Фашист ли е цар Борис III?

Истинска политико-историческа буря предизвикаха думите на българския премиер Кирил Петков, изречени в Република Северна Македония, че фашисткият режим в много европейски държави е направил ужасяващи неща. ''Ние трябва да говорим за фашистки режим например, а не за български фашистки режим, например.'' Според някои с изявлението си в Скопие Петков е легитимирал македонската теза, че в България е имало "фашистки режим" и това дава право на македонските граждани да наричат българите фашисти. На официално ниво България от години се бори срещу тезата, че у нас е имало фашистки режим, без да се отрича, че Царство България е било съюзник на нацистка Германия и на фашистка Италия по време на Втората световна война.

Бившият зам.-външен министър и настоящ лидер на младежкото ГЕРБ Георг Георгиев написа следния коментар във фейсбук: "Вероятно всеки е чувал: „Посещението на … се оказа провал”. За съжаление днес на мястото на трите точки е името на българския премиер. Казвам това наистина с тъга и нито следа от злорадство. Външната политика е единствената, в която няма партийност, няма цветове и отбори, а само интереси - национални интереси. Новината от Скопие е, че няма новина. Поне не и дипломатическа. И за щастие, че на фона на „отсъствието на териториални претенции от РСМ към България” не ми се мисли какво друго можеше да се произведе.

Интересно е обаче с какви мотиви след днес българското правителство ще се противопоставя на най-злостната антибългарска опорна теза, че сме наследници на фашисти, след като посред Скопие министър-председателят Петков на практика я призна за вярна и я легитимира? За жалост в историята ни не липсват дати, които носят печални определения. Лично аз и в най-мрачните си представи не съм очаквал някога да стана свидетел на такава. 18 януари 2022 г. - денят, в който България остана на „втори план".

"Н.В. Цар Борис не е фашист! Единственият български държавник на корицата на "TIME" - януари 1941 г.!!! В България никога не е имало фашизъм!", изригна в социалните мрежи и режисьорът Евгений Михайлов.

Общественикът Вени Марковски, който е роден в Скопие, още когато Република Македония бе част от Югославия, реагира с дълъг пост във фейсбук по темата дали в България е имало фашизъм:

"ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ срещу МНЕНИЯ
Споделям някои* исторически факти за хората, които не ги знаят или ги виждат изопачени в Интернет, най-често под формата на мнения.
1. Царство България** е верен и надежден съюзник на нацистка Германия, което влиза доброволно и с желание в Тристранния пакт*** на 1-ви март 1941 г.

2. Царство България окупира чужди територии (след като те са превзети от нацистка Германия), в които започват да действат българските закони, където се инвестират сериозни средства, издават се български актове за раждане и т.н. и т.н., а на всички жители в тези територии, с изключение на евреите(sic!), е дадено българско поданство.

3. На 14 декември 1941 г. Царство България обявява война на САЩ и Великобритания, макар че това изобщо не е било задължение на страната съгласно чл. 3 от договора*** за встъпване в Тристранния пакт!

4. През март 1943 г. Царство България организира и изпълнява депортацията на мирно население от окупираните територии - 11 343 души от Тракия, Македония и Пиротско са изпратени в концлагера Треблинка, където почти всички са убити. Царството плаща на нацистка Германия за "услугата" - по 200 марки за възрастен, 100 - за дете, а бебетата са "приети" безплатно. Имуществото на тези хора е отнето от държавата.

5. Царство България се опитва да започне и депортацията на още хиляди евреи от "старите земи"; тя е временно спряна през м. март 1943 г., след протести на редица общественици, на зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и други депутати, на Българската православна църква и т.н. Важно е да се отбележи, че нито започването, нито спирането са били възможни без участието на царя. И е важно да се посочи, че началото на депортацията е извършено без натиск, докато спирането е под силен обществен натиск.

6. Царство България отнема имуществото и правата на 48 хиляди евреи на останалата територия на страната, десетки хиляди са интернирани из страната, а повечето от мъжете са вкарани в трудови лагери, където някои също губят живота си.

7. Народното събрание приема антисемитските закони още преди страната да се включи в Тристранния пакт; сред гласувалите за тях са и същите депутати, които през март 1943 г. организират и подписват писмото до Богдан Филов, с което се обявяват против депортацията на евреите от "старите земи".

8. Депортацията на мирно население по време на война е единственото престъпление, което е обявено**** и за военно, и за престъпление срещу човечеството. В България извършителите и участниците в депортацията на тези 11 343 души са осъдени от т.нар. народен съд с различни присъди.

Царство България - фашистка държава? Някои хора твърдят, че царство България не било фашистка държава, като се аргументират, че фашизъм имало само в Италия, а в Германия имало националсоциализъм. В говорния език обаче се е приело, че с общото понятие "фашизъм" се определят множество режими, съществували по онова време. От друга страна, участниците в съпротивата срещу нацистка Германия се наричат в цяла Европа "бойци против фашизма", а не "бойци против националсоциализма".

