Коко от „Фермата“ след победата: Най-много се страхувах децата ми да не са ме забравили

Костадин Велков е на 34 години, от София. Туристически консултант. Женен, с  две деца. Син е на известния, вече бивш футболист Антон Велков. Самият той печели Купата на България с екипа на Славия през 2018 година. „Няма да забравя този ден - стадионът, пълен с 40 хиляди левскари, се изпразни много бързо. Съжалявам само, че поради множество контузии приключих с футбола, когато децата ми бяха прекалено малки и не успяха да видят моите успехи“, казва Коко. Преди няколко дни риалити героят спечели „Фермата“ 9 и голямата награда от 100 000 лева.

- Здравей, Коко! Честита награда! Как се чувстваш след победата?

- Благодаря! Още не мога да го осъзная, но съм много щастлив. Като цяло съм щастлив от представянето ми и това, че семейството ми се гордее с мен и с това, което показах. Най-голямата ми победа е, че бях себе си.

- Имаше ли стратегия?

- Да, стратегията ми беше да нямам стратегия. Бях си аз. Не се повлиях нито от камерите, нито от изолацията, нито от нищо. Убедих се, че в шоуто няма режисиране и бяхме представени такива, каквито сме.

- Очакваше ли, че ще спечелиш?

- Изобщо не съм си мислел за победа и финал. Едва на церемонията, когато ни обявиха номерата за гласуване, едва тогава се замислих, че победител може да съм аз или Емилия. Преди това изобщо не съм си мислел за победата.

- Събра 50% от зрителския вот. На какво го отдаваш?

- На много неща. Главно на това, че съм от „Канатица“. Със сигурност е имало зрители, които симпатизират на други хора от отбора, но са гласували за мен, защото единствено аз останах от „Канатица“. Ние допуснахме хората по-близко до себе си и заради това повече зрители симпатизираха на нашия отбор.

- Помисли ли какво ще направиш с наградата?

- Все още не, но ще бъде нещо много разумно. Със сигурност ще бъде някаква инвестиция. Предстои ни отваряне на салон за красота, може би ще си помогнем там. Имаме вила, която се нуждае от реновация. Най-вероятно и там ще вложа някаква част от наградата. Аз умея да ценя парите и със сигурност няма да ги прахосам.

- Какво ти казаха близките ти когато се прибра вкъщи?

- Децата са много малки и дори не са осъзнали, че ме няма. Те на мен са ми липсвали повече, отколкото аз на тях. Страхувах се от срещата си с децата, защото се безпокоях да не са ме забравили. На първата ни среща реагираха по начина, по който исках – прегръщаха ме, целуваха ме и много ми се радваха. Много ми беше тежко без тях.

- Каза, че влизаш във „Фермата“, за да поживееш на село. Хареса ли ти?

- Много ми харесва, но реално ние работихме много и нямахме време да се насладим на момента, на мястото. Много ми харесва по-спокойния живот и ще чакам децата малко да пораснат, за да прекарваме повече време на вилата.

- А съпругата ти ще се съгласи ли да живеете на село?

- По-скоро не, тя е градско чедо, но и на нея й харесва да има малко спокойствие от време на време, разбира се, не прекалено. Аз съм по-скоро човекът, който може да се приспособи да живее на село, на нея ще й е доста по-трудно.

- Преди малко се прибра от работа. Какво точно работиш?

- В много голяма аутсорсинг компания. Организираме бизнес пътувания за корпоративни клиенти. Харесва ми работата ми, ходя с желание, ще продължавам да я работя.

- Какво те накара да се върнеш от Германия в България?

- Когато отидох в Германия бях в доста сериозен отбор и отношението беше едно, после смених отбора и започнах да работя във фирмата на човека, който държеше отбора. Осъзнах, че животът в началото, като футболист е един, а после, работейки друга работа, е съвсем друг. Същото мога да го работя и тук, но да съм си в родината и при близките. Преди имах мечта да живея в Америка, но сега не бих заминал. Тук ми харесва и ще продължа да живея в България.

- Научи ли нещо нова за себе си в шоуто?

- Научих. Някои неща ми се затвърдиха, например това, че съм много търпелив. Във „Фермата“ и в други формати търпението е важно. Започнах да давам шанс за нови приятелства. Преди се бях капсуловал, сега видях, че мога да допускам и други хора до себе си.

- Кога ти беше най-трудно?

- Имах доста трудни моменти. Особено в началото, когато мръзнехме и гладувахме. В началото, когато бяхме в "ада", много гладувахме. После нещата започнаха да се подреждат. Преди края пак беше много тежко. Никога не съм си мислил да се откажа, но имах доста трудни моменти.

- Имаш много красива жена. Как я спечели и ревнив ли си?

- Стана много бързо. При нас беше любов от пръв поглед. Колкото и клиширано да звучи. Беше взаимно привличането. Аз съм малко по-ревнив от нея, но не е болестно. Наясно съм, че е привлекателна жена, но й имам доверие. Щом има ревност, значи има любов.

- Разкажи малко за футболния отбор за деца в риск, който водиш.

- Той е към фондация „Конкордия“. Стана съвсем случайно. В отбора търсеха треньор и аз веднага откликнах, въпреки че не знаех колко ще е трудно, а се оказа много трудно. Децата, които тренирам, са на 12-13 години и вече са изградени, но не по най-правилния начин. Опитвам се да им помогна  и да осъзнаят колко може да им даде спортът.

- В България малко са изкривени представите, че футболистите само хвърлят салфетки по нощните заведения.

- Да, аз никога не съм харесвал това поведение. Във всяка една сфера има някой, който хвърля салфетки и който е свестен. Аз имам много съотборници, които са свестни, но на показ са тези, които се показват най-много и изграждат грешно мнение у хората. Няма футболист, който да е успешен и да хвърля салфетки в чалготека преди мач. Разбира се, празнуването след победа е друго. Но не преди това или след загуба.

- Какво мислиш за скандала БФС?

- Аз съм на мнение, че трябва промяна и тази промяна е закъсняла. Нямаме никакви резултати от години и нещата не се управляват правилно. Първо да видим кой ще дойде. Надявам се да има промяна. С нетърпение я чакам. Нещо трябва да се случи, но няма как без държавата. Държавата трябва да помогне, за да се случи тази промяна. Но, все пак, футболът е най-малко ощетен. Имаме световни и олимпийски шампиони, които тренират при срамни условия.