Каква мафия, бе, славунгерчета, вие сте бардак с евтини курви
Мафията се подчинява на своите кланови правила, докато в хищническия апетит на селяндурите от шоу-фолк-партията за безгранично потребление на властта няма морал или граници
Да си гледал като дете в читалищното кино в Плевен или Ямбол „Кръстникът“ и после с две кисели сливи в бузите да си имитирал Дон Вито Корлеоне пред кварталните келеши не те прави Марлон Брандо. И мафиот не те прави. Оставаш си задръстен, провинциален комплексар с големи мечти и малки топки, отчаяно опитващ се да изпъкне сред масовката провинциални соц неудачници и патологични онанисти, в която си прекарал формативните за личността си години.
Момчетата и момичетата от „Има такъв народ“ не бива да се тупат в гърдите, че някой ги нарича „мафия“. Разбирам, че е ласкателно за недооформения психически индивид да го причисляват към организираната престъпност, да се чувства член на банда, шайка, или какъвто се сетите ексклузивен клуб със собствени правила и морален кодекс. Обаче истината е далеч по-тривиална и няма нищо общо с блясъка от сватбата на Кони Корлеоне, или дори с припяването на мазна чалга на бракосъчетанието между Георги и Мая Илиеви.
ИТН не е мафия, а обикновен бардак с евтини курви. Мафиотите са лоялни, силно мотивирани и безкомпромисни в преследването на своите цели. Проститутките от „Левски“ Г са шавливи и ненадеждни, безгръбначни и склонни на ежеминутни идеологически и поведенчески пируети. Те са политически амеби, едноклетъчни и всепоглъщащи полови органи, които с удоволствие приемат нови и нови членове. Във всеки смисъл на тази дума.
Ей, Богу, виждали сме върху бюлетините какви ли не обществени отпадъци от Кире Либерало, през Митьо Пищова и Радо Шишарката, до „лятото“ на Черепа, но такава карикатурна пасмина евтини дупедавци като пазителите на суверена от „Има такъв народ“ не биха могли да сътворят с общи усилия дори Черемухин, Радой Ралин и Петър Незнакомов в редакцията на „Стършел“ в най-силните му години от средата на 70-те.
Мафията се подчинява на своите кланови правила, докато в хищническия апетит на селяндурите от шоу-фолк-партията за безгранично потребление на властта няма морал или граници. Наркотици, проституция, кражби на автомобили, пране на пари и рекет – на тази сцена приятелите на Слави Трифонов - Братя Илиеви, Илия Павлов, Поли Пантев, се бореха с оръжие в ръка и отвоюваха територии от казахи, грузинци, молдовци, югославяни и руснаци.
Днес ИТН се опитва да възпроизведе тези митични фигури от миналия век, като се пребори за своето парче партийни назначения, европейски фондове, олигархичен капитал с извиване на ръце, тайни записи, публикации във фейсбук и ритуално бръснене на глави. Да, ама така не става. Защото за да си истински мафиот не е достатъчно само да си безскрупулен социопат. Трябва да имаш и характер, смелост и ледерски качества, каквито нито една от магистралките от „7/8“ не притежава, независимо от нейния пол.
Докато в собствените си очи изглеждаш могъщ водач на тайно общество, отстрани изпъкваш като нравствен и физически инвалид, събирателен образ на всичко уродливо, евтино и непочтено в политическата ни система. Съдържател на мутроченгесарски бардак по руски образец. Каква мафия, бе, Кръстника ще се обърне в гроба.