Директорът на Музикалния театър Марияна Арсенова пред Lupa.bg: Сбъдваме мечтите на зрителите

Коментар
11:30 - 13 Август 2021
9921
Директорът на Музикалния театър Марияна Арсенова пред Lupa.bg: Сбъдваме мечтите на зрителите

"Налага се да организирам понякога Музикалния театър с мъжка упоритост, но се стремя да запазя и женствеността си. За мен това е изключително важно.“ Това сподели в интервю за Lupa.bg директорът на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ очарователната и даровита Марияна Арсенова. Оперната и оперетна прима близо 25 години е водеща солистка в Музикалния театър, а през последните шест години е негов директор. Преди с таланта и чара си да се посвети на музиката амбициозната и целеустремена пловдивчанка следва медицина и специализира акушерство. Пее с оперна школовка, говори така че са се разплаквали хора в театъра, прави шпагати и цигански колела на сцената и танцува наред с балета в спектаклите.

Трудно ли е да си директор на Оперетата в тези трудни за България и за света времена? Кое смята за свой най-голям професионален успех като директор на трупата? Прилага ли наученото като акушер и на сцената? Как Музикалният театър преминава през изпитанията на днешния ден и какви изненади да очакват зрителите през новия сезон, който започва през есента? Г-жа Арсенова бе любезна да отговори на въпросите на Lupa.bg.


- Горещ ли е директорският стол, г-жо Арсенова?

- Не ми е минавало да сравня с нещо директорския стол. Толкова много работа имаше през тези шест години, в които съм директор и не си дадох сметка, че всъщност директорският стол е нещо толкова символично за хората. Това е едно място, в което аз идвам, започвам да организирам, да планирам, да събирам хората, всеки един човек от различните служби в Музикалния театър. Защото театърът е един завод за мечти, но и завод за производство на тези мечти. От хората, които самоотвержено и с безкрайно много любов работят в ателиетата, защото знаят какъв е крайният резултат и каква благодарност получаваме от зрителите. Всеки един от тях е на точното място, за да се получи качествен и вълнуващ спектакъл, който да се хареса на публиката. Когато работиш с такива темпове нямаш време да се фиксираш върху символиката на „директорски стол - дали пари или не пари“.

Разбира се, изискват се усилия да убедиш всички, които работят в него – от хората в ателиетата през творческите колективи и до администрацията, че всичко се прави с любов в името на Музикалния театър.

Винаги съм се стремяла да работя с колегите в абсолютно прям диалог, защото няма място за фалш, няма място за прикриване на информация, няма място за лицеприятни изказвания, които нямат нищо общо с действителността. Когато виждаш все повече пълни зали, когато спектаклите, независимо дали са класически заглавия или мюзикълни, предизвикват интереса на публиката и когато хората започват да търсят за подарък билети за наши коледни или новогодишни концерти или за откриване на сезона -  това е нещо, с което не можеш да заблудиш хората в театъра и те разбират, че ги управляваш правилно.

Колегите го виждат, те го чуват и казват: „Абе, шефке, то нямало билети.“ И аз казвам: „Ние заради това работим“. Така беше с „Фантомът на операта“. Директорският стол сигурно е горещ, сигурно е много примамлив за хората, гледащи отстрани, които имат амбицията да стоят на него. За мен той никога не е бил самоцел. Връщайки се назад мисля, че си свършихме работата.

Марияна Арсенова е солист в Оперетата вече над 20 години

- Личи си, че сте отдадена на каузата на Музикалния театър и искате той все повече и повече да се развива. Какво ви коства тази мисия?

- Вярвам, че всичко, което човек прави на Земята трябва да се прави с чисто сърце, защото само тогава ще се получи желаният резултат. Когато артистът стъпи на сцената той има мисия. Това се отнася особено за певеца, защото не на всеки е дадено да има глас и да пее красиво. Това е талант, който ти е даден от висшата сила, която управлява по някакъв начин. И като стъпиш на сцената, ти си само един проводник между Божията воля и това, което ти е дадено. И тогава трябва да си с много чисто сърце, с безрезервна любов към това, което правиш, за да може то да стигне до публиката и да й достави удоволствие.

