COVID-19 уби Никополския епископ Виктор

На 10 май, след усложнения от коронавирусна инфекция, е починал Никополският епископ Виктор, роден на 22 март 1961 г.

През 1993 г. бъдещият архиерей става духовно чедо на Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий. От 2002 г. е негов секретар. Същевременно е секретар и на Църковния съвет на Българската Православна Старостилна Църква. Епископ (от 6 март/22 февруари ст. ст. 2016 г. – митрополит) Фотий го постригва за четец (2 януари 2011 г. /20 декември 2010 г. ст. ст.), за монах (20 май /7 май ст. ст./ 2017 г.), ръкополага го за йеродякон (4 декември /21 ноември ст. ст./ 2017 г.) и за йеромонах (10 декември /27 ноември ст. ст./ 2017 г.).

На 25 май (12 май ст. ст.) 2019 г. йеромонах Виктор (Тодоров) е избран и наречен от Архиерейския Синод на Българската Православна Старостилна Църква за викарен епископ на Триадицкия митрополит. Ръкоположен е за Никополски епископ на 26 май (13 май ст. ст.) 2019 г. в катедралния храм „Успение Богородично“ с участие на архиереи от Руската Православна Задгранична Църква, Църквата на истинските православни християни в Гърция и Румънската Православна Старостилна Църква.

За краткото време на архиерейското си служение епископ Виктор принесе обилни плодове като проповедник, книжовник, духовен наставник. Достъпен, непосредствен, винаги добронамерен, отговорен, с дълбок аналитичен ум, владика Виктор послужи всеотдайно на Христовата Църква.

В словото си след архиерейската хиротония епископ Виктор между другото каза:

„…Обикновено при такива слова ръкополаганият дава обещания за послушание към предстоятеля, към Синода, към Църквата. Те са включени и сред задължителните обещания, които той чете след изповядването на вярата. Обаче в случая на мен ми се струва малко неестествено да обещая послушанието като нещо, което ще дам, след като по-скоро се надявам да получа от него облекчение от тежестта на голямата отговорност. На положението си на послушник на предстоятеля гледам като на спасителен заслон. Надявам се Бог да даде още дълги години сили на митрополит Фотий да ръководи кораба на нашата Църква, а моята отговорност да се свежда до изпълняване на възложените ми послушания. Бих си пожелал дори, да даде Бог така да бъде през всички дни, които са отредени за земния ми живот“.

Съболезнования на близките на духовника!