По време на Втората световна война Царство България е извършило действия и е приело редица закони и подзаконови нормативни актове, които определят управлението като пронацистко. Това е дело на онази България, а не на днешна.

Днешна България - свободна, демократична, член на ЕС, трябва да може да се изправи срещу призраците в собственото си минало и история, да ги признае и да ги пребори, а не да се опитва да ги отрича и да се крие от тях. Опитите винаги ще се неуспешни, защото историята се разказва на базата на историческите факти, а не на мненията, представяни като факти. Тези факти са ясни и категорични. Ясно е и, че отричането им под формата на прикриване на срамните моменти в историята, "нов прочит на историята" и др.п., е абсурдно.

Признаването на истината е силната, правилна и честна позиция - не само пред света, но и пред нас самите, както и пред паметта на загиналите хора, станали жертва на политиката на царство България за участие във войната на страната на нацистка Германия.

_______
* - Само някои; за всичките няма да стигне един кратък статус във Фейсбук.
** - То, а не "ние" или просто "България". Мнозина използват 1-во л., мн.ч., което автоматично предизвиква естественото желание да се отричат неудобните и грозни факти
*** - https://bg.wikipedia.org/wiki/Тристранен_пакт
**** - https://bg.wikipedia.org/wiki/Нюрнбергски_процеси".

Цар Борис III изгрява на корицата на американското списание "Тайм" на 20 януари 1941 г. В материала, посветен на българския монарх, пише, че той е завършен европеец. Списанието цитира и прословутите думи на царя: "Министрите ми  
са германофили, поданиците ми са русофили, аз съм единственият неутрален.”

Известният историк акад. Георги Марков коментира пред Lupa.bg, че царят няма нищо общо с фашизма и националсоциализма. "Дълги години клеймяха Борис III, че имал някаква закрита монархо-фашистка диктатура, която прераства в открита. Няма такова нещо! Той не „царят фюрер“, както го обвиняваха. Той е друг тип и като човек, и като държавник. Той е човек сред народа. Речите му са много кратки – той не е фюрер да крещи по площадите. Предпочитал е да размишлява на лов някъде из Рила", обоснова се акад. Марков.

"Цар Борис III е мислел за народа. Той е роден в България и умира в България. Той има чувството за национална българска принадлежност – това, което цар Фердинанд и княз Александър го нямат. Борис III е израсъл в България и поради това е свързан със съдбата й. Той се е стремял да допринесе за нейното по-добро бъдеще, но за съжаление му е било много трудно. Въпреки това е успял да спаси българските евреи. Нито един евреин нямаше да бъде спасен без волята на цар Борис III. Той е човекът, който убеждава Хитлер, че неговите поданици – българските евреи трябвало да бъдат използвани за строеж на пътища и жп линии. Наистина се създават трудови лагери с тежък физически труд, но това не е „Аушвиц“. Трябва да се преодолеят тези пристрастия срещу Борис III, които десетилетия наред бяха натрупвани, защото той живя и умря за България", е мнението на известния историк.

"Това, че в продължения на три денонощия върви поклонение след смъртта му пред катедралата "Св. Александър Невски" и опашката се е виела по бул. „Цар Освободител“ през ул. „Г. С. Раковски“, чак до ул. „Граф Игнатиев“, е доказателство за това, че народът го е обичал", коментира акад. Георги Марков.

"Борис III от 1935 г. държи цялата власт в ръцете си – това не е монархо-фашизъм, това е един авторитарен режим. Той назначава професионалисти за министри – това, което и днес не се прави. Борис III казва „професионализъм, а не партийни назначения“. България много бързо излиза от световната стопанска криза 1934-1939 г., благодарение на професионализма в управлението. Със смъртта на Борис III никой не може да го замести. Създава се едно огромно празно място. Наистина вече няма кой да ръководи българската държава така авторитетно и с поглед в бъдещето. Тогава настъпва и политическа криза, която прераства в държавно-политическа такава и вече „Червената армия“ довършва Царство България", смята историкът.

Според него цар Борис III оставя добър спомен сред българския народ, защото успява да предотврати кръвопролитието, което ни е очаквало през Втората световна война. "Поучен от трите войни през второто десетилетие на ХХ в. – две национални крушения с 200 000 жертви, Борис III успява докато е жив да не допусне участието на българската армия във фронтови действия. Той не допусна български войски да участват в решаващия Източен фронт, което после се отрази на отношението на Москва към България.

Той е изключителен политик и дипломат – човек на реалната политика за разлика от своя баща цар Фердинанд, който е максималист. Борис III се съобразява с реалностите в международните отношения и както той казва: „Правя всичко възможно моята „малка лодка“ да оцелее сред бурите на световния океан“, добави акад. Марков.

"Борис III предвижда, че Германия ще загуби войната и с това предвижда и края на своето царство. Той предвижда, че „Червената армия“ и Сталин, когато Царство България попадне в зоната на тяхното господство, няма да позволи да съществува, както и става", заключи видният специалист по Нова история.