Когато човек не го прави с открито сърце и душа той остава някак си затворен, не достига до хората и понякога те казват: „Той беше голям талант, но не се реализира.“ Когато ти е дадена една дарба, която не се дава на всеки, ти трябва с много чистота да я реализираш, за да може тя да се разгърне възможно в най-големи мащаби. И да бъдеш безкрайно благодарен за това нещо, защото неведоми са пътищата Господни и както ти е дадено, може да се вземе за някакъв урок. Това винаги ме е водило като принцип в живота.

Разбира се, като всяко нормално човешко същество и аз изпитвала нелицеприятни усещания към другите, но съм се стремяла никога да не давам воля и израз на такива чувства и мисли, а да не говорим за действия. И то особено, когато човек гледа не вече само от позицията на изпълнителя, но и на човека, от когото зависи не само какъв ще е репертоарът на театъра, но и от когото зависят още триста съдби.

- Върна ли се публиката в Музикалния театър след изпитанията, свързани със затварянето и отварянето на културните институции?

- Трудно е да се каже, защото при нас в театъра нормално се пълнят зимните месеци. Това е тенденция, която нямаше нищо общо с пандемията. Дори в най-тежките пандемични моменти, когато работихме на 30 % имаше публика и дори връщахме хората и слагахме допълнително спектакли, за да можем да удовлетворим желанията. Нямаше как да пускаме повече зрители от разрешеното, защото не можем да си позволим да злоупотребяваме със здравето на хората. Сега на открито имаше публика.

Според мен проблем за публиката не е имало в такава степен, както за хората на сцената – за това как са защитени творците, които обезпечават спектаклите – артистите, хористите, балетистите, музикантите от оркестъра. Там беше нашата по-голяма грижа и болка. Сега виждам, че хората са отпуснати, имаше доста преболедували в театъра, аз съм дори една от тях, които също минаха през това изпитание. Слава на Господ при мен не беше тежко.

След което организирахме една много добра кампания за ваксиниране и абсолютно всички желаещи, които бяха в театъра се ваксинираха. Осигурено е спокойствието на хората да работят.

Все още на спектаклите, които играем на закрито, оркестърът, балетът и хорът са редуцирани. Като оркестърът е най-обезопасен - за него сме направили специални плексигласови прегради. Много се надяваме всякакви варианти на коронавируса да се окажат безпомощни пред упоритостта на човечеството да оцелява. Пожелавам си да започнем един нов сезон, в който да реализираме поне една част от това, което сме планирали през годините. Имаме с какво да изненадаме нашата публика.

- Бихте ли открехнали някои от бъдещите премиерни заглавия?

- На 1 и 2 октомври Музикалният театър ще открие вратите на новия си сезон за публиката с „Оперетно вариете“. Това е програма, която замисляме от преди три години, много различен концерт-спектакъл. Ако тази наша програма има успеха, тя може да стане репертоарно заглавие в нашия афиш. В края на октомври подготвяме български мюзикъл - „Ухание на пури и джаз“ по „Великия Гетсби“, чийто режисьор е Бойко Илиев.

Това е режисьор, който има традиции в нашия театър с постановки, които са имали огромен успех. Той е поставял в Музикалния театър „Исус Христос – суперзвезда“, „Чикаго“, „Мулен Руж“. „Ухание на пури и джаз“ е написан специално от композитора Александър Младенов за Музикалния театър. Каним публиката да дойде на премиерата на 30 и 31 октомври и да ни подкрепи.

Традиционно ноември стана месец на мюзикъла. Тогава ще бъдат играни „Фантомът на операта“ и „Цигулар на покрива“. Традиционните зимни приказки в Музикалния театър са от 2 до 12 декември.

Надявам се нашата малка публика да дойде да ги гледа в онази пищна форма, с която направихме първото издание. Тогава посрещнахме публиката с живата елха и гримирахме нашите малки герои. Артистите от сцената се снимаха с децата. Надявам се и сега да можем да осъществим такъв близък контакт, който се превръща в невероятен празник за малките ни зрители.

