Хвалипръцковщината на Ива Митева

НАСКО МАНДАДЖИЕВ, в. "Стършел"

Помните ли жената пресен политик Ива Митева? Ако сте я забравили, ще ви под­сетя. Бе тя основна фигура на цели три - макар кратки - пар­ламента, председа­телстваше два и зам.-председателстваше трети. Ала след като те се разпуснаха, „разпусна се” и тя.

Но тези дни отново я видяхме - показа се на телевизора, този път като лидер на новата - и предизборно регистрирана - партия „Заедно”. Прекрасно е това - изгрява нова звезда! Защо пък не - бъдещият успешен лидер може да се ока­же именно тя, малко ли премиерки се навъ­диха, всяка втора вече е жена... Така обнадеждени я заслу­шахме по БНТ с Георги Любенов. Оказа се, че е отлично изпедепсала предизборните при­казки. Като едновремешния депутат, който рекъл на селя­ните: „Ще ви напра­вим училище, а нямате деца? О, и деца ще ви направим!“.

Ето що рече Ива: „Безпътицата тряб­ва да свърши”, „Не мога да търпя интелигенти да просят и ровят в кофите за боклук” и завърши още по-прочувствено: „Очите на хората ме накараха да продъл­жа”. Да, прелестно декламира - си казахме - и тъкмо да й изръ­копляскаме, взе, та се провикна: „Аз съм чес­тен човек!”.

Потъркахме уши - вярно ли чухме? Самореклами сме слушали бол, но пък чак такава! Впрочем, въпросното „Аз съм честен човек” е запазена марка на Борисов, повтори го за кой ли път тези дни, но при него фукните на са първица, наскоро изрече нещо още по-велико: „Аз съм най-добрият пре­миер след промени­те”...

Но понеже думата ни е за Митева - ста­на ни мъчно за нея. Сгреши още в началото, когато се хвана със Слави Трифонов и с това се набута ав­томатично в група­та популисти/клиентелисти/кариеристи. Обясни постъпката си така: „Със Слави се изчерпахме” (инте­ресно какво значи това)...

Но нека не й мислим лошото - само ще я подсетим, че ако повтори бившия си шеф, като него аламинутно ще „оттече в канала”. Препо­ръчваме й да изгледа филма „Зъбльото” - там главният герой (с Алберто Сорди в ролята) кандидатстваше за тв говори­тел и пред приема­телната комисия каза: „Аз съм елеган­тен, арогантен, наха­лен, смел и строен”. Звучи смешно, но и поучително.

Днес хвалипръцковщините не вървят. Фалшивите искрености също. Свикнах­ме им. Нагарчат.