Конституционният съд като оная работа на комара

На 12-те топ мозъка на правната ни наука се падат по-малко от 10 казуса годишно – Районият съд в Тутракан гледа повече за ден

Коментар
22:09 - 15 Януари 2024
16409
Конституционният съд като оная работа на комара

Напоследък най-коментираната държавна институция, която тури в джоба си зеленочорапения мозъчен тръст от „Дондуков“, късопишковците и тошковчетата от парламента, че даже и КЕВР, дето през януари всички треперят накъде върви цената на тока, е Конституционният съд. Ама ще кацне ли там пенсионираната дружка на Лозан Панов – Боби Белазелков, или ще се радваме на шармантната Деси Атанасова. Или и на двамата. А истината е, че това има значение за обществения механизъм колкото книжка с детски римички за пишкане от Огнян Герджиков за литературното ни наследство.

Защото, да си признаем, Конституционният съд е малко като онази работа на комара – всички знаят, че го има, ама са го виждали само шепа учени, а и те не знаят как точно се употребява. Преди 30-ина години бащите на основния ни закон – другаря Лилов, Андрей Карлович, Петър Дертлиев, Бай Милан Дренчев, Елка Константинова, Румен Воденичаров и сие родиха две абсурдни, дебилни синекури, синоним на институционализираната безотговорност.

Първата и най-очевидна, разбира се, е кривата патерица вицепрезидент, при това избиран с пряк вот. И с единствената отговорност да помилва трима ромски джебчии и да посети половин дузина български училища в чужбина. Ако е по-деен и амбициозен като Илиана Йотова, може да потропне хорце на някой тамплиерски бал, ама толкова.

Другата, далеч по-сложна и интересна, е недоносчето Конституционен съд. Той се състои от най-именитите юристи в страната, често в пенсионна възраст, които разнасят едни декоративни роби из коридорите и решават средно по малко повече от половин дело на човек годишно. Не се ебавам, както казваше Мъдреца от Сараите – на 12-те топ мозъка на правната ни наука се падат по-малко от 10 казуса – Районият съд в Тутракан гледа повече за ден.

На всичко отгоре дядовците и бабите (да не ми се сърди тийнейджърът Наско Семов) от КС, се ползват с най-високите привилегии в държавата, взимат най-високите заплати, клатят си краката в мързелив хор и гласуват като по команда от дъжд на вятър. Даже публични изяви нямат и интервюта не дават, защото са скучни, безидейни и затънали в такава мешавица от алинеи и параграфи, че даже интелигентен водещ не може да им изкопчи разбираемо изречение.

Конституционният ни съд е излишен лукс с абсурден, 9-годишен мандат, триумф на архаичната формалност. Повече от две години КС работи с десет съдии, вместо с 12, защото в парламента не могат да се споразумеят кого да пратят в институцията. Някой да е забелязал, че тези две квоти са празни? Уверявам ви, че ако в кварталната ви поликлиника две джипита не дойдат на работа някой ден, ще видите опашка от сополиви бабички до съседния светофар. Ако две от касиерките в съседната ви „Билла“ се разболеят, ще чакате 3 часа за пакет цигари и кофичка кисело мляко.

Единственият смисъл в целия този проглушил ни ушите избор на юридически мозъци е, че може да се окаже показателен как ще протече кадруването във ВСС, Инспектората и регулаторите. Въпросът изобщо не е да се намерят читави кандидати за конституционни съдии – те бездруго ще затънат в безполезната синекурност. Всъщност, най-изгодно е да турим там Илиана Йотова – има достатъчно свободно време.