Държавата клекна на бизнеса: Узаконява 9-часов работен ден

Лимитът за извънреден труд се увеличава от 150 на 300 часа годишно

Общество
12:28 - 06 Януари 2020
2510
Държавата клекна на бизнеса: Узаконява 9-часов работен ден

Промяна в Кодекса на труда за увеличаване на извънредното работно време ще даде възможност на бизнеса да въведе напълно законно 9-часов работен ден. Това обсъжда работна група между правителството, синдикатите и работодателите. Увеличение на лимита за извънреден труд от 150 на 300 часа е една от промените, поискани от бизнеса, по която има съгласие от социалното министерство. Ако тези 300 часа извънреден труд се разхвърлят на работните дни в годината, това означава възможност за удължаване на работния ден от 8 на над 9 часа напълно законно.

Според запознати това е вратичка за бизнеса да увеличи работния ден на служителите си, без това да налага допълнително заплащаме за техния труд.

Полагането на извънреден труд от своя страна ще се включва вече задължително в колективния трудов договор, предвижда предложението на социалното министерство. В момента той може да бъде предвиден и в индивидуалния договор. Освен това ще трябва да се спазват нормите за междудневната и междуседмичната почивка, които са съответно 12 и 48 часа.

За тази промяна в Кодекса на труда отдавна настоява бизнесът. Предложението на синдикатите е да отпадне възможността за извънреден труд извън регламентираната 40-часова работна седмица.

Министерството е направило предложения за намаляване на максималния период за сумирано изчисляване на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът настоява то да е 12 месеца.

"В момента извънредният труд е забранен, освен в няколко случая, които са изрично дефинирани от законодателя. Сред тях са осигуряване на сигурността на страната или справяне с последствията от бедствия и аварии. Заради тази забрана компаниите изготвят графиците така, че сборът от работните часове на служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време, което е голямо неудобство за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне забраната за полагането и планирането на извънреден труд или да се увеличи обхватът на предвидените в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях", обясни Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия.

Според бизнеса е необходимо да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд.

"За сектора на търговията това е много важно, тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд. Например в случай на инвентаризация на складови наличности или въвеждане на нова информационна система различни екипи са ангажирани с процеса до неговото приключване. Също така в нашата сфера има ясно изразена сезонност. По време на великденските или коледните празници се налага повече хора да са в магазините, за да могат да обслужат по-големия брой клиенти", аргументират се още големите търговски хранителни вериги. Те настояват и за въвеждането на електронни графици. "Така наречената Форма 76, която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време, е доста остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който Инспекцията по труда приема", обясни още Матеев. В същото време големите международни компании често прилагат у нас международно доказани системи за планиране и отчетност на работното време.

"Приемането на промени по отношение на извънредния труд ще е от полза както на работодателите, така и на работниците.

Компаниите ще могат по-ефективно да планират работните процеси. От друга страна, служителите ще могат да полагат извънреден труд, когато им се налага, и да получат съответното заплащане за това. Разбира се, тук е изключително важно да има пълно разбирателство между работника и работодателя", обясни още Матеев.