Екологът д-р Димитър Беров: Рапаните изядоха черните миди в Черно море

Актуално интервю
11:00 - 19 Май 2022
3837
Екологът д-р Димитър Беров: Рапаните изядоха черните миди в Черно море

Д-р Димитър Беров е морски еколог, работещ в Лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките. Основните му научни интереси са свързани с проучване на биоразнообразието и функционирането на крайбрежните екосистеми на Черно море и въздействието на разнообразните форми на човешки дейности върху тяхното състояние.

В последните години работата му се концентрира в района на крайбрежието от Бургас до Созопол и Маслен нос, където в рамките на няколко десетки километра Черно море може да бъде видяно във всичките му състояния – от замърсените и деградирали крайбрежни екосистеми край Бургас до, може би, един от последните запазени "морски оазиси" в района на Маслен нос и южното крайбрежие на Странджа, където морето е запазило биоразнообразието и чистотата, които е имало по цялото ни крайбрежие допреди 50 години.

Димитър Беров обясни за БТА рисковете за биоразнообразието и функционирането на морските екосистеми в Черно море – природни фактори като промени в климата, но и въздействия в резултат от човешката дейност – замърсяване, обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, унищожаване на морското дъно в резултат от строителни дейности и дънно тралиране, привнасяне на чужди за Черно море видове растения и животни. Черно море поради своите географски и океанографски особености е един вид "естествена лаборатория" за екологични проблеми, породени от тези рискове, казва екологът.

Най-лесният и видим показател за състоянието на морската вода по принцип е нейната прозрачност – колкото по-прозрачна е тя, толкова по-малко плуващи в нея органични частици, пясък, тиня и планктон има, съответно толкова по-дълбоко прониква в нея слънчевата светлина и толкова по-добра е видимостта във водата, обяснява екологът. Според Димитър Беров при възникване на сериозни инциденти, вследствие от войната в Украйна например, потопяването на танкери с петрол и нефт или други замърсители, бихме могли да очакваме появата на замърсяване и по нашето крайбрежие.


- Кои са най-големите рискове за Черно море? И кои са най-големите му замърсители?

- Рисковете за биоразнообразието и функционирането на морските екосистеми в Черно море са разнообразни – природни фактори като промени в климата, но и въздействия в резултат от човешката дейност – замърсяване, обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, унищожаване на морското дъно в резултат от строителни дейности и дънно тралиране, привнасянето на чужди за Черно море видове растения и животни.

Черно море поради своите географски и океанографски особености, за съжаление, е един вид "естествена лаборатория" за екологични проблеми, породени от тези рискове.

- Кои са най-застрашените видове?

- Черно море поради особеностите на геологичния си произход и характеристиките на морската вода плюс климатичните му характеристики, е значително по-бедно на видове растения и животни в сравнение с частите на Средиземно море, с които е свързано през Босфора и Дарданелите. Ниската соленост на водата - 14-18, в сравнение с 35-38 на сто в Източното Средиземноморие и екстремно ниските температури през зимата - до 2-3 градуса Целзий в студени зими, не позволяват на голяма част от видовете растения и морски безгръбначни и риби, обитаващи Средиземно море да се заселят и разпространят в морето ни. В Черно море се срещат едва 10 процента от морските организми на Средиземно море.

Застрашени от изчезване са видове, които се повлияват негативно от човешките дейности, като например индустриалния и любителския риболов и съпътстващите ги действия, замърсяването на крайбрежните зони от индустрия, транспорт, земеделие, урбанизация и др. Като пример за вид морски организъм, напълно изчезнал от Черно море вследствие от човешки дейности - лов, може да се даде тюленът монах, срещал се и по нашето Черноморие до 70-те години на 20-и век, а сега напълно отсъстващ от морето.

По-съществен риск по отношение на биоразнообразието на Черно море е този, свързан с негативните въздействия от навлизането на чужди за морето ни видове от други морета и океани. В бъдеще, ако тенденцията към повишаване на минималните зимни температури продължи, можем да очакваме поява на нови топлолюбиви видове риби и безгръбначни в българския сектор на Черно море.

- Променило ли се е поведението на видовете вследствие на климатичните промени?

- Трудно може да се говори за пряко и измеримо въздействие на климатични промени върху поведението на морските организми в Черно море. Сравнително слабото повишение на средните и максимални температури на повърхностните водни слоеве в последните десетилетия - 1-2 градуса Целзий и съкращаване на периодите с екстремно ниски температури, донякъде променят климатичните зони в морето ни, което води до промени в сезонната миграция на пасажите от риби като цаца, трицона, сафрид, чернокоп и паламуд.

