Делото срещу Ахмед Муса и 13-те имами стартира с негоден обвинителен акт

Новини
11:52 - 07 Януари 2026
798
Делото срещу Ахмед Муса и 13-те имами стартира с негоден обвинителен акт

Разширен съдебен състав на Окръжен съд – Пазарджиик председателстван от съдия Красимир Комсалов даде старт на подновеното дело срещу Ахмед Муса и неговите общо 13 сподвижници. Те са обвинени в разпространение на радикален ислям, а това се оказа недоказано в шумния процес, който започна преди десет години и завърши с осъдителни присъди.

С Решение № 60161/11.04.2022 г. по наказателно дело № 522/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени решението на Апелативен съд-Пловдив и потвърдената с него присъда от 10 декември 2019 г. по н.о.х.д. № 44/2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик и върна делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание.

Делото във ВКС бе образувано по касационни жалби на 12 от общо 14 подсъдими срещу атакуваното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, съобщиха Върховния касационен съд (ВКС) през април 2022 г. Тричленният състав на ВКС приема жалбите за допустими и основателни по отношение на част от изложените доводи.

Според върховните съдии в решението си въззивният съд е афиширал, че самостоятелно установява фактическа обстановка, която всъщност не е обективирана, тъй като при описание на фактологията съдът е цитирал и преразказвал показания на свидетели по делото, извършените процесуално-следствени действия и заключения на експертизи, без въз основа на тях да изведе описание на възприета от него фактическа обстановка. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, свързана с време и начин на осъществяване на деянията от подсъдимите и конкретизиране на действията, с които те са осъществили съставите на престъпленията, в чието извършване са признати за виновни.

Подобна яснота не е налице и в мотивите към постановения първостепенен акт.

Първоинстанционният съд е бил изначално затруднен от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е поставило обвинението във внесения за разглеждане обвинителен акт.Според съдебния състав на ВКС са основателни упреците на защитата към прокурора и съда за неяснота както относно времевите параметри на проповядване на омраза на религиозна основа от страна на техните подзащитни, така и относно начина на проповядването ѝ.

Декларативни изрази, че подсъдимите чрез проповеди или организиране на проповеди са създавали верска нетърпимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или съдържанието на тези проповеди, които съответно след това да бъдат подложени на преценка дали по съществото си представляват проповядване на подобна религиозна омраза, не може да се възприеме като ясно афиширана позиция както на съда, така и на прокурора за наличието на елементите от състава на престъплението по чл. 164, ал. 1 от НК.
 
Тъй като този пропуск е осъществен от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неяснота в обвинителния акт, констатацията за липса на мотиви в съдебните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от защитата възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, защото така тези нарушения не биха могли да бъдат отстранени.Върховните съдии са категорични, че на практика актът на окръжния съд страда от липса на мотиви – процесуално нарушение от категорията на съществените и абсолютно основание за неговата отмяна, което е следвало да бъде сторено от апелативния съд поради невъзможност сам да го отстрани.
 
Тъй като обаче са констатирани същностни нарушения на процесуалните правила, осъществени в досъдебната фаза на процеса, то в конкретния случай делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд-Пазарджик и то от стадия на разпоредително заседание поради липса на процесуална възможност за Върховния касационен съд за връщане на делото във фазата на досъдебното производство, оставяйки тази преценка на първостепенния съд.
 
Четири години след като излезе това решение на ВКС днес отново бе даден старт на делото, но в разпоредителното заседание стана ясно, че обвиненията отново не са коректно формулирани.
 
Повечето от обвиняемите трябва да носят съдебна отговорност без да е ясно посочена вината им. Адвокат Елвира Панкова, защитник на шестима от обвиняемите, представи цитати от обвинителниия акт, които доказват, че на практика той не е променян. За повечето от обвиняемите в документа се твърди само, че са „прокламирали радикален ислям чрез слово“, „с тениски и шапки, както и знаме на Ислямска държава“, но без да се сочи конкретен период и време, нито пък пред кого е била извършвана агитацията.
 
Делото поставя и друг сериозен проблем, повечето от обвиняемите са агитирали чрез личните си профили във Фейсбук, а съдебната практика сочи, че е невъзможно да се потвърди категорично, че даден профил принадлежи на конкретен човек и го ползва само и единствено той. Делото преди десет години е стартирало след сигнали от ДАНС, но никой от службата не си е направил труда да удостовери по надлежен ред, че профилите на обвиняемите са действително техни и се ползват през лиичниите им телефони, лаптопи или компютри. Така социалните мрежи се оказват препъникамък и и единствено доказателство за много от обвиненията.
 
Самите обвиняеми не пожелаха да говорят пред журналистите, а също така настояха и да не бъдат снимани. По думите им заради предишното дело им е било трудно да сии намерят работа.