Копейки, не се хабете! От 1 януари в България плащаме с евро (ОБЗОР)

Масовите протести в страната срещу правителството на Росен Желязков и предлагания от неговия кабинет бюджет за 2026-та и последвалата оставка накараха полузабравения лидер на "Възраждане" Костадин Костадинов, известен като Копейкин, заради силната си обвързаност с Русия, да се активира и да поиска отлагане на влизането на България в еврозоната.

Тези действия идват на фона и на силната атака отвъд океана от страна на американския президент Доналд Тръмп, който всячески атакува Европейския съюз. Според медии новата му доктрина включва разпад на организацията и Тръмп търси съюзници сред страните от ЕС, които да накара да го напуснат. Както е известно Русия открай време също иска да торпилира ЕС и търси свои агенти за влияние във всички европейски страни.

Решенията за приемането на България в еврозоната вече са приети и остават в сила, заяви днес говорител на Европесйката комисия на пресконференция в отговор на въпрос дали е възможно да настъпи промяна до 1 януари догодина заради политическата обстановка у нас.

Попитан дали има „техническа възможност“ България да не влезе в еврозоната от началото на следващата година, или да напусне, след като веднъж е приета, говорителят поясни, че отговорът на този въпрос е много ясен. Има определени изисквания (за влизане в еврозоната) и България ги изпълни, каза той. Всички съответни решения бяха взети и се предвижда от 1 януари България да въведе еврото, обобщи говорителят.

По-рано днес от „Възраждане“ обявиха, че ще внесат в деловодството на Народното събрание проект на решение, с което да задължи Министерския съвет да поиска отлагане с една година на влизането на България в еврозоната.

Съгласно чл. 5 от Акта за присъединяване на България към Европейския съюз, подписан през юли 2005 г., на България и Румъния е дадено изключение за влизането в еврозоната. Това изключение беше отменено на 8 юли, каза Костадин Костадинов.

Според него България има право да поиска удължаване на това изключение до 1 януари 2027 г. заради настъпилото форсмажорно обстоятелство. В правото има един термин, който се нарича „непреодолима сила“. Тази непреодолима сила, която настъпи в нашата страна, е фактът, че ние, за разлика от всички други държави, които досега са влизали в еврозоната, се очертава да влезем не само без редовен кабинет, но и без бюджет, коментира Костадинов.

Костадинов отбеляза, че действието на тазгодишния бюджет може да бъде удължено и през 2026 г. Действието на закона за бюджета през 2025 г. има една малка подробност - никъде не е спомената думата „евро“, така че няма как да стане, защото не може бюджетът - там всичко трябва да е изчислено до стотинка - да се преизчислява с една чужда валута, каквато е еврото, при условие че през 2025 г. този „шиткоин“ не е наложен в нашата страна, каза депутатът.

В Брюксел пише: „България, добре дошла в еврозоната! 1 януари 2026“

В края на тази или в началото на следващата година ще бъде приет удължителен закон на бюджета. За целта вторият вариант на проектобюджета за 2026 г. се очаква да бъде изтеглен от парламента. За това не е нужно решение на депутатите, а на Министерския съвет, тъй като план-сметката не е минала първо четене в парламента. Междувременно излезе и становището на Фискалния съвет за проектобюджета, в което се казва, че той трябва да се преработи.

За втора поредна година България ще започне януари без приет бюджет, независимо от влизането в еврозоната.

Бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов, който сега е член на Фискалния съвет, ръководен от Симеон Дянков, коментира: "Аз не виждам никакъв проблем за влизането в еврозоната от техническа гледна точка, на такава фаза сме, че не виждам какво може да се случи."

В свой анализ Фискалният съвет припомня, че подобни ситуации в България е имало и през периода 1991 - 1997 г., когато са забавени шест бюджета. През последните години, общо три бюджета не са били приети навреме - за 2022 г., 2023 г. и 2025 година. Не е проблем и смяната на валутата.

Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет, тъй като законът изрично допуска подобна ситуация, и ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Това посочват от Фискалния съвет в свой анализ, посветен на процедурите и практиките относно неприемане на държавния бюджет навреме. 

Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, се прилага временна процедура, в рамките на която държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента, обясняват от Фискалния съвет. Разходите могат да се правят само дотолкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. От институцията дават пример, че ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.

Ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях. Паралелно с това се спазват всички правила за стабилни държавни финанси като например ограниченията за дефицита и дълговото правило.

Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се “превърта” старият, пише в анализа.

Тази временна схема може да се използва най-много три месеца. Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.

Ако след тези три месеца още няма бюджет, Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила, пише в анализа.

От Фискалния съвет посочват исторически случаи, разглеждащи неприет навреме бюджет през последното десетилетие, сред които Закон за държавния бюджет за 2022 г., Закон за държавния бюджет за 2023 г. и Закон за държавния бюджет за 2025 г. 

В случай, че не бъде приет удължителен или специализиран закон, както тази година, държавата ще може да харчи до нивото на разходите през миналата, месец за месец или до нивото на приходите в новата година ако те са по-ниски.

От Фискалния съвет днес излязоха с анализ на втория вариант на бюджета, в който се казва, че и той трябва да бъде преработен. Има риск приходите да не бъдат изпълнени. Публичният сектор надхвърля частния като размер, което е нарушение на закона, а държавният дълг се увеличава прекалено бързо и има реална опасност изземването на дивидентите на държавните дружества да доведе до тяхната декапитализация.