Доц. Иван Илиев пред Lupa.bg: Висшето образование спихна до далавера

Как е възможно да си вземеш изпита, докато береш къпини в Холандия, риторично пита преподавателят по старобългарски език

Актуално интервю
19:51 - 28 Март 2019
3560
Доц. Иван Илиев пред Lupa.bg: Висшето образование спихна до далавера

Доц. Иван Георгиев Илиев е специалист и преподавател по старобългарски език. Завършва българска филология във Великотърновския университет (1994) и английска (2004) и руска (2016) филологии в Пловдивския университет. Доктор по старобългарски език от 2005 г. с дисертация на тема „Епитетът в старобългарската книжнина от XIV-XV век“. Работи като учител в Казанлък, после като асистент по история на българския език във филиала на Пловдивския университет в Кърджали от 1999 г. Лектор по български език в Корейския университет за чужди езици в Сеул (2006 – 2009). Доцент в Пловдивския университет от 2011 г. Ученик е на най-добрия български лингвист проф. Иван Добрев.

- Доц. Илиев, според Вас преувеличено ли твърдението, че българското висше образование запада? Като преподавател сблъсквали ли сте се с абсурдни ситуации?

- Не е преувеличено, напротив, постоянно се сблъсквам с небивалици, с които висшето образование спихна до една проста далавера. Ще дам няколко примера. В градчето Х съществуват три филиала на висши учебни заведения: А, Б, В. Първият е отворен постоянно, дори в събота и неделя, в него се провеждат учебни занятия, по време на акредитация преподавателите се сдухват да пишат отчетни доклади за дейността си, след време пишат доклади за изпълнението на направените през акредитацията препоръки и т. н. Другите два вуза в града обаче са „тъмна Индия”. През седмицата са заключени, не се мяркат никакви хора, слуховете, че познат на някой познат, който учи там, си е взел изпит, докато е брал къпини в Холандия, няма да коментираме. А тях как ги акредитират? Казва ли ти някой и смееш ли да попиташ? Друг пример - във филиал У на един от големите университети съществува изнесено обучение по магистратура „Национална и регионална сигурност”. В един момент се оказва, че магистратурата е нелигитимна. Навярно си мислите, че някой отива в затвора, а други подават оставки? Нищо подобно. Тогавашният директор, който е археолог, свиква учебен съвет и предлага „мъдро” специалността да се преименува на „Археология” и хората, които са се записали в тази специалност, да се преквалифицират в археолози! Това е страшно, но всичко е точно!

- Страшно звучи, наистина. Как така от „национална и регионална сигурност” завършваш „археология”?

- Питайте ръководството на университета, ще ви дам и имена, ако искате поне да опитате за разчистите авгиевите обори на висшето образование. Но нека дам още няколко примера за далаверата. Вече 20 години в един университет в Южна България работи като асистент по чужд език човек, който е взет на работа само защото за конкурса, който „печели”, не се явяват други кандидати, а вузът имал нужда от преподавател на въпросното място. След година му издействат докторантски конкурс, на който отново се явява самичък, но бива скъсан поради липса на знания. Същият „експерт” има една отрицателна атестация, редовно идва за квесторства с 2 часа закъснение, пропуска повечето си часове, а в „научната си продукция” има статия, в която най-нахално сравнява собствената си „поезия” с поезията на Едгар Алан По! Студентите постоянно се оплакват от въпросното лице на срещи с ръководството, защото нищо не научават и биват оценявани субективно, но резултатът е … нищо!

- Т.е., „експертът” и до днес преподава?

- Абсолютно, човекът е недосегаем и продължава да си работи. Ръководството отчита периодично този негативен факт, заявява, че нищо не може да направи по въпроса и за компенсация на студентите им назначава … допълнителен „независим” изпит по неговата дисциплина, който изпит не фигурира в учебния план! Когато наближава време лицето да се атестира отново, ръководството, което е наясно, че асистентът по чуждоезиково обучение има нулева дейност по всички показатели, се обръща за съвет към членовете на учебно-научния съвет. Доцент Х, който по онова време все още е викан по такива съвети, просто предлага човекът да си ходи, но напук на доцента некадърникът, когото не биха търпели и в селско училище, отново получава положителна атестация, макар че година по-късно това се отчита като грешка, но след дъжд качулка. Нещо повече, за да се направят икономии на пари, на лицето се дават почти два норматива (с пълното съзнание, че те не се изработват). А че студентите ще останат ненаучени, никого не го интересува. Важно е да спестим някой лев.

И още - преподавателка – доцент, по чужд език от университет в Южна България, за да отмъсти на няколко студенти, че са се оплаквали от нея, си присвоява правото на ръководител на комисията за държавен практически изпит по … български език, събира тримата асистенти, които са пълноправни членове на комисията, но се боят от нея, защото е отмъстителна и има влияние пред ръководството, и като ги заблуждава, че другият член на комисията, доцент Х, не искал да участва в оценяването, набързо поставя слаби и задоволителни оценки на въпросните студенти.

След като младежите се оплакват на доцент Х и той сигнализира за случая, оценяването се повтаря, този път законно, но по отношение на провинилата се преподавателка не последва абсолютно нищо – в една нормална бяла държава веднага биха я уволнили и предали на прокурор за злоупотреба със служебно положение и измама!

За да добиете по-ясна представа затова какво се случва в българските университети, ще ви разкажа и друг ужас - във филиала на наш вуз на катедрено заседание се решава да поканят като лектор по старобългарски език - колега от другия филиал на същия университет, учен с много добра научна продукция, известен в страната и чужбина. Уточняват се датите на лекции, залите, часовете на провеждане… И изведнъж директорката на филиала - по самостоятелна инициатива или по нареждане отгоре - заявява, че този учен в никакъв случай няма да стъпи като лектор във филиала. И на негово място викат специалист по руски език, който никога не се е занимавал със старобългарски… Всичко това не са извадки от научно-фантастичен роман или от филм на ужасите, а реално станали в последните години събития.

- Доц. Илиев, не споменавате никакви конкретни имена, само „лицата Х, Y, Z”, „университет в Южна България”. Може ли да сте по-ясен?

- Нямам проблем да назова нещата с истинските им имена - лекциите от последния пример бяха отнети от мен във филиала на Пловдивския университет в Смолян. Това стана по нареждане на тогавашната директорка проф. Евгения Иванова – за да не разсърди Големия брат (ректорът) в Пловдив или направо по негово нареждане. Сега тя вече не е директор в Смолян. За съжаление не съм я срещал оттогава, но ако я видя, ще ù кажа какво мисля за нея пред хората. Впрочем, тя го знае. Но друго си е да ти ударят словесен шамар и да почувстваш срам – ако можеш, естествено. Някои от посочените по-горе безобразия бяха описани от мен в докладна записка от десетина страници до Министерството на образованието, в която се описват факти и се споменават имена. Отговориха ми, мога да предоставя копие и конкретно име, че там не се занимават с подобни въпроси.