И разбира се публиката да очаква и коледно-новогодишните ни концерти, както и „Царица на чардаша“, „Прилепът“ на 31 декември и новогодишния оперетен бал на 28 декември в зала 1 на НДК. Това е нашата програма максимум и ако Господ е с нас се надяваме да я осъществим.

- Пожелавам ви го от все сърце.

- Благодаря. Ако не, готови сме и за кризисен репертоарен минимум.

- Каква е вашата надежда по отношение на българската култура и кои смятате, че трябва да бъдат най-важните приоритети на бъдещото правителство в областта на културата?

- В такива моменти обикновено българският народ много лесно дава „акъл“. Не бих посмяла да направя това. Не съм човек, който има усет за политика, макар че управленческият опит ме научи на дипломация, а дипломацията е в основата на воденето на градивната политика.

Това, което за мен е важно да се случи в културата е, по възможност не всичко да започва сякаш отначало, сякаш досега нищо не е съществувало.

Защото много от театрите и нашият включително, през последните години показаха до голяма степен своите възможности и постигаха големи успехи. Ако има нещо, което може да се подобри, нека да се чува мнението и опита на тези, които до този момент са работили.

Много различно е управлението на държавните културни институти, когато се говори за частни формации, когато се говори за драматичен театър, когато се говори за филхармонични и танцови състави и когато се говори за оперни и музикални театри. Но за да се избегне една „говорилня“ държавата трябва да има визия за развитието на културата и тя да бъде ясно сведена до всички нас, които работим в управлението на тази сфера.

Трябва да има ясни правила, тези правила да се спазват от всички, защото иначе всичко друго води до хаос и до нелоялна конкуренция помежду ни.

- Споделихте, че работите със сърце и душа – така ли и организирахте първия фестивал на музикалния театър, който се състоя през юни и беше ли сложно да се направи подобно събитие?

- Сложно е меко казано. Този фестивал го обмисляме в последните 3 години. След огромния успех на Музикалния театър с „Фантомът на операта“ тази идея се избистри. Не се е случвало в историята на Музикалния театър ние да напълним 50 спектакъла и да влезем в пандемичната ситуация със спектакъл на 8 март, на който върнахме 700 зрители.

В този невероятен подем на театъра, когато ние раздадохме 14 заплата, благодарение на бонусите с големите приходи от „Фантомът на операта“, в целия екип на Музикалния театър узря мисълта, че празнувайки своята 100-годишнина на професионален оперетен театър и в последствие на мюзикълен репертоарен единствен на Балканите театър, на нас е призвано да направим такъв фестивал.

Това не е фестивал на Музикалния театър „Стефан Македонски“, това не е фестивал на музикалните театри. Това е фестивал на музикалния театър – т.е. на всички музикално-сценични форми. В него са включени опери, модерен балет, оперети, мюзикъли. Тази година първото издание беше посветено на мюзикъла и модерния балет. Пандемията попречи да довършим разговорите със съседните страни, а колегите от България успяха да откликнат с мюзикълни заглавия и с модерен балет.

Нашият театър е носител на този жанр в България. Не случайно той е национален културен институт за оперетен мюзикъл и модерен театър. Дори сградата на нашия театър е пропита с духовете на всички, които са работили тук, със столетните емоции на публиката. Тази сграда в центъра на София е и символ на оперетата и на мюзикъла. Музикалният театър тепърва има още какво да доказва, да се разгръща и има много неизползван потенциал. Това е моето усещане като човек, който от 20 години е солист в него.

В България масово се правят заглавия от оперетата и от мюзикъла. В съседните балкански страни също. Всеки може да направи фестивал. Но когато един национален културен институт организира една такава платформа, когато тази платформа от първото си издание се включва в културния календар на столицата, когато качествата на продукцията, която прави в тази област е на най-високо ниво в държавата, то това ни задължава още повече да отговаряме на високите критерии на взискателната публика. Решихме, че ще направим този фестивал на всяка цена, макар че постпандемичните условия не са напълно освободени. Организирахме фестивала, за да можем да кажем, че ние съществуваме, независимо в какви условия. Целта ни е този фестивал да прерасне в международен. Имахме посещение от ръководството на Музикалния театър в Белград, което се запозна със сцената на нашия театър и със специално построената за целта сцена в парка на Военна академия и изрази готовност през следващата година, на второто издание на фестивала, театърът да гостува с два спектакъла.

