Монсеньор Христо Пройков пред Lupa.bg: Папа Лъв XIV ще даде първи знаци с рокадите във Ватикана

Негово Преосвещенство Христо Пройков е епископ на Католическата църква в България. Роден е на 11 март 1946 г. в София. През 1970 г. е ръкоположен за дякон, а през май 1971 г. за свещеник от епископ Методий Стратиев. Специализира Каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм „Успение Богородично“ в София. На 6 януари 1994 г. Христо Пройков има честта да бъде ръкоположен за епископ в базиликата „Св. Петър“ в Рим лично от папа Йоан Павел II. Ръководи Католическата Екзархия от 5 септември 1995 г. В Епископската конференция на България е председател на Комисията за духовенство, Комисия за католическото възпитание, Съвет за пастирска грижа над емигрантите и пътуващите, Съвет за пастирска грижа над здравна служба. На 15 май 2009 г. е назначен от папа Бенедикт XVI за Консултант на Конгрегацията на Източните църкви на Римската курия. Председател е на Епископската Конференция на Католическата църква. Потърсихме монсеньор Пройков след изключително важния избор на нов глава на Католическата църква - папа Лъв XIV.

- Монсеньор Пройков, какви мотиви са надделели при избора на новия глава на Католическата църква – Лъв XIV? Резултатът от гласуването не беше очакван.  

- Това остава скрито зад стените на Сикстинската капела. След като кардиналите полагат клетва, и са заключени в капелата, те трябва да направят избора самостоятелно и по съвест и задължението да пазят тайната на избора. Всичко онова – начинът, по който са гласували и каква е била атмосферата, това е строг каноничен въпрос. Следователно ние не можем да кажем, само можем да предполагаме.

Интересно е, че за всички е една изненада, че от Америка е изборът на този кардинал. Това е вторият американец – от Северна Америка, но все пак е вторият американец, който е станал папа. Но е първият от ордена на Св. Августин - самият той се представи като августинец. А за нас това е 267-ият папа, който управлява Католическата църква през вековете след Св. апостол Петър, т.е. след времето на Исус Христос.

- Американец с фрeнски, италиански и испански корени. Доколко този произход ще определи неговата политика, действията му като обществена фигура?

- Вижте, той избра името си Лъв XIV, което говори само за себе си. Всеки папа избира самостоятелно името си, но то за него е една програма. Лъв е преди всичко наследник на Лъв XIII, който беше папа от края на 19 век  - човекът, който преобрази църквата или по-скоро започна за първи път по-усилено да говори по социалните въпроси- за връзката работодател – работник, за държава- църква. Така той постави едно начало на период от цял един век, в който църквата повдига тези въпроси и ги поставя като една от важните линии в живота на църквата в управлението след папа Лъв XIII.

Той издава енцикликата „Rerum Novarum“, която разглежда взаимоотношенията между труда и капитала, както и между държавата и нейните граждани и в същото време и започва една политика, една линия на църквата по тези въпроси.  

Така още през 1931 г. папа Пий XI издава и друга енциклика, която засяга социалните въпроси, разисквани в църквата. Папа Йоан XXIII, когото познаваме като монсеньор Ронкали в България – също папа, издава една енциклика, която има социално значение за църквата и нейните вярващи.

Послучай 100 годишнината от „Rerum Novarum“, през 1991 г. папа Йоан Павел Втори издаде една енциклика Centesimus annus, с която продължи същата идея за социалната политика в живота на църквата. А Франциск беше папата, който сякаш със щурм навлезе в практическото  приложение на тези документи на църквата.

Животът му като папа бе посветен на хората с по-малко късмет, родени на тази земя и така подаде една ръка и на днешния Лъв Лъв XIV, който одобряваше много тази негова социална дейност, защото самият той е работил като мисионер в продължение на десетки години в Перу сред бедните и хората в нужда. За него това не е чужда територия, а е нещо, което той уважава и това пролича, когато вчера поднесе от ложата на „Св. Петър” своите мисли в светлината на справедливост, мир и обич към изоставените.

- Т.е. да очакваме, че Светият Отец ще продължи линията на папа Франциск в защита на бедните, онеправданите, различните?

