Димитър Гърдев пред Lupa.bg : Властта на Лукашенко е в ръцете на Путин

Димитър Гърдев е експерт в сферата на международната политика и отбрана. Има 4 магистратури и работи върху докторската си дисертация. Той е дипломат и член на УС на Българското дипломатическо дружество. 

-Г-н Гърдев, на юг от нас обстановката става все по-обезпокоителна - как ще се развие конфликтът между Турция и Гърция според вас? Двете страни хем са съюзници в НАТО, хем кръстосват подводници в Средиземно море. 

-Този спор е много отдавна, още преди създаването на НАТО. Кое е новото сега – новото е, че независимо, че са членки на един съюз, се оказва, че този съюз няма механизми да прекрати такъв спор. Освен това има една доктрина в НАТО - от 1984 г., установена при друг един такъв спор – между Турция, Кипър и Гърция. Именно заради това огромно напрежение между натовските държави се приема доктрина, според която съюзът не взема страна в спор между две враждуващи членки. Няма и как да стане, тъй като всяка една страна има пълното право на вето в структурите на НАТО. Вследствие на това ескалиране на обстановката тогава, Гърция излезе от структурите на НАТО за 2 години.

В момента обаче вече имаме Европейски съюз. А Турция не е член на ЕС, но Гърция и Кипър са. И тук виждаме как изведнъж на страната на Гърция рязко застана Франция.

И френският президент директно отправи самолети "Рафал" и една фрегата в подкрепа на държавата-членка.

-Защо точно Франция?

-Причините са няколко. Първо, Франция и Макрон имат желанието да бъдат водеща държава в ЕС в частта за сигурността и отбраната. В момента това е напълно възможно, защото след оттеглянето на Великобритания Франция е единствената държава, която разполага с пълни възможности за това. Франция е член на съвета за сигурност но ООН, освен това тя е единствената държава в Европейския съюз, която разполага с ядрено оръжие, и то в пълния му спектър.

Освен това Франция разполага и с атомоносна авиация. Знаете, че във времето, когато развиваше своите ядрени сили, тя излезе от военната структура на НАТО. Влезе едва през 2009 г. при Саркози.

През това време Франция разработваше собствена доктрина, която е самостоятелна. Те я наричаха отбрана по всички азимути. 

Втората причина е, че Франция среща много сериозни съпротиви във военната операция, която Турция започва в Либия. Тук Франция буквално застана срещу поддържания от турския президент лидер на Съюза на националното спасение. Те подкрепиха другия лидер – главнокомандващия на Либийската национална армия ген. Халифа Хафтар. Открито се противопоставиха на плановете на президента Ердоган да установи военни бази в Либия, защото тук борбата не е само за енергоресурсите и тези емигрантски потоци. Защото, ако това се случи, Ердоган ще овладее и двата пътя за Европа – освен Балкански, и този от Северна Африка през Либия.

Също така Либия е изключително важна за френските интереси в Централна и Източна Африка, бивши колонии на Франция. С огромни концесии, които са предоставени на френски фирми, с огромен пазар.

Така че Франция разчита изключително много на тези „бивши“ територии. Виждаме, че противопоставянето между френския и турския президент тече по няколко направления и казусът е доста заплетен.

-Притеснителното е, че Гърция заговори за война с Турция, въпреки че не я желае. Въпросът е колко реална е опасността от това? Ние сме съвсем близо и това не може да не ни засяга. 

-Може да се случат инциденти. Както се случиха само преди няколко дни – една гръцка фрегата удари един турски боен кораб. Но в края на крайщата тези инциденти няма да доведат до пълномащабна война. По няколко причини: Първо, НАТО все пак е форум, в който всяка страна може да свика всички държави-членки и там да се намерят решения, които да понижат нивото на напрежение и да не се допуснат пълномащабни военни действия. За това призова и американската страна. Като естествено те са много внимателни, защото имат големи проблеми след опита за метеж от 2016г., който се проведе в Турция. Турция има огромни забележки към Съединените щати - обвинява ги, че организаторът на този метеж, Фетхуллах Гюлен, все още се намира в Пенсилвания, те не го дават на турското правосъдие... Счита се, че това е една мълчалива подкрепа за него. Затова САЩ са много внимателни относно действията спрямо Турция.

