Да отгледаш цвете, да опитомиш лисица

На днешния ден отбелязваме 122 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Изключителен любител на авиацията, французинът записа името си във вечността с произведения като "Южна поща", "Нощен полет", "Земя на хората", "Боен пилот", "Писмо до един заложник", "Малкият принц", "Цитадела", "Военни записки". Разбира се, „Малкият принц“ със сигурност е книгата, станала настолна за поколения. За мен тя е символ на невинността, която си отива заедно с детството. Съвършена поезия, независимо от факта, че жанрово се определя като повест.

„Малкият принц“ е тънка книжка, която четем и препрочитаме безброй пъти, защото това е свят, който по неотразим начин събира на едно място небето, земята, звездите и всичко онова, което въплътява животът ни. Да се научиш да опитомиш лисица, да разпознаваш пеперудите в гъсениците, да познаеш щастието, заобичвайки едно единствено цвете са неща, които възпитават в нас отношение към красотата на света.

Подарявал съм „Малкият принц“ с повод и без повод, тъй като вярвам, че във всеки от нас детето оцелява и има нужда да продължи да изпитва възхита. Като възрастни губим много ценно време, забравяйки че има хора, които са истински ценни за нас. Цветето, за което сме се погрижили, е по-важно от всички други цветя и това е съвсем естествено.

Стъклените похлупаци не ни предпазват от тъгата и разочарованието, но винаги е хубаво да помним нещата, които са ни носили радост. Подарявайки копие от книгата, искам да не преставаме да помним, че същественото е невидимо за очите, но е достатъчно за миг да спуснем клепачи, за да изпитаме отново насладата от детство, което никога няма да ни напусне.

„Малкият принц“ е верният съветник, който няма да ни подведе по пътя към планетите, за които сме мечтали. Да, ставаме отговорни за онези, които сме опитомили, и само търпението може да ни разкрие в пълнота смисъла от това да остаряваме заедно, уважавайки се, подкрепяйки се, обичайки.  Важно е да не спираме да поглеждаме към звездите, а ако думите пречат да се разбираме помежду си, достатъчно е да помълчим в компанията на някого. Тогава същественото винаги става достъпно.

Както казва самият Екзюпери, „истинската любов започва, когато нищо не се търси в замяна“. Това е вярната отправна точка в живот, в който малкият принц никога не си отива.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg