Историкът акад. Георги Марков пред Lupa.bg: С Независимостта мъдри български държавници дадоха урок по дипломация

Днес отбелязваме 113 години от обявяването на Независимостта на България. Тя е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с манифест на княз Фердинанд в църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, а след това е обявена и в крепостта Царевец. По този повод Lupa.bg разговаря с един от най-уважаваните български историци акад. Георги Марков, който дълги години бе директор на Института по история към БАН.

- Акад. Марков, защо България става независима държава чак през 1908 г. – 30 години след Освобождението от турско робство?

- В нашето общество имаше една неяснота, след като имаме Освобождение защо българската държава се бори за независимост. Защото според Берлинския договор Княжество България не е независима държава, а васална на султана и държавният глава, князът, се избира от Велико народно събрание, но се утвърждава от султана и се одобрява от Великите сили. Освен това Княжество България наследява режима на капитулациите, сиреч митата спрямо Великите сили не могат да се определят едностранно, а трябва да бъдат одобрени и отсреща. Ще дам още един пример - ако поданик на Велика сила извърши убийство на българин на българска територия, той не може да бъде съден от български съд. Това са неща, които са пречели на онази юридическа независимост.

Освен това България не е била свободна и в международните отношения. България няма дипломатически отношения на ниво легации, а дипломатически агенти, които са се нареждали на опашката на дипломатическия корпус. Така например Букурещкият мирен договор през 1886 г., който слага край на Сръбско-българската война, избухнала заради Съединението, е бил подписан първо от представител на Високата порта, а едва след това от българския делегат Иван Евстратиев Гешов.

Много пъти съм отбелязвал, че честването на Деня на Независимостта на 22 септември не е някаква американска мода, която е пренесена у нас отвъд океана. Това си е наш празник и няма нищо общо с американския Ден на Независимостта на 4 юли, макар че този български празник все още не е разбираем за някои българи.

Освобождението на България от петвековно османско иго идва на 3 март 1878 г. след края на Руско-турската война, но признаването на нейната независимост е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. Княз Фердинанд I обявява българската независимост едва на 22 септември 1908 г. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната от Високата порта. 

Празникът е наследен от Царство България, но след 1918 г. се отбелязва по новия стил - на 5 октомври, когато е възшествието на трона на цар Борис III. И понеже тъкмо по тази причина са го нарочили за царски празник, той е отменен и забранен. След 1989 г., когато вече се съставя новата система от празници, се възстанови най-напред Денят на Съединението на 6 септември. А търновци, понеже там е центърът на събитието, предложиха да бъде възстановено и празнуването на Деня на Независимостта на 22 септември.

Манифестът за обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908 г.

- Ясно е, че България няма как да обяви своята Независимост, ако няма подкрепа поне от някои от Великите сили по онова време. Какво се случва през 1908 г., което накланя везните в полза на решението княжеството да стане независимо царство, а княз Фердинанд - цар?

- Няколко пъти различни правителства са обмисляли да обявят независимост, но условията не са позволявали.

Но през лятото на 1908 г. избухва Младотурската революция, Османската империя е в криза, султан Абдул Хамид ІІ е свален, на власт идват офицери от младотурците и тогава се обявява равноправие на всички народности в Османската империя.

По това време министър-председател на България е Александър Малинов – един голям български политик, който смята, че обстоятелствата са изгодни за обявяване на независимост. Повод се намира – българският дипломатически агент в Цариград Иван Евстатиев Гешов не е поканен на пилаф, един вид на коктейл, по случай рождения ден на султана на 30 август 1908 г. Младотурците не са сметнали за необходимо да поканят представителя на едно васално княжество, а това е обида и е повод той да бъде отзован от правителството. Иска се извинение от султана, но той презрително отказва.

По същото време персоналът на Източните железници, т.нар. железници на барон Хирш, започва да стачкува за по-високи заплати, спират движението в Южна България и правителството решава да сложи ръка на железниците. Княз Фердинанд се намира в Карпатите, понеже бяга от жегите, и отначало не е бил съгласен да се обяви независимост. На 10 септември 1908 г. във Виена го приема австроунгарският император Франц Йосиф, който го мъмри за превземането на железниците, които са австро-германска собственост. Затова Фердинанд е склонен да се отложи обявяването на независимостта, но правителството на Александър Малинов е твърдо решено на такава стъпка. 

- Премиерът Малинов така да се каже е оказал натиск на княз Фердинанд да бъде обявена Независимостта?

- Да, донякъде. Освен това тогава изтича и 30-годишният срок за окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, но тя е готова да анексира Босна и да наруши Берлинския договор. Малинов решава, че и България ще наруши договора, тъй като гневът ще бъде насочен най-вече към великата сила, която е подписала договора. Това е великолепен дипломатически ход. На 20 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

Фердинанд пристига от Виена в Русе и във влака към Велико Търново премиерът Александър Малинов написва Манифеста. Монархът е имал чувство за историзъм и предлага независимостта да бъде обявена във Велико Търново в църквата на Иван-Асен II "Свети 40 мъченици", за да има връзка между Второто и Третото царство. Така на 22 септември княз Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов провъзгласяват независимостта на българската държава и България от княжество става царство, а княз Фердинанд е провъзгласен за цар.

