Бетовен и Виктор Чучков звучат в зала "България" в тройно предизвикателство
Цигуларката Йоанна Каменарска, виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко се събират на сцената под палката на Константин Илиевски
Трима виртуозни солисти от новото поколение класически музиканти гостуват на Софийската филхармония на 21 май. Цигуларката Йоанна Каменарска, виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко се събират на сцената на зала "България" под палката на Константин Илиевски. В програмата са включени тройните концерти на Виктор Чучков и Лудвиг ван Бетовен.
Йоанна Каменарска е в престижния лист на българските концертмайстори по света. Тя е първата жена, която става коцертмайстор в Хамбургския филхармоничен оркестър. Като солист тя редовно изнася концерти с някои от най-големите филхармонични оркестри на Европа и Азия.
Наследствен виолончелист, Атанас Кръстев е сред най-изявените млади български музиканти. Той има 16 първи и извънредни награди от международни конкурси в редица европейски страни и на всички отговорни български подиуми и фестивали. Талантливият виолончелист е солист на всички български и много чуждестранни оркестри. Атанас Кръстев е директор на виолончеловия фестивал и академия „Cellissimo”.
Името на Виктория Василенко можем да прочетем на афишите на прочути концертни сцени като: BOZAR, Flagey, Chateau du Lac, Ghent Opera House, Piano‘s Maene, Alte Oper, Auditorio Nacional и Palau de Musica, Atheneum, Teatro de la Maestranza, NYUAD Art center и др.
Свири с прочути артисти като квартет Belcea, Огюстен Дюме, Александър Рам, Жером Перно и др. През 2022 Виктория става част от организацията и президент на журито на първия конкурс и академия за пианисти „ProPiano” в Санто Доминго, Доминиканска република.
Проф. Виктор Чучков е известен български пианист и композитор, познат на световната публика от успешните си турнета в Европа, Азия и Америка. Професор е по камерна музика и пиано в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Първата си композиция пише още на осемгодишна възраст.
Учи пиано при проф. Лили Атанасова в Средното музикално училище в София и Музикалната академия, и композиция при проф. Веселин Стоянов. През 1966 г. печели стипендия на Консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва композиция при проф. Виргилио Мортари, пиано при проф. Винченцо Витале, Орнела Сантоликидо и проф. Карло Зеки, и камерна музика при Гуидо Агости. От 1990 г. е генерален секретар на Съюза на българските композитори и негов председател (1999 – 2005).
Виктор Чучков е автор на симфонични и камерни произведения, на детската опера „Светулката“ и известните детски песни „Хор на сътворението“ и „Моля кажете не на шега“, на музиката към повече от 50 филма, сред които: „Иван Кондарев (1973), „Суламит“ (1999), Cristallo di Rocca (Италия, 2000), „ТИЛТ“ (2011), „Защо аз“ (Румъния, 1972), експерименталният „Танц върху огъня“ (1972), анимационният „Консервфилм“ (1989) и др. Отличен е с Голямата награда на Международния филмов фестивал във Варна (1973).
Носител е на наградата „Златна звезда“ на фестивала „Златната монета“ в Болоня, Италия. Сред най-известните му композиции са: „Писма от бъдещето“ (1981) – симфонични импресии за глас, рокгрупа и симфоничен оркестър; Концерт за смях и оркестър по мотиви на Росини (1992); Носталгични вариации за кавал (дървена флейта), пиано и оркестър (1994); Концерт за цигулка, виолончело, пиано и оркестър (2003); „Амадеус фантазия“ (Amadeus Fantasie) – вариации за две пиана и оркестър (2005); Романтична фантазия за цигулка, пиано и оркестър (2009) и др. Тройният му концерт е с премиера през 2005 г. в зала "България".
Тройният концерт на Лудвиг ван Бетовен – за цигулка, виолончело и пиано – е едно от най-светлите, радостни и празнични произведения на гениалния немски композитор. Уникален по своя характер, той с право се нарежда сред бетовеновите шедьоври. Написан е през 1803, а през 1804 е публикуван от издателството Breitkopf & Hartel.
Антон Шиндлер, ранният биограф на Бетовен, твърди, че концертът е бил създаден от композитора за неговия ученик Ерцхерцог Рудолф Австрийски, член на императорската фамилия. По онова време ерцхерцогът, който впоследствие под ръководството на Бетовен става прекрасен пианист и композитор, е бил едва 14-годишен и по тази причина може да се предположи, че композиторът се е старал да напише ефектна, но относително проста клавирна партия, обграждайки я с двама по-виртуозни солисти.
Няма доказателства обаче Рудолф да е изпълнявал когато и да било това произведение пред публика. Премиерата на концерта се е състояла едва през 1808 на летните концерти във виенския парк Аугартен, а на заглавната страница на първото издание има посвещение, в което е написано друго име – на Княз Лобковиц, също покровител на композитора.
Тройният концерт е нетипичен за времето на Бетовен, когато жанрът инструментален концерт е предполагал един или двама солисти. Ако в епохата на барока за жанра кончерто гросо е било нещо напълно естествено да има „състезание“ между групите солисти и оркестъра, то по-късно концертите, в които заедно с оркестъра свири ансамбъл, а не солист, са изключителна рядкост.
Изборът на солиращи инструменти фактически превръща произведението в концерт за клавирно трио и това е единственият концерт на Бетовен за повече от един солиращ инструмент. Трите инструмента – това са три човешки гласа и обикновено така се характеризира творбата в музикалната критика.
В заглавието й при изброяване на инструментите най-напред се споменава цигулката, но всъщност водещата роля е поверена на виолончелото – с него започват всички теми и всички части, неговата партия е най-сложната от всички. Сякаш с човешки, топъл глас виолончелото звучи първо, след него възвишено запява цигулката, а най-накрая всгъпва пианото с универсалния си тембър.
Най-сложното в тройния концерт на Бетовен е постигането на ансамбъл: както между самите солисти, така и в тяхното взаимодействие с оркестъра. При изпълнението на творбата от изключителна важност е музикантите да изповядват една естетика. В същото време обаче трябва задължително да има и преход от единната стихия към различни състояния.
На снимката горе: Атанас Кръстев,
Йоанна Каменарска, Виктория Василенко
и Виктор Чучков