ЕП приема нов закон за борба с обезлесяването
Парламентът също така осигури по-широко определение за деградация на горите
Новият закон, целящ защита на климата и биологичното разнообразие, задължава дружествата да гарантират, че продаваните в ЕС продукти не са довели до обезлесяване и деградация на горите, съобщават от пресцентъра на Европарламента в България.
Текстът не налага забрани на държави или стоки, но дружествата ще получават разрешение да продават продукти в ЕС само ако доставчикът на съответния продукт е представил декларация за надлежна проверка, потвърждаваща, че продуктът не идва от земя, която е била предмет на обезлесяване, и че производството му не е довело до деградация на гори, включително на незаменими девствени гори, след 31 декември 2020 г.
Както беше поискано от Парламента, дружествата ще трябва също да удостоверяват, че продуктите отговарят на съответното законодателство на държавата на производство, включително в областта на правата на човека, както и че правата на засегнатото коренно население са спазени.
Продуктите, обхванати от новото законодателство, са следните: едър рогат добитък, какао, кафе, палмово масло, соя и дървен материал, включително такива, които съдържат, са били хранени или са били произведени със съответните стоки (например кожа, шоколад и мебели), както е посочено в първоначалното предложение на Комисията. По време на преговорите евродепутатите успяха да допълнят списъка с каучук, дървени въглища, печатни изделия и редица производни на палмовото масло.
Парламентът също така осигури по-широко определение за деградация на горите, което включва преобразуването на първични гори или естествено възобновяващи се гори в горски насаждения или в други залесени земи.
Чрез обективна и прозрачна оценка Комисията ще класифицира държавите или части от тях в рискови категории – с висок, стандартен или нисък риск, в срок от 18 месеца от влизането в сила на настоящия регламент. Продуктите от държави с нисък риск ще подлежат на опростена процедура за надлежна проверка. Делът на проверките на оператори зависи от нивото на риска в страната: 9% за държавите с висок риск, 3% за тези със стандартен риск и 1% за държавите с нисък риск.
Компетентните органи на ЕС ще имат достъп до съответната информация, предоставена от дружествата, като например координати за геолокация, и ще извършват проверки с помощта на инструменти за спътниково проследяване и ДНК анализ, за да проверят откъде идват продуктите.
Санкциите за неспазване трябва да са пропорционални и възпиращи. Максималната глоба трябва да представлява най-малко 4% от общия годишен оборот в ЕС на оператора или търговеца нарушител.
Новият закон беше приет с 552 гласа „за“, 44 гласа „против“ и 43 гласа „въздържал се“.