Оперетата организира първия Фестивал на музикалния театър в парка на Военна академия в София

- Вашата амбиция е първо да е на балканско ниво фестивалът, а след това да се превърне в международен.

- Да, имаме амбицията да е международен. Водим разговори с международни културни институции, които поставят мюзикъли, да присъстват, за да има възможност и софийската публика и гостите на София да видят продукцията в този жанр. Сега имахме много зрители от цяла България. Беше много вълнуващо, защото мястото, което избрахме беше изключително красиво и с естествения декор на фасадата на учебния корпус на Военна академия се получи много по-добре от нашите очаквания. Благодарим за подкрепата на Столична община.

- Играхте през юли „Фантомът на операта“ под звездното небе в Античния театър в Пловдив. Сега предстои отново този вълнуващ мюзикъл да се играе на това древно място на 5 септември. Зрителите видяха едно феерично представление. Забелязах, че вашето вълнение като директор беше много голямо. Как изглеждаше организацията на този мащабен мюзикъл зад кулисите?

- Връщате ме назад в този ден преди спектакъла. Ако може да се съберат всички емоции, не знам дали има човешко сърце, което може да издържи. Организирането на този спектакъл в Пловдив бе свързано с огромно напрежение. Самият град през този период от годината е богат на различни събития – и културни, и политически, и спортни – както знаете тогава имаше и предизборна кампания и се провеждаше Европейското първенство по футбол. И като се добави невъзможността да се репетира предварително поради наситеността на събитията в Античния театър, може да си представите какво преживяхме и то в рамките на 24 часа. Репетицията трябваше да се осъществи три часа преди началото на спектакъла.

Разбира се, за да не може човек да „скучае“ в такъв момент, точно преди да започне репетицията заваля. Ние следяхме прогнозата за борбата с градушките и от картата на цяла България имаше само облаци по оста София-Пловдив. Сякаш някой нарочно ги беше пуснал да вървят по магистралата. Валя в 18,30 ч., в 19 ч. и не знаехме какво ще се случи в 21 часа, когато бе началният час на „Фантомът на операта“. Аз непрекъснато гледах нагоре дали облаците ще се разнесат, гледах надолу дали публика ще дойде, защото разчитаме, че някои зрители си купуват билети в последния момент.

Въпреки дъжда, Античният театър беше доста пълен. Всички терзания бяха до момента, в който не започна спектакълът. Аз бях дете, когато откриха Античния театър в Пловдив, тъй като съм пловдивчанка и си спомням вълнението. Сега емоцията беше още по-голяма. Потайностите на Парижката опера "Попюлер”, в която се развива действието на „Фантомът на операта“, са изнесени върху този мистичен античен декор, макар и екстериорен, защото Фантомът е в подземието. Осветлението, което беше феноменално наистина впечатли хората.

Аз много внимателно следях реакцията на публиката около мен, усетих как тя затаи дъх не само на хитовата музика на Андрю Лойд Уебър, която неслучайно прави този мюзикъл номер 1 за всички времена до този момент, но и заради играта на артистите и заради ефектите. Най-добре е тогава, когато всичко свършва добре. Независимо какви са били емоциите, удовлетворението след бурните аплаузи беше огромно. Слава Богу не заваля до края на спектакъла. Допълнителната мистика от ветровете, която се получаваше в шума на микрофоните също беше впечатляваща.

Единственото, което може би само ние от кухнята си знаем и зрителите не уловиха бе, че вятърът разнасяше пушеците. Този пушек създава мистика на някои сцени, а тук беше отвят от вятъра. Много се надявам на следващата дата - 5 септември „Фантомът на операта“ пак да напълни Античния театър с публика и на 15 септември „Цигулар на покрива“ също да има успех. Ще заредим жителите и гостите на Пловдив с много различна, но не по-малко силна емоция.

За пръв път хитовият мюзикъл на Музикалния театър "Фантомът на операта" се игра на открито - в Античния театър в Пловдив. Артистите бяха аплодирани бурно след края на емоционалния спектакъл. 