- Подобно на Съединението през 1885 г. обаче не е лесно Великите сили да признаят Независимостта през 1908 г.

- Точно така - провъзгласяването на Независимостта е по-лесно, отколкото нейното признаване. Великите сили отказват да сторят това. Австро-Унгария и Германия си искат железниците, Русия е разгневена. Започват едни дълги преговори за откупуване на независимостта. Османската империя и австро-германската компания „Източни железници” искат обезщетение от 650 милиона златни франка. Малинов казва: „Дори и да можем да ги платим, ние няма да откупим тази независимост”. Тогава изпращат големия български държавник и дипломат Андрей Ляпчев да преговаря с Високата порта в Цариград. Той успява да свали сумата наполовина, но правителството отново отказва да плати. 

Австро-Унгария си урежда обезщетението и анексирането на Босна и Херцеговина. Тогава правителството на Малинов прибягва до рискован, но сполучлив ход – заявява, че ще защитава независимостта с оръжие и обявява частична мобилизация. В Одринския вилает също се мобилизират. Русия обаче не иска усложнение на Балканите и се намесва като посредник. Същевременно Ляпчев успява да смъкне сумата на 82 милиона златни франка и тогава Русия предлага компромис – „опрощава” тези пари, които Османската империя й дължи като военна контрибуция от Руско-турската война и отпуска на България изгоден заем. Така финансово се решава спорът.

- Русия бойкотира Съединението, но признава Независимостта.

- Русия признава нашата независимост и се надява, че България ще плува в руски води. Великобритания и Франция като нейни съюзници също признават независимостта. На 6 април 1909 г. в Цариград се подписва протокол между Княжество България и Османската империя и тя признава нашата независимост. Това е голяма дипломатическа победа и второто щастливо събитие след Съединението, когато българите в разрез с волята на Великите сили успяват, при едно щастливо стечение на обстоятелствата и при умна външна политика, да защитят Независимостта. 

Княз Фердинанд, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на Независимостта на България във Велико Търново, 22 септември 1908 г.

- Каква е поуката от Деня на Независимостта и какъв урок ни дава този акт?

- И Денят на Съединението, и Денят на Независимостта ни вдъхват самочувствието, че сме имали сили да се изправим срещу Берлинския договор и да го нарушим. Пораженството, което се шири, че каквото и да правим, всичко се решава от Великите сили, намира опровержение именно в тези празници. Националният интерес може да се защити, ако има умни политици като Александър Малинов например, който три пъти е премиер на България. 

В този смисъл трябва да преодолеем едно изстрадало пораженско чувство, което преди 1989 г. изразявахме с шегата „Народна Република България е толкова независима, защото нищо не зависи от нея”.

Трябва да се разбере, че много неща зависят и от нас. Българските политици трябва да разберат, че те трябва да вземат своите решения независимо в София за защита на националните интереси и след това да ги бранят в Брюксел и пред други наднационални европейски институции. България днес е в Европейския съюз, тя доброволно се е отказала частично от своя държавен суверенитет, но това не означава, че трябва да се отказваме от защита на националните интереси.

Денят на Независимостта не трябва да е поредният почивен ден, трябва поне да се сложи знаме на покрива на къщата или на балкона, както го правят в други държави, а не само да се тупат чергите оттам. 

- Акад. Марков, доколко обаче в днешния глобален свят и предвид факта, че България е член на наднационална организация като ЕС, обвързана е и във военно-политическия съюз НАТО, може да се води самостоятелна външна политика?

- Дори някогашната могъща империя Великобритания днес е зависима от САЩ. Но нека обаче погледнем примера на унгарците - каква независима политика води Виктор Орбан и то в рамките на ЕС. Държаха се смело и срещу СССР през 1956 г., и сега не скланят глава в ЕС. Горд народ! Доказателство, че достойнството на един народ не зависи от площта на държавата. Но за съжаление, нашите политици смятат, че сателитният синдром е неизбежен.

За съжаление, продължаваме да сме разединени и то по най-различни въпроси. Вече над век продължаваме да се делим на фили и фоби. А без помирение, без единение, няма кой да ни обедини. Да не мислите, че Дядо Иван или пък Чичо Сам ще ни обединят?! Сами трябва са достигнем до този идеал. Великите сили нямат интерес да сме обединени, без значение в коя епоха. Така че е нужно и обединение, и съединение. Съединението трябва да ни служи за пример - не само като надпис на парадния вход на Народното събрание, а да бъде във всеки от нас. Трябва да намерим общото в една голяма идея за доброто на България и в името на националния идеал. Спорове и различия винаги ще има.

И по време на Съединението и на Независимостта партиите и политиците са се карали. Но по отношение на самия акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия и на неговата бляскава военна защита държавниците и политиците са били единни. Така е било и по отношение на Независимостта.

Актът за Независимост е и урок по успешна дипломация и политика. Смятам, че ако и днес има мъдри държавници, то те биха съумели да намират баланса между българските национални интереси и европейските.