Бююк скандал: Турското посолство в София шпионирало журналисти и политици

Политика
11:15 - 06 Октомври 2020
8301
Бююк скандал: Турското посолство в София шпионирало журналисти и политици

Турското посолство в София е участвало в мащабна схема за шпиониране на преподаватели, журналисти и критици на турския президент Реджеп Ердоган. Това става ясно от комюнике, с което разполага шведското издание Nordic Monitor.

Според официалните документи, турското посолство е събирало информация за турски и български граждани, за които се счита, че са съпричастни към движението на Фетхуллах Гюлен, представители на български НПО, учители и персонал от местни училища, както и журналисти, работещи за българското издание на вестник Zaman, като са предавали информацията на турското Министерство на външните работи.

Документът на външното министерство разкрива, че списъкът за шпионаж е предаден на полицейското управление в провинция Ризе на 11 ноември 2016 г. от генералната дирекция на министерството по консулските въпроси, за да помогне за започване на наказателно преследване по обвинения в тероризъм. Поверителният документ включвал номерата на турския и българския паспорт на критиците в България.

Чуждестранното комюнике е подписано от тогавашния ръководител на отдела Йозгюр Гьокмен, който служи като първи съветник в турското посолство в австрийската столица Виена от януари 2017 г. Австрия е сред онези страни, в които турските правителствени агенти са засилили шпионажа на турци и турски организации през последните години. Съобщението на външното министерство е от 11 ноември 2016 г.

След опит за преврат в Турция през юли 2016 г. турските посолства и консулства се превърнаха в инструменти за шпиониране в ръцете на турското ислямистко правителство. Турските дипломатически и консулски представителства по света систематично са шпионирали критици на президента Ердоган, профилирали са техните организации и са изброявали имената им, сякаш са част от терористична организация. Работата като учител в училища, вдъхновени от Гюлен, или участие в институции с нестопанска цел, свързани с движението в чужбина, се считат за терористични актове от правителството на Ердоган.

Ясно е, че турските дипломатически мисии нарушават вътрешното законодателство на приемащите държави и принципите на международното право, като провеждат незаконни кампании за събиране на информация и обширни разузнавателни операции. Пратениците на Ердоган се ползват от привилегиите и имунитета, описани в международните конвенции, докато систематично шпионират критици на президента, събират информация за турци, живеещи в чужбина, и я предават в централата, пише изданието.

Документът разкрива тайната шпионска дейност на българска територия, която е насочена към критиците като част от дългата ръка на президента Ердоган. През февруари външният министър Мевлют Чавушоглу потвърди тайните шпионски операции на турски дипломати на чужда земя. Чавушоглу каза, че турските дипломати, назначени в посолства и консулства, са получили официални указания от правителството да извършват подобни дейности в чужбина.

„Ако погледнете определението за дипломат, то е ясно. … Събирането на разузнавателна информация е задължение на дипломатите “, каза Чавушоглу пред турски журналисти на 16 февруари 2020 г. след конференцията по сигурността в Мюнхен, добавяйки:„ Събирането на разузнавателна информация и събирането на информация са факт.

В интервюто си за The Globe and Mail, турският посланик в Канада Керим Урас също призна, че е шпионирал 15 турко-канадци. „Всяко посолство ще се съсредоточи върху заплахите, насочени към техните страни. Това прави всяко посолство “, каза той пред The ​​Globe and Mail.

Турският президент се обърна срещу движението Гюлен след големи разследвания за корупция през декември 2013 г., които инкриминираха Ердоган, членовете на семейството му и неговите бизнес и политически сътрудници. Заповедта да се шпионират хора и организации, свързани с Гюлен, е от началото на 2014 г., а доброволците на движението са били обект на наказателно преследване по изфабрикувани обвинения в тероризъм.

Репресиите срещу движението се засилиха след опита за преврат. Оттогава активите и богатството на отделни лица, корпорации и организации, за които се смяташе, че са свързани с движението, бяха маркирани като военна плячка, отворена за грабеж. Повече от 150 000 държавни служители са уволнени от правителството без ефективно съдебно или административно разследване, 4560 от които са съдии и прокурори и са заменени от проердогански служители.