Дървена статуя на Богородица плаче и лекува

Девата от Акита бди над Япония

Мистика
10:27 - 20 Октомври 2020
7812
Дървена статуя на Богородица плаче и лекува

Японската дървена статуя на Дева Мария е създадена през 60-те години от будистски дърворезбар. Тя пребивава тихо в продължение на години в параклиса на японски манастир в северозападната част на града Акита. Днес статуята на Дева Мария и нейният малък параклис са световно известни с чудодейни явления и изцеления. Започвайки през 1973 г., масивната дървена статуя многократно е виждана да плаче и да кърви.

Според различни източници тя е излекувала глуха монахиня, както и мозъчен тумор на човек, отишъл да се помоли. Учените не успяват да обяснят тези чудеса. Католическите свещеници дават колебливата си подкрепа за чудесата на статуята от Акита.

Освен с кървящите длани, статуята е виждана да се поти и няколко пъти да плаче. Част от тези чудеса са уловени и на филмови кадри от местни репортери. Статуята извършва 101 необикновени неща (плач, кървене, потене). Смята се, че броят е символичен: първата единица представлява греха, който една жена е донесла на света (Ева, като отхапва ябълката); втората единица представлява спасението, което друга жена донесла на света (Мария, раждаща Исус Христос); а нулата между тях представлява вечността на Светия Дух.

Некатолически специалисти изследват течностите от статуята и установяват, че те са човешки течности. Първоначално архиепископът на Токио отхвърля чудодейните твърдения, без дори да посети Акита. Въпреки това епископ Ито, който е свидетел на чудесата, настоява църквата да създаде комисия. Светият престол никога не потвърждава официално легендата за Дева Мария от Акита, кардинал Ратцингер (по-късно папа Бенедикт XVI) потвърждава достоверността на посланията от Богородица, които са дадени на хората от Акита.


42-годишната Агнес Кацуко Сасагава влязла в манастира „Дева Мария от Акита“ през май 1973 г. Сестра Агнес прекарала последните няколко десетилетия в борба с множество здравословни проблеми, за които се смята, че произтичат от хирургична операция на апендикса. В продължение на години тя била глуха с лявото си ухо, а способността да чува с дясното ухо започнала бавно да намалява. Няколко месеца преди да влезе в манастира, нейното заявление за инвалидност било загубено. Според държавните документи нейната пълна и неизлечима глухота бива потвърдена от двама експерти (д-р Савада от болница Нийгата Розай в Джоуцу, Нийгата и д-р Арай от отделението за очи и уши на болницата на Червения кръст Акита), за да има право на пенсиониране по болест. След само няколко седмици, прекарани в Акита, сестра Агнес става свидетел на първото чудо на статуята на Дева Мария. На 12 юни 1973 г. около параклиса засияла блестяща светлина и във въздуха над олтара се носел дим или мъгла. Сестра Агнес видяла „множество същества, подобни на Ангели, които обградиха олтара“. Посетена е и от привидение, за което вярва, че е нейният ангел-пазител, когото тя описва като „кръгло лице, израз на сладост. . . човек, покрит с блестяща белота като сняг. Ангелът се помолил със сестра Агнес и й предложил съвети и напътствия. Монахинята споделила чудодейните събития с католическия ръководител в района, епископ Джон Шоджиро Ито, както и на директора на манастира, преподобният Тейдзи Ясуда. На 28 юни 1973 г., сестра Агнес започва да изпитва стигматични преживявания (рани или усещания за болка в китките и /или краката на местата, където Исус е прикован към кръста). На дланта на лявата й ръка се появи малка кръстообразна рана и започна да кърви. Болката зопочвала в четвъртък вечерта и продължавала през целия петък, като понякога ставала ужасно мъчителна за сестра Агнес. И все пак нейният ангел-пазител идвал и я утешавал, казвайки й: „Раните на Мария са много по-дълбоки и скръбни от твоите. Нека отидем да се молим заедно в параклиса".

След молитвата сестра Агнес погледнала към статуята на Дева Мария. Високата почти метър статуя била издялана от едно цяло парче дървесина. На нея е изобразена Девата, застанала пред кръст, върху глобус с ръце, присвити в лактите, с длани нагоре, в знак на покана и добре дошъл. За 6 юли 1973 г. сестра Агнес разказва: „Изведнъж почувствах, че дървената статуя оживява и сякаш иска да ми каже нещо“, казва сестра Агнес. „Окъпана беше в блестяща светлина и в същия момент глас с неописуема красота срази тотално глухите ми уши. Девата каза: „Твоята глухота ще бъде излекувана“.

На следващия ден, докато монахините се събирали за молитви, те били шокирани, когато открили кръв, която течала от дясната китка на статуята. Всеки петък през целия този юли раната се появявала отново и започвала да кърви. „Изглеждаше наистина като нарязана плът“, казва друга монахиня от манастира. В края на юли раните на сестра Агнес изчезнали, а раните на Дева Мария останали до 29 септември, макар и вече да не кървяли.

Дева Мария се появява и говори със сестра Агнес общо три пъти. При третото посещение статуята на Дева Мария от Акита казва:

„Скъпа моя дъще, слушай добре какво имам да ти кажа. Вие ще информирате своя ръководител. Както ви казах, ако хората не се покаят и не станат по-добри, Отецът ще донесе ужасно наказание на цялото човечество. Това ще бъде наказание, по-голямо от потопа, какъвто никога не е виждан досега. Огън ще падне от небето и ще унищожи голяма част от човечеството - както добрите, така и лошите, като не щади нито свещениците, нито праворерните. Оцелелите ще се окажат толкова измъчени, че ще завиждат на мъртвите. Единствените оръжия, които ще останат за вас, ще бъдат Розариумът и Знакът, оставени от Сина Ми. Всеки ден рецитирйте молитвата на броеницата. С Розария се молете за папата, епископите и свещениците. Работата на дявола ще проникне дори в Църквата по такъв начин, че човек ще види кардинали да се противопоставят на кардинали и епископи срещу други епископи. Свещениците, които ме почитат, ще бъдат презрени и прокудени от своите последователи. Църквите и олтарите ще бъдат пусти. Църквата ще бъде пълна с онези, които правят компромиси и демонът ще принуди много свещеници и посветени души да напуснат службата за Господ. Демонът ще бъде особено непримирим срещу души, посветени на Бог. Мисълта за загубата на толкова много души е причината за моята тъга. Ако греховете се увеличат, няма да има прошка за никой. Със смелост говорете с пасторите си. Те ще знаят как да насърчат всеки един от вас да се моли и да извършва добри дела. Днес е последният път, когато ще говоря. Много се молете. Само аз все още съм в състояние да ви спася от бедствията, които се приближават. Тези, които ми се доверят и повярват, ще бъдат спасени".

Дева Мария обещала да излекува слуха на сестра Агнес и до 1982 г. някога глухата Агнес отново имала перфектен слух, въпреки че болестта й била обявена за нелечима. През 1981 г. южнокорейска жена на име Тереза ​​Чун Сун Хо имала видения с Девата от Акита, докато била в кома. Чун страдала от мозъчен тумор и не се очаквало да се възстанови. След като се събудила, тя отишла до Япония и се молила в светилището на Дева Мария от Акита. Когато се върнала в Южна Корея, лекарите й били изумени, защото след като я прегледали, установили, че тя е напълно излекувана.