Някои видове топлолюбиви риби, заселили се в Черно море от Средиземно море в последните десетилетия, които допреди 10-15 години са били типични основно за турското крайбрежие, източно от Босфора, в последните години, може би заради по-топлите зими, се срещат по-често, а и в по-големи количества и по българското Черноморско крайбрежие. Пример за такъв вид е планктоноядната рибка Chromis chromis - лещанка. С изместване на климатичните зони в морето ни също така може да очакваме и постепенно изместване на видове растения и животни, нетолерантни към високи летни температури, към северната част на морето и постепенното им изчезване от южните региони. Има немалко на брой морски макроводорасли, морски треви, безгръбначни и риби, типични за Средиземно море, които в последните десетилетия са описани в топлите крайбрежни зони по турското крайбрежие.

- Има ли нови видове в Черно море, които са дошли в нашите води заради промените в климата или замърсяването?

- Основният вектор за навлизане на нови видове топлолюбиви растения, безгръбначни и риби в Черно море от Средиземно море е в посока на изток от Босфора. Поради особености в циркулацията на морските води, минималните зимни температури по крайбрежието на Турция, а и Грузия, са по-високи от тези в северозападната част на морето ни – България, Румъния и Украйна.

Има немалко на брой морски макроводорасли, морски треви, безгръбначни и риби, типични за Средиземно море, които в последните десетилетия са описани в топлите крайбрежни зони по турското крайбрежие. Повечето от тези видове все още не са открити по българското крайбрежие или се срещат там инцидентно и за кратко. Пример за такъв вид е рибата лещанка.

- На каква дълбочина има живот в Черно море?

- Поради постоянното разслояване на водите на Черно море, породено от липсата на вертикални течения, успяващи да "размесят" сладките повърхностни води, навлизащи в басейна от реките и солените океански води, навлизащи през Босфора, водните слоеве под 120-150 метра дълбочина са лишени от кислород и вместо това са наситени със сероводород. Съответно, под тази дълбочинна граница, водите на Черно море са неподходящи за обитание от повечето морски организми, срещащи се в дълбините на световния океан и съседните на нас морета.

Така, водните маси от 150 м дълбочина до най-дълбоките части на морето ни - над 2000 м, са обитавани единствено от екстремофилни бактерии, които живеят в безкислородна среда. Високата продуктивност на Черно море обуславя наличието на постоянен поток от органична материя (биомаса) от развиващите се в повърхностните води планктонни организми. Тази органична материя служи за храна на бактериалните съобщества в дълбините на морето ни, като вместо кислород за разграждане на тази материя, те използват наличния там в изобилие сероводород.

- Как Черно море се променя последните 10 години?

- Не мога да говоря за някакви съществени видими промени в Черно море в последните десет години. На локално ниво, по българското крайбрежие, можем да отбележим едно "стабилно" състояние без влошаване на екологичното състояние на водите и екосистемите.

Поради намаленото замърсяване на крайбрежни зони с непречистени води, резултат от построяването на някои нови пречиствателни станции, в някои райони на крайбрежието ни чистотата на водата се повиши, което пък доведе до локално възстановяване на някои ценни екосистеми като полетата от морски треви Zostera, и "горите" от кафявите макросоводрасли Cystoseira.

Единствената негативна промяна, която сме установили при нашите изследвания на крайбрежието ни, е постепенното изчезване на обрастванията от черна мида от скалните рифове, вследствие от хищническия натиск на рапана.

Зони, в които допреди три-четири години черните миди обрастваха плътно скалите на открити брегове, като Созопол например, след 2019 г. рязко загубиха мидените си популации в резултат от масовото развитие на рапаните. Други райони, където този процес на унищожение на мидите се е случил по-рано, в последните години възстановиха своите мидени популации. Такива "вълни" на поява и изчезване на видове под хищнически натиск е типично явление за морските и сухоземни екосистеми.

- Как да познаем дали водата е чиста или замърсена? Кое помага най-много за пречистването й?

- "Чистотата" на морската вода е предмет на оценки по различни скали и методи. Най-лесният и видим показател за състоянието на морската вода е нейната прозрачност – колкото по-прозрачна е тя, толкова по-малко плуващи в нея органични частици, пясък, тиня и планктон има, съответно толкова по-дълбоко прониква в нея слънчевата светлина и толкова по-добра е видимостта във водата.

Повишението на мътността на водата невинаги обаче е индикатор за замърсяване. Черно море е типично "сезонно" море, при което в началото на пролетта, с повишение на слънчевата активност и на температурите, фитопланктонът в повърхностните води – микроскопичните растения, обитаващи водите на планетата ни, започва да се размножава и нараства, което води до промяна в цвета на водата и намаляване на нейната прозрачност. Това е съвсем естествен процес в морските екосистеми, равносилен на "разлистването" на листата на дърветата в гората и пролетното "избуяване" на растителността в полетата.