- Вие сте родена в Пловдив – този древен, аристократичен град и имате сантимент към него...

- Много голям, шовинистичен (смее се)

- Това ли наклони везните да изберете Античния театър да се превърне в първата открита сцена за два от най-хитовите ви, но и най-сложни мюзикъли – „Фантомът на операта“ и „Цигулар на покрива“?

- Музикалният театър търси възможности да играе и на други летни сцени. Античният театър в Пловдив е едно такова уникално място. Той може да поеме голям капацитет от публика и е една сцена, на която тези огромни мюзикъли, които нямат традицията да бъдат играни на открито, получават нов живот. Получихме специалното разрешение на фирмите, носители на авторските права. Когато емоцията и драматургията на спектакъла, непреходната музика, която всеки познава на тези хитови заглавия, се пренесат на един такъв вълшебен естествен декор, резултатът е повече от удовлетворяващ.

„Фантомът на операта“ е изключително труден за обслужване от техническо естество, от количество хора на сцената, от ефекти, които трябваше да бъдат преорганизирани за тази сцена. Но нещата се получиха.

"Фантомът на операта" ще се играе отново в Античния театър в Пловдив на 5 септември

- Респект за артистите, които без репетиции се справиха блестящо – защото естественият декор на Античния театър е различен от декора и лабиринта на „Фантомът на операта“ в Музикалния театър и се изисква огромен талант и съобразителност да знаеш точно в кой момент откъде да излезеш, иззад коя антична колона да се покажеш, по коя стълба да слезеш.

- Това още повече допринесе за тази мистериозност. За нас, хората, които създаваме спектаклите, е много важно да чуем обратната връзка от публиката. За нас е важно да тя да споделят емоцията, защото в края на краищата предназначението на изкуството е да предизвика положителни емоции у зрителите.

- Кои са тези качества, които ви описват най-точно като личност и като творец и които ви помагат да бъдете и артист, и певица, и мениджър?

- Труден въпрос. Не съм се замисляла. Като артист, може би това, което ме характеризира най-точно е комплексността. Може да не съм най-добрата певица, може да не съм най-добрият артист, може да не съм най-добрият танцьор, но явно с начина си на пеене, с театралната си игра, която е разплаквала хората в едни ситуации и ги и карала да се смеят на глас в други представления, шпагатите и циганските колела в танцувалните ми номера, които изпълнявам, означава, че когато имаш от всичко по нещо и го представиш на ниво, публиката те харесва. Като ръководител се стремя да бъда добър организатор и да организирам нещата в детайли. Може би пък това е, защото съм зодия Дева. (усмихва се)

Мюзикълът "Цигулар на покрива" също ще гостува в града под тепетата - на 15 септември

- А какво от професията на лекар прилагате в театъра?

- Аз „генетично“ нося медицинската професия, защото майка ми и баща ми са лекари, дядо ми е един от първите зъболекари, завършили в Цариград. Имам двама братя и една сестра, но никой не пое по лекарския път. Може би имам усета и вродено усещане за “диференциална диагностика“ и ми се е случвало да помогна на колеги и приятели в определени моменти. Преди няколко години изпратих свекъра на моя приятелка на кардиолог и по този начин го спасихме, защото той бе получил масивен инфаркт. А първоначално го лекуваха за стомашни проблеми, защото той на него му се гадеше, повръщаше и го тресеше.

Слагам и противогрипни ваксини в театъра, когато се налага правя и спешни инжекции.

Благодарна съм, че хората в театъра ми се довериха. Когато човек ми се довери, когато правя нещо, знаейки, че хората разчитат на мен, съм способна планини да повдигна. Но не забравям, че доверие лесно се губи, трудно се гради. Аз присъствам сред публиката на почти всеки спектакъл, гледам реакциите й. Хората идват при мен и си казват своите мнения и ми благодарят. Имаше едно момче, което на закриването на фестивала във Военна академия дойде при мен, поднесе ми букет цветя и с такова възхищение благодари за това, което правим. Това за мен е важното, както и фактът, че все повече публика и то млада, влиза в театъра. Нейно величество публиката не може да бъде излъгана.

