Фотографът Елина Кешишева пренесе френски амазонки в българския Лувър (СНИМКИ)

Екстравагантната, преди години, манекенка Елина Кешишева представи в салоните на „Квадрат 500”, известен като българския Лувър, фотографската си изложба “Лета”. Изложбата е част от поредицата “Майстори на фотографията” и се осъществява благодарение на фондация „Мусиз”. Елина Кешишева е първият български фотограф, който става част от платформата и прави своя голям пробив в модната индустрия, заснемайки настоящата кампания на модна къща DIOR.

Река Лета тече бавно и тихо: както казват поетите, тя е като река от масло, а течението й е по-тихо от шепот. Елина Кешишева не обича сантименталните разкази: Лета е нимфа на забравата, с която в древногръцката митология се свързва една от реките в подземния свят. Душите пиели от водите на Лета, за да забравят земния си живот.

Изложбата на Елина Кешишева “Лета” (Léthé) подканва зрителя да премине бавно през пространствата на галерията. Да насочи мислите навътре към себе си, да потъне в забрава, която отпуска сетивата му, и да чуе вътрешния си глас. Куратор на изложбата е Аниса Туати.

Широкоформатните произведения са заснети върху филмова лента на естествена светлина, за да се уловят най-точно цветовете. Кадрите са направени сред природата, по време на пандемията, близо до Мемийон във Франция, край близката река и извън времето. Елина създава жизнеутвърждаващи фотографии, като снима приятелките си в пози, свободно излагащи телата им. Героините са като антични статуи, амазонки или жени без възраст с прекрасни тела. Кешишева успява да запази изражението им на деца, нетърпеливи да откриват, да се очароват и да преобразяват привидностите.

Изложбата дава възможност на автора да ни потопи във философска приказка, където природата и водата символизират духовното пречистване и покой. Това е основното послание на Елина Кешишева, прекарала детството си край морето в Черноморец. Именно там би трябвало да търсим началото на реката на забравата, символ на древното познание, въплътено в женските фигури.

Елина Кешишева живее в Париж от 25 години, като за първи път е забелязана на фестивала De Mode et de Photographie of Hyères от Патрик Реми и Мишел Малар. Кешишева е първата българка, която става главен фотограф на френското модно списание Marie Claire. Заснела е над петдесет корици на различни издания, сред които Vogue, L'Officiel,W, Numéro и други. Пред обектива й застават Настася Кински, Фарел Уилямс, Даян Крюгер, Ник Кейв, Вим Вендерс, Анди Макдауъл, Ейми Уайнхаус.

Характерно за фотографиите на Елина Кешишева са препратките й към класически художествени произведения, заснети чрез изразните средства на аналоговата фотография – стил, който впечатлява артистичния директор на DIOR Мария Грация Кюри.

Непрекъснато търсеща обединяващата връзка между природата и човешките емоции, Елина неизменно вижда своите творби през призмата на безкомпромисната ангажираност на артиста. Нейни работи са излагани по целия свят, в Париж, Ню Йорк, Берлин, Лондон и на други места. Освен това си е сътрудничила с най-големите модни къщи, като наскоро ръководи кампанията по представянето на колекцията висша мода на DIOR. В момента работи по предстоящата си изложба, посветена на постепидемичното завръщане към природата, първичната красота и естетика.

Аниса Туати е организатор на изложби и независим куратор от Франция с професионално образование в областта на археологията. Тя е и сред учредителите на културната организация Octavia, подкрепяща хибридността като един от възможните инструменти за постигане на хармоничен живот в общността. От 2021 е член на Съвета на кураторите на Женевския музей за изкуство и история.

Била е артистичен директор на фондацията Contemporary Istanbul, за която изготвя програма с фокус върху принадлежността към средиземноморската култура, както и асоцииран директор на Chalet Society. Тя е курирала, самостоятелно или в сътрудничество, различни изложби в Турция, Ливан, Мексико, Аржентина, САЩ, Франция и други страни. Сред тези събития е и откриването на музея на изкуствата BeMa в Бейрут през 2018 с изложбата „Цикли на прогрес в разпад” (Cycles of collapsing progress).