- Вижда се, че докато е бил епископ в Перу, е бил доста приближен до папа Франциск и е приемал присърце думите му.

- С какви трудни реформи ще трябва да се справи папа Лъв XIV? Живеем в много трудни времена, в ситуация на световни конфликти. Пред какво ще се изправи Робърт Превост?

- Това са негови втори мисли, когато встъпва в тази отговорна длъжност да управлява църквата. Сигурно има нещо предвид, но аз не мога да кажа, нито мога да му предложа тези реформи. Но всичко ще се покаже по време на неговия понтификат. Не можем да гадаем отсега. Никой папа не е предвидим още в първите дни на своето служение.

Ще видим много от важните неща, които предстои да направи той, защото всички отговорни фактори по всички отдели на Католическата църква, след смъртта на предишния папа губят своето значение. Той трябва да преназначи всички, като има свободата да разменя хора и да назначава нови. Може би това ще бъдат първите знаци, с които ще очертае неговата линия, по които ще иска да насочи живота на църквата.

- Това е изключително критичен момент – да избира и назначава хора, като се съобразява с отделните кръгове в църквата. А и рискът е и да създадеш настройки срещу себе си...

- Е, да разбира се, че е така. Но това е човешката гледна точка. Иначе за живота на църквата са необходими и жертви, и някои моменти, които трябва да се претърпят. 

- Как този избор се възприема от католическата общност в България?

- Аз мисля, че с една голяма радост, още повече добивам това впечатление, като слушам новините. Медиите давате доста обширна информация не само откакто се разделихме с папа Франциск, но и с новото служение на папа Лъв XIV. Мисля, че навсякъде се приема радушно. Искрено и с много вяра и с много искрена почит всички католици в България приемат започването на новия понтификат.

- Дали ще коментирате предизвикателството на американския президент Доналд Тръмп, който заяви, че иска той да е новият папа и дори пусна своя снимка с папски одежди на профила си в социалните мрежи. Това разгневи ли свещениците католици?

- В днешния ден на толкова голям прогрес, много неща могат да бъдат казани по различен начин. Това, което Тръмп направи, в крайна сметка бе оправдано и извинено за това, че е направено от изкуствен интелект. Но нали все някой трябва да го предложи на този изкуствен интелект. Някои кардинали се изказаха доста критично, приеха го като една грубовата шега, която не би трябвало да се прави, още повече по времето, когато се разделяхме с папа Франциск.

Но самият Тръмп беше на погребението на папа Франциск и това показа неговото уважение към институцията на Католическата църква и към папата. Може би едно такова нещо можеше да се прескочи, но сега в светлината на новоизбрания папа от Америка, който вече не е папа от Америка, а на целия свят, защото папата оглавява Католическата църква, която порива цялото лице на земята, без разлика на раса, разбиране и кой какъв е. Достатъчно е да си католик, за да имаш този папа навсякъде, където се намираш. Може да кажем, че жестът е бил някакъв знак, че предстои новият папа да бъде от Америка. Но не вярвам в пророчеството на Тръмп.
 

- Отговорни общественици тълкуват папата като политическа фигура, заради силните послания и сериозното му влияние. Доколко Светият отец  може да има някакво реално влияние върху сложните политически процеси, включително върху нагласите за войните, развоя на които с тревога следим?

- Трябва да имаме предвид – освен на първо място, че папата е духовен глава на цялата Католическа църква, която покрива целия свят, папата е и глава на държавата Ватикан.Така че в известен смисъл, той е държавен глава, ако трябва да го видим в политическа роля. Но преди всичко, той е духовният глава, който в качеството си на папа може да говори за целия свят и по световните въпроси, без да влияе ни най-малко  от гледна точка на някакви политически течения, но по-скоро за да коригира в светлината на Евангелието живота на хората по целия сват и това засяга и политическите глави – управниците на света.

- Естествено, ще очакваме от новия папа да е миротворец и да посвети усилията си за мира на планетата.

- Разбира се. Той още снощи говори за справедливост, мир и за строеж на мостове – призова да се издигат мостове между хората. И това не са мостове само между народите и хората, мостове съществуват и в семействата.