Колоездач, нахапан от бездомни кучета, осъди Столичната община на 26 000 лева

След нападението лицето на мъжа било напълно обезобразено – с висящи парчета кожа и месо

Общество
14:22 - 06 Април 2023
2851
Колоездач, нахапан от бездомни кучета, осъди Столичната община на 26 000 лева

Столичната община е осъдена и на втора инстанция да плати обезщетение от 26 000 лева на колоездач, пострадал тежко при падане от колело заради нападение от глутница бездомни кучета, показа проверка на „Лекс“.

Софийският апелативен съд (САС) потвърждава напълно решението на градския съд от миналата година, като подчертава, че в случая Столичната община системно е бездействала и не е предприела никакви мерки за залавяне на агресивните кучета, въпреки че са били подавани сигнали.

Става дума за инцидент от вечерта на 22 юни 2021 г., когато 48-годишният колоездач отивал до магазин в кв. „Левски“ и е бил нападнат от три кучета. Едно го захапало за обувката, а друго за панталона и в опит да ги отблъсне, мъжът загубил равновесие, блъснал се в паркиран автомобил и паднал тежко. В резултат на това счупил един от зъбите си и получил множество разкъсвания по ръцете, краката и лицето – на челото, веждата, носа и устната. Веднага бил откаран в болница, където бил опериран и се наложило да му бъде направена и пластична операция на устната и носа, която му оставила траен белег, а възстановяването продължило 45 дни.

Инцидентът бил забелязан от собственика на паркираната кола, който видял случилото се от терасата си и разказал пред съда, че трите кучета излезли от ниша и нападнали изневиделица мъжа. Животните били хранени от други живущи там, едното дори било кръстено „Мечо“, направили им и колиба, поради което колоездачът нямало как да ги забележи предварително.

Очевидецът излязъл веднага и искал да изгони кучетата, но забравил за тях, след като видял локва кръв и пострадалия, който бил „в потресаващо състояние“. Лицето му било напълно обезобразено – с висящи парчета кожа и месо. Извикал полиция и линейка и свидетелствал, че кучетата по-рано нападнали и друг велосипедист.

Съпругата на пострадалия даде показания, че той и до сега не се е възстановил психически – страхувал се от кучета, спрял да кара колело, не искал да ходи до въпросния магазин. Най-тежко приемал променения му външен вид. Прикривал белезите, като не искал да се бръсне, а мерките срещу разпространението на коронавируса му помогнали, защото предпочитал да ходи на работа с маска.

След като градският съд уважи изцяло иска за обезщетение на мъжа, Столичната община обжалва решението, като твърди, че той е пострадал от падането от колелото, а не заради нападението от кучетата. Освен това според общината, щом живущите в района са направили колиба и са хранили кучетата, то те вече имали стопани и не били под неин надзор.

Апелативните съдии определят тезата на общината, че мъжът е пострадал от падането, а не заради нападението от кучетата, като несъстоятелна.

„Безспорно нападението на животните е провокирало загуба на равновесие и ако те не са нападнали и бутали велосипедиста, той е нямало да претърпи инцидент от падане“, пише съдът. След това обяснява и защо в случая приема, че кучетата са безстопанствени, а не както твърди общината – стопанисвани от живущи в района.

Съдът се позовава на Наредба №4 от 2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, в която се казва, че безстопанствено е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. Освен това по делото е установено, че кучетата са били с чип и живеят в глутница на улицата, без да имат ясни собственици. Според въпросната наредба (чл. 21, ал. 4) при липса на граждани и организации, заявили желание да се грижат за безстопанствените кучета, върнатите по места животни са под контрола и грижите на общината.

В решението си съдът подчертава, че храненето, изграждането на колиба и даването на име на някое от кучетата, не означава, че те са изведени от надзора на общината, тъй като остават да живеят на обществено място и без надзор. Така САС приема, че общината е отговорна за вредите, причинени от животните, освен ако не докаже, че е изпълнила задълженията си за предотвратяване на инциденти с тях. Според чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните общините са длъжни да вземат мерки за осуетяване на агресивно поведение на кучетата към хората. В чл. 11, ал. 2 от цитираната наредба пък е посочено, че залавянето на агресивни кучета се извършва и при подаден сигнал до общината, когато трябва да се направи и проверка с участието на ветеринарни лекари, като могат да участват и представители на организации за защита на животните.

Очевидецът на нападението над колоездача е свидетелствал, че случаят не е единичен, а той и семейството му са подавали няколко пъти сигнали до общината, която обаче не реагирала. Пред съда общинските власти също не представили доказателства за извършени проверки или някакви предприети мерки по тези сигнали. Общината представила само отчети за приемани планове и то само до 2019 г.

„Събраните доказателства установяват, че в конкретния случай общинските власти не са осъществили своите задължения в съответствие с предписанията на закона. По делото са ангажирани писмени доказателства за дългосрочно приета програма за регулирането на популацията от безпризорни кучета, както и отчети към нея. Те обаче установяват наличието на планиране и организационна дейност, и дават статистически данни, но не се установява с оглед конкретиката на правния спор, че в разглеждания случай са предприети каквито и да било адекватни мерки за предотвратяване на инциденти от безстопанствените кучета, обитаващи района на ул. Летоструй, където е настъпило произшествието. Конкретни действия общинските власти и организациите, на които са делегирани функции, въпреки надлежното сезиране на общината, не са осъществени“, се казва в решението на съда.

По отношение на размера на обезщетението от 26 000 лева, САС изброява всички наранявания на мъжа, последвалите дълги периоди на лечение, както и емоционалното и психическо му състояние след случая, за да прецени, че то е справедливо определено.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.