Българка в Дарлингтън прави Кулинарен клуб за родна кухня

Българката Вероника Лазарова, която от години живее и работи в североизточния английски град Дарлингтън, скоро планира да отвори Кулинарен клуб, в който да готви българска кухня и да кани хора от различни части на света да представят традиционните храни на страните си. В момента сънародничката ни има магазин за паста и кулинарно училище, където провежда и готварски курсове.  

Вероника Лазарова е родена във Враца. Работи като журналист в България, но се премества със семейството си на Острова и създава сайта Lifebites.bg, на който все още е главен редактор. Преди няколко години обаче решава, че е време да се захване с нещо друго и превръща едно от хобитата си – готвенето в бизнес. 

Вероника Лазарова даде интервю за БТА и рубриката БГ Свят. 

- Вероника, кога и как се озова от Враца в Дарлингтън?

- В Дарлингтън попаднах преди 13 години за първи път, когато половинката ми замина да работи там. Плановете му бяха да остане за година, за да натрупа малко опит като фармацевт на Острова. Хареса му там, а аз постепенно превърнах посещенията в постоянно пребиваване. Когато ме питат какво ме е довело тук, казвам - любовта. 

- Как живее една българка на Острова? Различен ли е много животът в Дарлингътн от този във Враца? 

- Трябва да уточня - аз не съм една българка. Казвам го без претенции и ще поясня. Аз съм човек, който се опитвам да се адаптира в средата, в която живее максимално. Създавам контакти на различно ниво. Опитвам се да намирам време да закусвам в местни кафенета, да посещавам близкия пъб, да излизам със съседи. Ходя на фитнес групи, които са своеобразни малки общества.

През годините съм посещавала курсове по езици - английски, немски, по креативно писане, по шивачество, правене на бижута. На повечето места аз съм единствената чужденка. Никога обаче не се чувствам като външен човек. Общуването е ключът към това едно общество да те приеме. А когато си учтив и усмихнат, дори и с акцент, хората те харесват и любопитстват - как и защо си дошъл при тях. С добро чувство и с усмивка.

- А промени ли се много живота ти след Брекзит?

- Промените в живота на Острова са две - цените се повишиха няколко пъти и кризата с работната ръка стана по-осезаема. Трудно е да се наемат качествени кадри.

- Как изглежда България отвън?

- Объркана. И някак все същата. Всички се оплакваме, без да правим кой знае какво, за да променим това, което не ни харесва. Макар че невинаги има какво да се направи. Въпреки това има много млади българи с интересни идеи, които правят страната ни много симпатична.

- Какво най-много ти липсва от родината?

- Хората по улиците вечерно време и общуването на маса. Може би затова и искам да създам Кулинарния клуб, за да пресъздам част от България и традициите й на британска почва.

- Кога и как хобито ти (готвенето) стана бизнес? 

- Години наред работих от вкъщи, а с две деца и работохолизъм това не е особено здравословно. След седем години реших, че е дошло време да изляза от къщата и да започна да върша нещо с ръцете си - да правя пица или паста, което беше хоби до този момент. Кандидатствах за работа в една нова пицария, но въпреки препоръките на мой приятел, собственикът дори не отговори на имейла ми. Напълно разбираемо, тъй като нямах никакъв опит, освен огромен ентусиазъм. Така реших, че ако искам да си намеря работа, която да ми харесва, трябва да я създам. Направих проучване, намерих фирма в Италия, която произвежда оборудване за производство на паста и отидох на обучение при тях.

- А кога и как създаде магазина за паста?

- Това се случи през септември 2018 г. Познати и непознати ме убеждаваха, че идеята е обречена, тъй като в Дарлингтън няма пазар за подобен продукт. Като минус виждаха и помещението, което бях наела - различни хора бяха започвали бизнес там, но до един се бяха провалили.

- Хората, които идват, клиентите ти, знаят ли, че си българка? Разказваш ли им за България?

- В магазина идват най-различни хора – от медицински сестри, лекари и парамедици, през ученици, архитекти, офис служители, строители, водопроводчици, градинари, работници в супермаркети, озеленители, музиканти, пенсионери. Повечето от тях са редовни посетители, други идват от съседни градове, за да опитат пастата ни. Имаме и чужденци, които гостуват тук и са прочели за нас в Интернет.

Повечето от тях предполагат, че съм италианка. Това беше и една от причините да реша да се захвана с паста. Имам акцент, а когато говоря, ръкомахам усилено. Подсъзнателно всеки предполага, че идвам от Ботуша. Аз обаче с усмивка отвръщам, че съм българка. Винаги разказвам за страната ни, използвам български продукти - като чашки за кафе, които могат да се ядат, а едно от менютата ни е върху стена, обработена с боя, която е превърнала в бяла дъска.

- Използваш ли български подправки в кухнята?

- Български подправки - не. Само продуктите, които споменах преди това. Иновативни са и представят страната ни в добра светлина. Планирам веднъж месечно да отварям кухнята в кулинарното ни училище за малки групи, на които да готвя българска храна и да разказвам повече за културата ни. Повечето англичани свързват България с две неща - Слънчев бряг и мафия. Искам да им покажа, че страната ни има друг образ и вкус.

А иначе вяколко пъти месечно имаме курсове по правене на прясна паста, кулинарни класове за деца, вечери за малки групи, а скоро смятам да дам начало на Кулинарния клуб, в който ще готвя българска кухня и ще каня хора от различни части на света да представят традиционните храни на страните си. 

Храната освен стомаха, пълни и душата на човек. Много често се случва след обучение, хората да останат с часове и да говорят с непознати за манджи, пътувания и заведения, които биха препоръчали. Храната свързва.