Георги Киряков пред Lupa.bg: ГЕРБ говорят за предсрочни избори, за да разцепят ПП-ДБ

-Г-н Киряков, от ГЕРБ обявиха, че не изключват предсрочни избори през октомври. Визирам Делян Добрев, който каза, че не е невъзможно в края на юли правителството на падне след очаквания вот на недоверие на ПП-ДБ. Някакъв блъф ли е това или са реални планове на политическия елит?

-Малко вероятно е да са планове на политическия елит.

По-скоро се опитват да внесат раздор в коалицията „ПП-ДБ”.

Защото от една страна ПП е твърдо „за” това веднага след конвергентния доклад да се внесе вот на недоверие, докато ДБ са на друго мнение. Те предпочитат да се изчака поне до края на годината и да не се внася вот на недоверие срещу правителството. По-скоро това привиждам като стратегия от страна на ГЕРБ. Разбира се, с присъдружни говорители като Касим Дал.

Да се насажда някаква форма на страх, че виждате ли, ако се разпадне това правителство, независимо от конвергентния доклад (това е внушението), може България да не влезе в еврозоната.

ГЕРБ искат да разширят тази пукнатина, която така или иначе съществува. И не го правят за пръв път. Те искат просто в един момент тази пукнатина да стане непреодолима и двете формации да се разделят. Само че всеки път, когато те се опитват да разширяват пукнатината, се получава обратния ефект – двете партии се събират и затварят тази пукнатина помежду си.

-Но как евентуално би се стигнало до падане на правителството (ако приемем тази хипотеза), при положение че управляващите имат повече от 121 депутати? Кой би бил „предателят”?

-В момента няма никакви индикации, че има предател в четата. На трите партии плюс Делян Пеевски. Да не говорим, че общото между трите партии, организиращи коалиционния формат  и правителството на малцинството, е всъщност Делян Пеевски. Защото той крепи и трите партии заедно и поотделно в това мнозинство. С всевъзможни негови комбинаторики от всякакъв характер. Част от инструментите ги видяхме в случая с Джевдет Чакъров.

-А властта иска ли наистина да влезем в еврозоната? Защото, ако позволи провеждането на предсрочни избори, това означава риск за еврото. Тъй като не е ясно кой ще дойде на власт. Има ли и такава хипотеза?

- Сегашната власт няма избор. Защото, ако сме изпълнили всички критерии от т.нар. чакалня по договора за еврозоната, ние сме задължени да влезем в еврозоната. И това е по договор на България с Европейския съюз. И те не могат да избягат от това. Според мен има и външен натиск върху управляващите, особено върху ГЕРБ, България да влезе колкото се може по-скоростно в еврозоната.

България през годините умишлено беше тласкана към нарушаване на основните критерии, за да може продължително време да бъде в такъв режим на невлизане. Т.е., да не е изпълнила критериите, за да не е длъжна да влезе в еврозоната.

Сега обаче не сме в такава ситуация. България е изпълнила всички критерии, справя се по-добре от много европейски държави, вкл. такива, които са в еврозоната, и България като държава има задължението да влезе в еврозоната. И управляващите няма накъде да мърдат в тази ситуация. А що се отнася до другия въпрос – ще се изпълни договорът, ако преди 1 януари 2026 г. има промяна в политическата ситуация. Но пък никой никъде не изключва възможността след влизане в еврозоната, ако има промяна в политическата ситуация, България да предприеме някакви други действия като държава. Което обаче ще е нарушение на договора и ще създаде много проблеми на страната. Но някои от партиите това и целят.

-А президентът Румен Радев – каква е неговата игра сега?

-За мен Румен Радев направи стратегическа грешка да се позиционира в партийно-политическтото пространство като събирателен образ само на едната част от гласоподавателите в България. Колкото са останали. И то по-радикалната, по-националистическата, по-русофилската част. В началото на първия му мандат той беше разтворил политическото ветрило до крайна степен – приемаше подкрепа от всички и беше лицето на този протест срещу статуквото и срещу корупцията. Само че от 9-и май насам той се позиционира в абсолютно различен политически модус –  в подкрепа на само едната част от тази битка на политическия терен в България. Избра единия полюс и се отказа от образа си на събирателен образ на всички недоволни от статуквото.

-Може би е бил информиран, че че тази част от обществото е по-многобройната?

-Вероятно са го подвели, защото не е по-многобройната. Да, вероятна има някаква форма на паритет между двете групи.

Но по средата има едно огромно мълчаливо мнозинство, което на този етап не иска да се позиционира ясно и предпочита да изчака.

Президентът Радев се надява, че в един момент ще има някакъв обрат в общественото мнение и групата, която той в момента се опитва да представлява, ще стане по-голяма. И ще успее през това влияние да промени по някакъв начин политическата игра на българския политически терен. Само че тук има един проблем – че на този клон стоят много други... сещате се какво. И ще има голяма конкуренция между играчите точно за тоя тип електорат. Острия сблъсък с „Възраждане” вече започна да си проличава.

Тази ревност между „Възраждане” и президента не е от сега, но сега по-ясно си личи. Има някаква надпревара в момента за видимост пред този електорат – и от страна на президента с неговите изказвания, и от страна на „Възраждане с техните действия.

Ако сте забелязали, билбордовете на „Възраждане” са – за подкрепа на референдума на „Възраждане”, а не за подкрепа на идеята на президента за референдум зе еврото. Това означава, че те са влезли в битка за един и същи електорат в момента.