Да теглим ли мамата на папата?

От I век насам на престола са се изредили 266 папи – ниски и високи, кльощави и преяждащи със сланина, благочестиви и скрити содомити, даже някои твърдят, че е имало и жена начело на римокатолическата църква. За тях има какви ли не легенди – за Лъв Велики, пред когото самият Атила коленичил в страх, за Климент VIII, който признал, че Земята се върти около слънцето, за великолепния Йоан-Павел II, който заби кол във вампирското сърце на комунизма. Опасявам се, че настоящият понтиф Франциск ще остане в историята като папата – страхливец.

Призивът му украинските герои да сложат оръжие в краката на руските зверове, колкото и да беше замазван и редактиран, тълкуван и анализиран от официалните говорители на Ватикана, носи само едно послание. „Блажени кротките, защото ще наследят земята“ – това, за непосветените е т. нар. Трето блаженство. Онова, посветено на послушанието, вежливостта и ненасилието.

Твърде интересен момент избра Светият отец, за да ни припомни, че търсещият мир не е страхливец, а е милосърден, братски настроен, изпълнен с доверие и надежда. Разбира се, трябва да се съгласим, но не и когато съседът му разкъсва деца със севернокорейски дронове, взривява болници и училища, разстрелва военнопленници и хвърля срещу невъоръжени цивилни изверги от затворническите колонии с десетки тежки присъди.

Понякога кротостта и състраданието могат да бъдат изразени единствено с оръжие в ръка. За съжаление Франциск изпусна историческия момент да демонстрира ролята на католическата църква като културен обединител на Западната цивилизация, като един от стълбовете, върху който се опитваме да градим общото, мирно и плодотворно бъдеще на Европа.

Когато германските войски в разгара на Втората световна война стигнаха до Москва, когато се водеше Сталинградската битка, никой не призоваваше за мир с Хитлер и вдигане за бяло знаме. Освен може би Ганди, само че той се обръща към немския психопат да спре безумната си агресия, а не моли Сталин да остави оръжието. Тогава западните съюзници на СССР, който се отбранява от агресия, изпращат 14 000 самолета, 15 000 танка, няколко милиона тона храни, без които Русия нямаше да устои на атаката на фашистите.

„Църквата е невидимо общество, съставено от души, чиято глава е единствено Христос и те нямат нужда от папската институция.  Папата е невеж и корумпиран от алчност и жажда за власт. Да се поклониш на папата е бунт срещу Христос!“ Това са думи на Ян Хус, чешкият национален герой и философ, изгорял на кладата заради смелостта да се изправи срещу догматизма на Ватикана.

Да, от 15-и век насам католицизмът е изминал огромен път, но Франциск остава жертва и говорител на някои от неизкоренимите му, вродени пороци. Политическите интриги, авторитарността, първобитното кастово разделение, презумпцията на папската непогрешимост, са все препятствия, през които Ватиканът трябва да премине, за да влезе заедно с паството си в 21-и век и да отговори на очакванията на стотици милиони.

С величието на своето минало, с богатството на вековния си опит, католическата църква трябва да бъде светият фар в тези тежки времена за всички християни. Римската гордост обаче я прави страхлив съучастник и отдалечен наблюдател на драматичните събития в Украйна. Докато това не се промени, на папата спокойно можем да му теглим мамата.