- Вие ли сте този фантом на оперетата, който гледа всяко представление?

- Не знам дали съм фантом на оперетата, но съм фантом вкъщи, защото мъжът ми почти не ме вижда. (смее се) Благодарна съм му, че проявява разбиране. И съм голям длъжник на дъщеря си.

- Празнувате имен ден на големия християнски празник – Голяма Богородица. Чувствате ли, че Божията Майка ви закриля?

- Аз съм християнка, вярвам в Господ, най-вече вярвам в християнските добродетели. вярвам в доброто и вярвам в това, че когато се молиш с мисъл делото ти да се богослови, молитвата трябва да бъде изпълнена с добри намерения. Богородица е Божията Майка, която носи божествеността на женското начало. Когато като акушерка поемаш новородения живот в свои ръце, между теб и Господ не седи никой друг. Същото усещане е и когато си на сцената.

Вярвам, че Богородица бди над жените, вярвам, че тя дава сила и здраве, като я помолиш. Това, за което аз най-често се обръщам към нея с молитва е, когато трябва да организирам с почти мъжка упоритост, да съумея да запазя и женствеността. Това е изключително важно за мен.

- Къде ще празнувате имения си ден?

- Обикновено по това време съм на морето. Събирам се с приятели да ги почерпя, ходя на църква и се надявам, че тази година пак ще успея да бъда в една от най-красивите църкви, които са на българското Черноморие и която е надвесена над скалите в морето. Там ще запаля свещ и ще се обърна с гореща молитва за подкрепа.


НАШИЯТ ГОСТ

Марияна Арсенова е родена в Пловдив, в лекарско семейство. Преди да се отдаде на музиката завършва медицински институт със специалност акушерство. През 1991 г. започва обучението си в Музикалната академия „Панчо Владигеров”. Като студентка в трети курс печели 3 място на международния студентски конкурс по камерна музика в Енсхеде – Холандия. След завършването на Музикалната академия през 1995 г., след конкурс, е приета за солистка на Държавната опера в Стара Загора. Там коронната й роля е Розина от „Севилският бръснар” от Росини.

От 1997г. след издържан конкурс е приета за солистка на ДМТ „Стефан Македонски”. През 2001 г. печели 1 награда на националния конкурс за оперета и мюзикъл „Мими Балканска” . От тогава до ден днешен тя изпълнява всички централни роли от репертоара на класическата оперета и не малко такива от мюзикълния репертоар на театъра. Първата й роля е на Елена от „Хубавата Елена” от Жак Офенбах. След  това идват Валансиен и Хана Главари от „Веселата вдовица” от Лехар, Вера Лизавета от „Последният Валс” от Оскар Щраус, Силва от неповторимата  „Царица на чардаша” от Имре Калман, Марица от „Графиня Марица”  от Калман, Зорика от „Циганска любов”от Лехар,  Виктория от „Виктория и нейният хусар” от Пал Абрахам, Ким от мюзикълът „Мис Сайгон” от Клод –Мишел Шонберг, Айрини Малой от „Хелоу, Доли” от Джери Хърман, Деметра и Гризабела от „Котки” от А.Л.Уебър и много други. Най-много изпълняваната от нея роля е тази на Розалинда от „Прилепът” на Й. Щраус, не само на родна сцена, а и на сцените на Германия, Швейцария, Холандия, Австрия, Япония и др., по време на турнетата на театъра.

През 2004 г.  е удостоена с Кристална лира, връчвана от Съюза на българските музикални и танцови дейци, за ролята на Анжел Дидие от оперетата „Граф фон Люксембург” от Лехар. От август 2010 г. до  октомври 2013 г. след обединението на ДМТ „Стефан Македонски” и балет „Арабеск”  в Софийски балетен и музикален център, тя е заместник директор на центъра и артистичен директор на Музикалния театър. Завършва втора магистърска степен по музикално-сценична режисура. В момента е директор на Национални музикален театър и продължава да играе. И през новия сезон може да гледате Марияна Арсенова в хитовите мюзикъли „Цигулар на покрива“ и "Българи от старо време".


Снимки: Личен архив