на фона на очаквани затруднения - 82% от участниците в проучването споделят, че пазаруват в дискаунт магазини, а 77% казват, че купуват low cost продукти.

Проучването показва, че 67% от хората в Европа вярват, че дискаунтърите и бюджетните брандове им помагат да подобрят покупателната си способност. Най-висок е този дял в Португалия и Великобритания - 77%, а най-нисък в България - 54%.

Според 85% от европейците нискобюджетният модел им позволява да купуват стоки, които не биха си позволили иначе, тъй като са твърде скъпи. Позицията, че този сектор е начин за повишаване на покупателната способност с по-ниските си цени, се споделя от 83% от хората.

В желанието си да запазят стандарта си на живот хората пренареждат приоритетите на покупките си. Една от тенденциите, които се очертават от "Обсерватория 2023", е, че от дискаунтъри се пазаруват по-често стоки за ежедневна употреба като храни и облекла. Според данните през изминалата година 41% от европейците по-често са посещавали хранителни дискаунт вериги, а 34% - магазини за нискобюджетна мода.

Българите не харесват твърде много това

В същото време едва около 20% от хората очакват нарастване на покупките на нискобюджетни домакински уреди, потребителска електроника, инструменти за дома и градината, спортни стоки и други продукти за дълготрайна употреба. Това показва, че в сектори като потребителската електроника хората са по-склонни да инвестират повече в по-висок клас техника с по-висока добавена стойност като по-дълга гаранция, възможност за ремонт след изтичане на гаранцията или замяна с по-нов модел.

Само 47% от българите казват, че този сектор е добре развит в страната, което е по-ниско от средното за Европа от 60%.

Едно от най-важните условия за растеж на нискобюджетния пазар в България е да предложи по-добро качество. Според данните от проучването българите са с най-ниска оценка за качеството на дискаунт продуктите и услугите.

Докато средната оценка в Европа е 6.8 от 10, то в България е 6.1. Най-висока е оценката в Румъния - 7.4. Освен това само 49% от българите заявяват, че когато ползват такива продукти и услуги, получават добро качество срещу парите си. Средният процент за ЕС е близо 60. В същото време 51% от българите признават, че low cost продуктите са по-евтини и затова са с по-ниско качество. По този показател сме над средното за ЕС, което е 43%.