Карбовски: От 800 000 без ток 1 протестира

От 800 000 човека останали без ток заради кратък снеговалеж - само един се осмели да протестира. Калипетрово, Силистра. Историческо е. Но няма го Паисий да опише случката. Работи за византийците. Това написа бившият журналист Мартин КАрбовски по повод бедственото положение в страната.

Към тези 800 000 българи добавете тия, които нямаха вода. Които нямаха интернет - или това да не го броим. Да добавим само тези, които закъсаха в преспите. Или тези по влаковете. Или тези без мобилна услуга. Добавете хилещите се софиянци, които им беше смешно как новия кмет ги изпързаля.

По груби сметки повече от половината България имаше проблем в нощта на малкия сняг. Но само един човек протестира. В смисъл, че отиде на място да срещне врага. Там закуси. Няма да спорим дали това е протест. За нас си е направо героизъм, отчаян, революционен.

Ще питаме защо това е така? И ще ви го напиша - защото българите са безподобни страхливци. Няма друга причина. И понеже някой ще се засегне, ще ви напиша и къде българите крият страха си. Крият го в смешките и уж-сарказма си. Когато става дума за българския сарказъм - той е нищо друго освен джоб за страха. Страхът така не се вижда. А всеки душманин на българина трябва да запали свещица на олтара на българския сарказъм. Защото ако нямаше български сарказъм, душманите щяха да скочат в морето само от едно скръцване на зъби. Но сарказмът е оздравление и спасение за тях, българските душмани.

Представете си вместо Априлско въстание - вълна от сарказъм и към турците, и към дръзналите да убият каймакамина. Това са днес българите. Треперещи за кожицата си, че и за кожицата на прасето си. Крият го страха си българите и в страхлив присмех. Българите нямат мозък, невронни единици за солидарен протест. Крият страха си в омразата един към друг - но никога към Енергото, към Софийска вода, към БДЖ, към А1, към банката, към кмета, към политика, към комуналните услуги и данъците - скъпи и прескъпи данъци и такси за услугите, които получаваме. 

Всъщност ние не получаваме услуга. Ние си плащаме за благоволение. И живеем така: “Аз имам ток, ти нямаш - хахаха!”. Сеир. Страшна турска дума, цяло робство - и предишно, и сегашно. Ма какво толкова е станало, бе?! Навсякъде е така! Да видим добрата новина! На закъсалия влак на гара Ветрино селяните занесоха юфка! Вижте доброто! Кретени. А имаме и омбудсман. Смешник. Българският омбудсман ще влезе в речника на световния оксиморон. Ако някой път се чувставате безполезни, помислете какво работи българският омбудсман.  И идете му бийте една плесница. 

Или така проблеми не се решават, а? А как се решават проблеми в България?! А?!
Това са двата издути джоба на българите, в които крият страха си. Единият е за смешки към злите сили, другият за омраза към ближния. За анти солидарност. Затова, струва ми се, безименният закусващ бунтовник от Калипетрово пише история. Но като виждам как му се подигравате - според мен той пише некролог. Некролог на идеята, че българите са свободни хора, рушащи империи, че са хайдути, слагащи главата си в торбата, че са гении на световната мъдрост. Не са, меко казано. Просто са ужасяващо сковани от страха си, но се оправдават със снега. 

Искам само да си представите колко много ги заболя Енергото, БДЖ и кмета от подигравките ви. Как ги наранихте. И как вече никога няма да правят така.
Искам да си представите, че всяка смешка и колаж с друг българин, закъсал в преспите е още един емигрант. Който ще направи така, че да избяга от вас.
Искам да си и помечтаете за нещо. За други медии. Не за тези, които получават днешната Нобелова награда за масаж.

Преди имаше народни приказки и в тях имаше юнак. Сега, огледайте се. Българите са герои от “лека нощ, деца”. 
Лека нощ, деца!