От друга страна, като държава-членка на ЕС, Гърция, България, Кипър – всички те са защитени от Лисабонския договор. В Лисабонския договор - от чл. 42 до 46, т.7 - ясно се споменава, че всяка една държава-членка е защитена от военна агресия с всички средства в съюза, включително и военни.

Тази т.7 припокрива едно към едно т.5 от договора на НАТО. Което в един момент поставя Турция в положение, при което тя се изправя пред целия Европейският съюз и той има задължения да защити държавата-членка, която е нападната!

Затова смятам, че турският президент, като един прагматичен президент, няма да ескалира чак дотам положението. А и това не е първата, нито последната ескалация на военно напрежение между държавата Гърция и държавата Турция. Такива спорове за крайбрежни зони, за острови – те са постоянни.

Никой от тези спорове не е довел до война.

-Казахте, че турският президент е прагматичен. А какъв е президентът на Беларус – защото и там става все по-напечено? Какви според вас ще са следващите ходове на Лукашенко, какво да очакваме в страната?

-Вижте, обстановката в Беларус ескалира при всеки един от досега провежданите избори за президент. Предишните също бяха под такова внимание, по същия начин бяха отбелязани нарушенията на човешките права. Не можем да кажем, че Беларус е една напълно свободна и демократична държава. Там също имаше тогава протести, също имаше блокиране на площада в Минск, също имаше това, което виждахме в Киев. Толкова дълги години на поста на несменяем президент, какъвто е Александър Лукашенко, естествено уморява обществото и му дава основание за протест, защото икономическото състояния на страната не е блестящо. От друга страна лостовете на въздействие на ЕС върху Беларус са малко. Тъй като държавата не разчита на финансови постъпления от Европейския съюз.

Това, което ми направи впечатление през последните дни, е, че изведнъж беларуският президент се сети, че имат Съюзна държава с Русия.

Имаше и идея да се избира единно ръководство, но тя веднага беше блокирана от Москва. Но на базата на този подписан договор беларуският президент в това свое изказване отново потвърди, че спазва всички ангажименти на Съюзна държава. И повтори, че по този договор Русия се задължава да защитава Беларус с всички средства, включително военни, ако това се наложи. Това беше ясен сигнал към международната общност, че той е готов остане на власт.

Всъщност, властта на Александър Лукашенко се държи в ръцете на Владимир Путин. Оттук нататък Путин ще използва този нестабилен момент за беларуския лидер, за да постигне всичко. И ще ще го държи дотогава, докогато не се изпълни пълната програма на това, което са написали в Кремъл.

-А има ли чужда намеса в тези протести, това е една от тезите?

-Това е риториката на Минск. Между другото, до такава степен бяха ескалирали нещата в предизборната надпревара, че даже бяха арестувани 30-тина руски граждани от частна военна компания.

Тогава Лукашенко говореше, че има директна намеса от Кремъл. Сега пък казва, че има директна намеса от Полша, същевременно казва, че има директна намеса от Украйна, естествено и Западът е срещу него, за САЩ да не говорим.

Така че тези негови обвинения са характерни за един лидер, който е изпаднал в паника, и може да обърне вътрешнополитическия дебат не за спазване правилата на играта, а за опасността от това държавата да бъде превзета от външни сили.

-А защо Европейският съюз вижда протестите в Беларус, а в България – не?

-Това не е приключил процес. Какво виждаме – виждаме реакции на лидера на политическото семейство, на което ГЕРБ е член - това е Манфред Вебер, ЕНП. Съвсем нормално е, защото те представляват една коалиция от партии в държавите-членки, на които в последствие разчитат за своето мнозинство в Европейския парламент.

Но нека напомним, че такава подкрепа ЕНП даваше дълги години и за унгарския лидер Виктор Орбан. Докато не се получи истински разлом и само преди една година – а през април беше потвърдено - членството на „Фидес“ беше замразено в Европейската народна партия.

Нямат право да участват в гласуването, да поставят свои точки в дневния ред и т.н. Така че Европа е доказала, че когато се видят брутални потъпквания на основни европейски принципи, същите тези политици, които дотогава са подкрепяли определен техен партньор, не се колебаят да поставят нещата ребром.