Франсоаз Баре-Синуси: С откриването на ХИВ започна „надпревара срещу времето“

С откриването на вируса на СПИН започва „надпревара срещу времето“ за справяне с надвисналата криза от разпространение на заразата, казва носителката на Нобелова награда проф. Франсоаз Баре-Синуси в интервю за АФП.

Преди 40 години тя помага за идентифицирането на мистериозния вирус, станал известен като ХИВ.

Вирусоложката, която е на 75 години, разказва как през 1983 г. заедно с колеги от института „Пастьор“ в Париж откриват ХИВ, за което е отличена с Нобелова награда за медицина и/или физиология.

„Началото беше през 1982 г.“, когато лекарите започват да споделят истории за първите френски пациенти със СПИН, казва проф. Баре-Синуси. „Те бяха убедени, че ретровирус може да е отговорен за това ново заболяване“.

В продължение на повече от десетилетие професорката работи върху ретровирусите.

През януари 1983 г. стратегията на екипа е да вземе биопсия от лимфен възел на болен пациент, след което да изследва клетките в лаборатория, търсейки „много специфична ензимна активност“, казва тя.

Френските лекари смятат, че СПИН трябва да е причинен от HTLV-1 - единственият ретровирус, за който е известно, че директно води до развитието на рак при хората.

„Но нашият екип не вярваше на тази хипотеза, защото този вирус предизвиква размножаване на лимфоцитите“, казва проф. Баре-Синуси. Пациентите със СПИН имаха по-ниски нива на тази важна имунна клетка. „Нещо не се връзваше“, казва тя.

„През май 1983 г. изолирахме вируса и доказахме, че това е ретровирус, различен от HTLV-1. Но все още не бяхме сигурни, че той причинява СПИН“.

Това е потвърдено следващата година от американския учен Робърт Гало.

Така се стига до трансатлантически разрив за това кой е открил ХИВ. Накрая САЩ и Франция постигат съгласие, че както на Гало, така и на екипа на института "Пастьор", ръководен тогава от Люк Монтание, трябва да бъде призната съвместна заслуга.

Най-накрая изследователите по света имаха цел, към която да се стремят в усилията си за борба със СПИН, който се разпространяваше бързо и опустошаваше общностите.

„От този момент нататък задачата беше огромна, защото се сблъскахме с непознат вирус“, казва Баре-Синуси.

„Трябваше да научим всичко за него, да разберем какви протеини съдържа, генетичния му материал, какъв тип клетки заразява, какви са последиците от тази инфекция.“

Най-накрая световните учени имат цел, към която да се стремят в усилията си за борба със СПИН, който разпространява бързо и нанася тежки поражения на общностите.

„От този момент нататък задачата беше огромна, защото се сблъскахме с непознат вирус“, спомня си Франсоаз Баре-Синуси.

„Трябваше да проучим всичко за него, да разберем какви протеини съдържа, неговият генетичен материал, какъв вид клетки заразява, последиците от тази инфекция“.

Първата важна стъпка е възможно най-бързото разработване на тестове, както за диагностициране на пациентите, така и за доказване, че ХИВ заразява само със СПИН.

„Едва тогава можеше да се обмислят стратегии за блокирането му“, казва тя.

„Това беше надпревара с времето, защото разбрахме, че вирусът се предава по кръвен път, по полов път и от майка на дете“.

Задачата изисква бърза мобилизация на имунолози, молекулярни биолози и лекари, е мнението на професор Баре-Синуси.

Да не говорим за пациентите, въпреки че учените знаят, че „няма да имаме време да намерим лечение, което да ги спаси“, допълва тя.

„Оказахме се изправени пред хора, които идваха в института „Пастьор“, за да ни задават въпроси за вируса“, спомня си професорката. „Беше много трудно.“

През 2008 г. Баре-Синуси и нейният бивш ментор Люк Монтание получават заедно Нобелова награда за медицина за откриването на ХИВ.

„Бях в Камбоджа, когато чух новината. Това беше огромна изненада. Не очаквах всичко това", казва проф. Баре-Синуси. „Хората, живеещи с ХИВ в страната, дойдоха при мен с усмивки и букети цветя“.

„Разбрах, че тази награда е признание за една общност, която работи заедно от самото начало“.

„Всички нива на обществото са били засегнати от ХИВ/СПИН - битка, която винаги се е водила на много фронтове - разбира се, на научния, но също така на политическия, обществения (и) срещу фармацевтичните компании“, казва тя.

Когато Франсоаз Баре-Синуси започва кариерата си, „бях изследовател, който никога не излизаше от лабораторията“, спомня си тя. 

Но след като помага за откриването на ХИВ, ситуацията се променя. „Изведнъж се сблъсках с неща, които никога не съм си представяла, че са възможни, като например липсата на толерантност от страна на обществото към определени хора“, казва тя.

„Пациентите бяха заклеймявани, изоставяни от семействата, приятелите, а понякога и от здравните специалисти. Някои загубиха домовете си, работата си“.

Проф. Баре-Синуси заяви, че е „научила много за неравенствата, които за съжаление днес може би са се задълбочили още повече“.

По време на дългата си кариера Баре-Синуси работи непрекъснато за намирането на лечение за ХИВ, като преди десетилетие беше председател на Международното дружество за борба със СПИН. Тя се пенсионира през 2017 г., отбелязва АФП.