Една пета от българите не могат да си позволят питателна храна

Близо 18,7 на сто от българското население не са могли да си позволят адекватна питателна храна през 2024 година, което поставя страната на първо място в ЕС по този показател за първи път от три години, сочат нови данни на Евростат.

Сред хората, застрашени от бедност - тези, които получават по-малко от 60 на сто от средния разполагаем доход в страната - делът на тези, които не могат да си осигурят достатъчно питателна храна, е 37,7 на сто. Това поставя България на второ място в ЕС, след Словакия с 39,8 на сто и пред Унгария с 37,3 на сто. За сравнение, през 2023 г. процентът на българите в риск от бедност, които не могат да си позволят питателна храна, е бил 40,2 на сто, а през 2007 г., когато страната влиза в ЕС, този дял е достигал изключително високите 88,5 на сто.

Данните показват значителен спад през годините, но въпреки това България остава сред страните с най-висок процент хора, които изпитват затруднения да осигурят адекватна храна, особено сред най-бедните слоеве на обществото.

В ЕС като цяло 8,5 на сто от населението не са могли да си позволят храна с месо, риба или вегетариански заместител поне всеки втори ден,

което е спад с 1 процентен пункт спрямо 2023 г., когато делът е бил 9,5 на сто. Сред хората в риск от бедност в ЕС делът на тези, които не могат да си осигурят питателна храна, е 19,4 на сто през 2024 г., което е намаление спрямо 22,3 на сто през 2023 г. При хората, които не са изложени на риск от бедност, делът е 6,4 на сто.

Най-нисък дял на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят достатъчно питателна храна, се наблюдава в Кипър - 3,5 на сто, следван от Ирландия и Португалия с по 5,1 на сто. Разликата между общото население и населението в риск от бедност по отношение на достъпа до питателна храна в ЕС е 10,9 процентни пункта, като на национално ниво най-голяма разлика има в Гърция - 23,3 пр. п., следвана от Словакия с 22,7 пр. п. и Унгария с 21,8 пр. п. България е четвърта по този показател с разлика от 19 пр. п. Най-малки различия се наблюдават в Кипър - 2,3 пр. п., Португалия - 2,6 пр. п. и Ирландия - 3,3 пр. п.

Данните показват ясно, че макар България да е намалила процента на хората, които не могат да си позволят адекватна храна спрямо предходни години, тенденцията на висока хранителна несигурност сред най-бедните слоеве на обществото се запазва. Разликата между общото население и хората в риск от бедност остава сред най-големите в ЕС, което подчертава, че въпреки общия спад на проблемите с достъпа до питателна храна в Европа, България продължава да бъде сред страните с най-сериозни предизвикателства в тази област.