Едвин Сугарев за 10-и ноември: Страхливците и интересчиите съсипаха нежната революция
Едвин Сугарев е един от най-ярките и колоритни фигури на политическата сцена от времето на прехода. Призванието си – литературата, съчетава с обществена дейност. През 1989 г. е активист в "Екогласност“. Бил е депутат в 7-ото Велико народно събрание и в 36-тото и 37-ото НС, където бе зам.-председател на комисията против корупцията. Между периода 1997 и 2002 е посланик на България в Монголия и Индия. Зам.-председател на СДС до 2002. През 2013-а година, Сугарев започна гладна стачка срещу правителството на Орешарски и бе приет в реанимация.
През 2014 г. участва в предизборната кампания на ГЕРБ. От 2015 до април тази година е консул в Ниш. В момента е писател на свободна практика. Потърсихме го, за да сподели днешната си гледна точка за събитията от 10 ноември 1989 г.
- Г-н Сугарев, промени ли се и Вашата гледна точка към датата 10 ноември? Събитията от далечната 1989-а вече търпят противоречивия прочит на историята. За Вас запази ли се смисълът?
- Остава, да. Това е дата, която символизира едно ново начало за България, макар че самото начало не беше точно плод на усилията на хората, а на някаква вътрешнопартийна комбинация в БКП. Така или иначе се свърши с една диктатура, така че това е важен ден.
- Няколко поколения си спомнят за огромната енергия и надежди за по-добър живот, които изкараха хората по площадите тогава. Как обаче се осъществиха желанията на милионите?
- В човешкия свят нищо не се осъществява така, както си го представяме. Така че българската нежна революция не се осъществи по начина, по който я мислехме тогава.
- Защо? Защо в други страни нещата се развиха по различен начин?
- По много причини. Но не на последно място, поради конформистките тенденции в мисленето на някои от нас.
- Българите конформисти ли сме, г-н Сугарев?
- Ами много от българите са конформисти. Но аз избягвам да говоря за българина по принцип.
- А съжалявате ли за вашите лични и доста радикални прояви на недоволство? Рискувахте здравето и живота си, правихте гладни стачки...
- За нито един от тези случаи не съжалявам.
- Бихте ли се подложил пак на подобни крайни изпитания в името на кауза?
- Човек не може да отстоява нещата постоянно с подобни крайни мерки, защото това не е нещо, което да го правиш за щяло и нещяло.
- Кажете как гледате на днешните протести, какво е отношението Ви към хората, излезли на площада?
- Ако става за протестите, които искат оставката на главния прокурор, аз съм изцяло "за", но ако става дума за това оставка на всички и всичко, което е в момента, човек трябва много добре да си мисли какво идва след това. Поради тази причина, не мога да се солидаризирам с протестите и не мога да застана на площада, заедно с Костя Копейкин и Мая Манолова.
- Г-н Сугарев, навремето напуснахте с гръм и трясък СДС. И все пак бяхте зам.-председател на тази партия. Как гледате на съюза на седесарите с ГЕРБ?
- Това, което в момента се нарича СДС, няма нищо общо с онова, което беше СДС. Нещата се промениха много, разбира се. Бъдещето на това, което в момента се нарича СДС, с което аз нямам нищо общо, просто не ме интересува.
- За коя светла личност от прехода, от пионерите на демокрацията, от ранга на д-р Петър Дертлиев, си спомняте днес?
- Спомням си с най-добри чувства за Блага Димитрова, за Светослав Лучников и за още много други.
- Има ли днес в политиката хора от такъв мащаб? Много от тях си отидоха...
- Много малко са оцелели, а тези, които са оцелели, са до голяма степен обезверени.
- Апатията и умората, както и примиренческите философии не ни ли играят лоши шеги?
- Не знам дали апатията и умората ще ни изиграят лоша шега, или просто късогледството, както примерно не се вижда, че в момента всичко, което се прави като усилие всички срещу ГЕРБ, ще доведе на власт БСП в коалиция със Слави Трифонов и ДПС. Който не го вижда, просто е сляп, или прикрива това, за което работи.
- А дали няма да ви обвинят, че понеже сте дипломат, затова говорите така?
- Аз не съм никакъв дипломат. Аз съм писател на свободна практика. От април не съм посланик в Ниш. Щях ли да Ви отговарям на тези въпроси, ако бях?
- В момента на кого симпатизирате, имате ли партия или организация-фаворит?
- Симпатизирам на хората, които знаят, че свободата е плод на лично тяхно усилие и тяхно дело. На това симпатизирам.
- Много ли е рисковано в днешно време човек да си позволи бъде неудобен, авантюрист. През 90-те като че ли повече хора бяха тъкмо такива.
- Зависи от човека. Разбира се, че може. Стига да има сили и здравия гръб да понесе всички последствия.
- Как си представяте догодина България – когато евентуално пандемията е преминала. Да речем през пролетта.
- С много шарен парламент, с много изтощена икономика и противоречия в обществото и с много малко шансове да се състави работещо правителство.
- Вие самият имате ли актуални политически амбиции?
- Не, аз съм твърде стар, за да имам политически амбиции. Не сме Америка, все пак.
