„Няма такава държава“ е гей парадът на Слави
Защо Къцамун, Кутка Бодурова и Деси Радева чак сега се сетиха колко пошъл е Дългия?
Вече петилетка чувствам общественото задължение да защитавам ежегодния гей парад. Не защото изпитвам удоволствие да плакна очи с гледката на 130-килограмови лесбийки с фланелени пуловери или заради естетичeското удовлетворение да наблюдавам гърчещи се в оргазмичен танц кльощави и обекосмени момченца с шарени сутиени. А защото като хвърля един поглед на противниците на прайда ми става ясно, че щом бърка в техните дребни, задръстени душици, значи изпълнява важна социална функция.
Ако против едно събитие са се обединили мазните попове от БПЦ, Волен Сидеров, Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков, Ричард Величков и приматите от футболната агитка „София-Запад“, то несъмнено заслужава поощрение. В тази връзка никога не съм си представял, че ще вляза в ролята на защитник на пошлия парад от стари вицове и атонални кючеци за таксиметрови шофьори, наречен „Шоуто на Слави“, при това след неговия окончателен финал. Обстоятелствата обаче го налагат.
Само вижте що за маргинална процесия от фундаментални неудачници се изреди да плюе върху голото теме на Трифонов след слизането му от ефир. Още преди да изчака финалните надписи на последното предаване, в социалните мрежи с характерния си обезоръжаващ инфантилизъм се включи махараджата на плоските шеги, авторът на сексуални бестселъри за вегетарианци Къци Вапцаров. Русолявият дребосък като архетипен герой на зло джудже от приказките се присмя на политическите напъни на довчеашния си колега с върха на стихоплетските си умение: „Слави ще ви оправи.“
Само Къцамун да беше, може да се пеглътне, достатъчно е дребен. Последва го обаче ласвегаската Мадона от „Меден рудник“ Кутка Бодурова, която от висотата на третото си място на шлагерфестивала в Сочи през 1977-а година започна да ръси естетически оценки за Слави, все едно има поне 6 професури като на Юлиян Вучков. След като за три десетилетия в САЩ не успя да тушира дори леко нито аграрния си диалект, нито кореспондиращото му излъчване, баба Кица реши да ни учи що е то телевизионна пошлост като контрапункт на традиционните културни ценности.
Нямам желание да изброявам целия легион дребни душици, танцували върху трупа на 19-годишното шоу. Но когато сред тях онзи ден се включи и президентшата Десислава Радева, която (вярно, по-обрано) също обвини бившия си работодател Станислав Тодоров Трифонов в евтин популизъм и обидно подценяване на интелекта на народонаселението, ми стана малко вповече.
Защото същите тези Къцковци, Кутки и Радевци довчера кланяха главица доземи за 7-8 минутки на червеното диванче по Би Ти Ви,където да слушат глупавите истории на Слави затова как пипнал диария навръх абитуриентския си бал в парк „Кайлъка“. Защо тогава не се сетиха колко елементарно, чалга-центрично и вредно е шоуто на Слави? Ако някой има право да говори така по адрес на безславно приклчилото шоу, това е само Симеон Сакскобургготски. Който с погнуса отказа безброй пъти да застане на диванчето, за разлика от всичките ни действащи и забравени политици. Защото макар да бъде запомнен преди всичко като търговец на дървен материал, вечно съдещ се с държавата за няколко декара гори повече, той все пак някога е бил цар. Истински, а не на „Златният Орфей“.
