Котката на Шрьодингер, котката на Крум Зарков и котето на Диана Димитрова
Май сме част от някакъв постоянно еволюиращ, перверзен ченгеджийски сценарий за тестване на общественото мнение чрез подхвърляне на евтина и втасала стръв
Дори и неизкушените във физиката читатели вероятно са чували за котката на Шрьодингер. Нещастната животинка конституира един от най-важните парадокси на квантовата механика, свързан с принципа за неопределеност в света на микрочастиците. В българската макро действителност обаче тези дни се появи една съвсем определена котка – тази на соц естрадната икона Мая Нешкова, грубо душена и поругана от правосъдния министър Крум Зарков.
В субатомния експеримент на Шрьодингер изследваният обект може да се намира в едно от множество възможни състояния. Точно като мацата на Мая и съпруга й Кирил Икономов. Тя може едновременно да се опитва да изяде невръстното детенце на министър Зарков в люлката му, да бъде измъчвана от злия Крум, да си стои под спалнята вкъщи, или изобщо да не е идвала в София от родното село на стопанина си – Мусомища.
Три години след идиотския съкооператорски инцидент е повече от ясно, че никога няма да установим истинските факти в зооекшъна. Все пак котката е непредвидимо и зло същество и от нея всичко може да се очаква. Крум Зарков пък е член на БСП – партията, накъсала на кървави парченца 160 български мъже, майки и дечица в „Света Неделя“. Та една удушена твар едва ли може да го разчувства твърде много.
По-интересно от принципа на неопределеността ми е на какъв принцип подобни истории се появяват в публичното пространство ей така, отникъде, години след финала на събитията. Защото точно същото се случи преди месец с една друга писи-писи драма – тази с котенцето на актрисата Диана Димитрова. И с побоя на снимачната площадка с давност от една петилетка.
Твърдо вярвам, че правосъдието трябва да възтържествува и в двата случая. Не ме напуска обаче зверски натрапчивото усещане, че сме част от някакъв постоянно еволюиращ, перверзен ченгеджийски сценарий за тестване на общественото мнение чрез подхвърляне на евтина и втасала стръв. Наречете го параноя, ама миризмата на активно мероприятие е силна като... ами като на неумито коте.
Днес може би най-тежката битка за влияние върху обществото се води на територията на медиите. И тя съвсем не спира с кремълските тролове, съществуващите само в съзнанието на Велислава Дърева „американски експерти“ и антиевро полюциите на Григор Сарийски. Борбата се простира до котката на Мая Нешкова.
В наши дни вече не е от значение идеологическата или агентурна принадлежност на определен журналист или издание, които чрез позициите си могат да формират обществено мнение, както БКП/БСП им налагаше по кагебейска схема в началото на прехода. Безогледното пазаруване на печатни и електронни издания през последното десетилетие в крайна сметка не само срина доверието в независимостта им, но ги превърна в мрачно оръжие на задкулисните сили в страната.
За щастие този ефект се поизчерпи, тъй като вече почти никой с изключение на особено профанизираните представители на третата възраст не вярва на такъв тип поръчкови медии. Успешно обаче ги замениха социалните мрежи. Забелязвате ли, че днес големите удари, сензации и разкрития тръгват от фейсбук? Така беше и със синините на Диана Димитрова, така е и с котката на Крум Зарков. А публиката си остава жертва на ченгеджийските инструменти за политическо и обществено влияние, те са сменили само носителя, но не и методите си.
