И аз не съм виждал Диана Димитрова бита. Ама аз и Златка е*ана не съм виждал
Воините на Еврипид и Софокъл, които надлежно ближат голото теме на Васко Василев и схванатия задник на Христо Мутафчиев, изведнъж станаха много смели
Нали знаете какво правят малките деца, за да се скрият от караконджулите и таласъмите, които се таят под леглото или в гардероба? Завиват се презглава с одеялото и всичко е наред – щом ти не виждаш чудовищата, значи и те теб не виждат. Работи някъде до израстването на горните кътници и после разбираш, че изродите и злодеите пет пари не дават дали гледаш към тях, или си затваряш очите. А винаги са някъде там, готови да ти пратят ракета „Сармат“ или... ритник в лицето.
В понеделник групичка от 30 профсъюзни активисти написаха кърваво отворено писмо, с което се похвалиха, че не са виждали Диана Димитрова бита. Гениална пиар акция. Що не се подпишат и под някое друго уклончиво и безсмислено твърдение? Примерно, че не са виждали Земята да е кръгла, или че женското кенгуру има три вагини. Защото може да не си виждал нещо, но това не го прави по-малко непоклатим научен факт. Аз примерно не съм виждал Златка ебана, значи е девствена. Къде да публикувам писмо по въпроса?
Въпросната Диана може да е всякаква бръмчалка, мъжемелачка, и есемес агресорка, ама направо ми се драйфа от жалката кампания, която арт съсловието ни поведе срещу клетото момиче. Същите тези воини на Еврипид и Софокъл, които надлежно ближат ежедневно голото теме на Васко Василев и схванатия задник на Христо Мутафчиев, изведнъж станаха много смели и себеотрицателни. Когато трябва да нападнат една жена с посинено лице.
Много интересно, но продължението на сагата с Диана, което вече има повече сезони от „Откраднат живот“, съвпада с побоя, който фолкпевицата Мария отнесе от благоверния си Мирослав със звучния прякор „Дзвера“. И пак българският мачист с мека пишка и патриотичен афинитет към патриархалните ценности доволно потрива ръчички – „Така й се пада на тая курва“. Търсила си го е, предизвикала го е, малко й е. Без да му пука, че една 40-килограмова жена, ако ще да е най-гнусната манипулаторка и най-дащната уруспия от Ванкувър, до Владивосток, не може да бъде ритана от мъжага с 50-сантиметрови бицепси. Просто не може.
А още по-гнусно е, че огромен процент от подкрепящите насилника и в двата случая са от женски пол. Исках да напиша „дами“, за да избегна тавтологията, ама у тези същества дамски са единствено превръзките, които слагат върху покритите си с паяжина полови органи. Комплексирани стари моми и професионални домакини без личен, още по-малко интимен живот, които могат само да точат лиги от кеф, която някоя силна и независима жена е унизена, бита и поругана. Същите, дето си припяват противната полюция на Слави за Лена, докато перат опиканите гащи на миризливите си съпрузи.
Заради такива мижитурки, като тези, които имат наглостта да наричат себе си актьори, България е рай за тарикатите и насилниците. Независимо дали те налагат с юмруци, изнасилват те с цената на кашкавала и киселото мляко, или те цакат с дебелината на асфалта по Северната тангента. Всичко се свежда до народопсихологическото ни отклонение да заемаме страната на силата, на агресията, на токсичното мъжкарство. На лудия Влад или на невинния Юли.