Когато обаче дадена крайбрежна зона се замърсява с непречистени отпадни води, съдържащи големи количества органична материя, а и неорганичен азот и фосфор - торове, остатъци от перилни препарати и др., в района около вливането в морето на тези отпадни води можем често да видим значително влошаване на прозрачността на водите, а и загуба на типичните за крайбрежието ни видове морски растения – кафяви макроводорасли. Обикновено обхватът на такива точкови замърсители е локален – до неколкостотин метра разстояние около точката на вливане на каналите, и е ясно различим и видим.

Други видове замърсители, като например нефтените продукти, са трудно разградими от морските организми и тяхното отделяне в морските води е ясно видимо и с дълготрайно негативно въздействие върху морските организми. Нефтените продукти биват постепенно разградени от морски микроорганизми, хранещи се с тях, и в рамките на пет до 10 години обикновено увредените екосистеми се възстановяват.

Замърсяването с пластмаси е друг съществен проблем в последните години. Дългосрочните въздействия от натрупването на неразградими пластмаси в морските седименти и по водната повърхност върху морските организми е слабо проучена, но със сигурност имаме ясна тенденция към увеличение на количествата пластмаси в морето ни в последните десет години.

- Има ли достатъчно финансиране, за да се наблюдават и избягват рисковете?

- Съвременните методи за дистанционно наблюдение на земната повърхност от сателити позволява проследяването почти в реално време на състоянието на повърхностните води на моретата и океаните на планетата ни. Сателитите и програмите за наблюдение на европейските морета на ЕС Copernicus Marine ни позволяват да можем да следим ежедневните промени в температурата, прозрачността и продуктивността на морските води на Черно море. Това позволява бързото проследяване на ефектите от инциденти, разливи и големи източници на замърсяване в крайбрежната зона и съответно би позволило бързото взимане на мерки за тяхното предотвратяване.

Взимането на локални мерки обаче е работа на нашите национални структури и възможности за реакция при възникване на такива събития. Това изисква наличие на центрове за наблюдение и проследяване на морската ни акватория от тези сателитни системи и наличието на добре екипирани и обучени групи за проучване на морските води и екосистеми на място.

Финансирането за създаване и поддържане на такива дейности в България в последните години е недостатъчно за мащабите на морето ни и, въпреки че страната ни разполага с няколко стари научноизследователски кораба, а и екипи от добре обучени морски специалисти и учени, ние, за съжаление, сме далеч от възможностите на други европейски държави. Инцидентът с търговския кораб "Вера Су" през октомври 2021 г. беше добра илюстрация на липсата на готовност на страната ни да се справи с подобни морски произшествия, които могат потенциално да имат много сериозни и дълготрайни последствия за морските екосистеми.

Какви са прогнозите Ви за Черно море - по-близки и по-дългосрочни?

При оптимистично развитие на политиките за опазване на моретата и правилното, и устойчиво ползване на морските живи ресурси - риболов, аквакултури, в средносрочен план е възможно подобряване състоянието на крайбрежните води на Черно море. При влошаване на икономическата ситуация в страните в региона и при продължаване на нерегулираното преексплоатиране на ресурсите му е възможно тенденциите към влошаване на състоянието на морските екосистеми – загуба на видове, намаляване на популациите на риби - предмет на индустриален риболов, а и влошаване на качествата на водата.

Трудно е да се правят по-дългосрочни прогнози за ефектите от продължаването на покачването на температурите на Черно море, но това със сигурност ще доведе до промяна на биоразнообразието. Прогнозираните в дългосрочен план покачване на нивото на световния океан, а и на Черно море, със сигурност ще доведе и до изменение на бреговата ивица.

- Войната в Украйна и по-скоро инцидентите с кораби в Черно море застрашават ли допълнително неговата чистота?

- При възникване на сериозни инциденти, вследствие от войната в Украйна, например потопяването на танкери с петрол и нефт или други замърсители, бихме могли да очакваме появата на замърсяване и по нашето крайбрежие.

Друг възможен източник на замърсяване са ползваните в бойните действия амуниции, но тяхното въздействие би било по-скоро локално в района на самите бойни действия. Крайбрежието на Украйна е само на неколкостотин километра от нашето крайбрежие и е въпрос на няколко дни замърсяване, възникнало там, да достигне до нашите брегове.

Намаляването на риболовните дейности в акваторията на Черно море на Украйна може на теория да доведе до локално подобрение на състоянието на рибните ресурси в северозападния шелф. Такова възстановяване на рибните ресурси е наблюдавано в Северния Атлантически океан в периода на Втората световна война, когато риболовът в района е бил почти напълно спрял за няколко години, но нека все пак да се надяваме да няма толкова дълго продължаване на тази безумна война.