Ковидните бунтове - нова социална реалност

Над 100 бара и кафета в Санкт Петербург се позиционираха на т.нар. карта на съпротивата. Те отказват да изпълнят губернаторско постановление, според което всички заведения за обществено хранене изобщо не бива да работят от 30 декември до 3 януари, а от 25 до 29 декември и от 4 до 10 януари могат да отварят само от 6 до 19 ч.

Инициаторите на акцията отправят призив за открита съпротива, защото санкциите, независимо какви, "са по-добри от смъртта". Според собствениците на барове и сладкарници въвежданите рестрикции наистина ще убият техния бизнес.

Санктпетербургските власти смятат, че протестиращите драматизират ситуацията, тъй като няма забрана да правят доставки по домовете, на заведенията "се предлагат съвместни дейности с улични градски прояви", а основната цел е хората да не се събират по празниците в компании на закрито.

Градските власти имат своя истина: губернаторът Александър Беглов заяви, че разпространението на КОВИД-19 може да предизвика локдаун, тъй като леглата за тежко болни в лечебните заведения скоро ще свършат.

В сблъсъка между две истини рядко се ражда по-висша, затова пък се формират нови, понякога трудно разрешими социални противоречия. Например европейските страни, въвели или върнали заради коронавируса строгия локдаун (като Чехия или Австрия), не са спрели професионалния спорт. Това дразни останалите на пазара, представляващи други видове индустрия - защо за тях може, а за нас не?

Същата реакция видяхме и през пролетта, когато професионалният спорт бе сред първите сектори, готвещи се за рестартиране - по-рано от туристическите агенции и ресторантите. Причината бе проста, такава е и днес. Футболната или баскетболната лига по-лесно създават ограничено пространство за дейност, по-лесно приемат ефикасен "антиковиден" протокол, изолират заразените, проверяват контактните групи. Рационални аргументи обаче не се приемат, щом въпросът е някой бизнес да оцелее.

Съвсем наскоро в Русия едва не избухна ковиден бунт сред естрадните артисти - те искаха да дават концерти и да печелят от тях, а не само да помагат на телевизиите за новогодишни шоу програми. Движението не се разви докрай - основните му говорители доста бързо дадоха заден ход, явно разбрали, че няма да срещнат широка подкрепа в обществото.

А недоволството им бе съвсем логично и оправдано. Става дума за индустрия, в която работят множество хора и всички те не получават пари. Падат ли доходите - падат и разходите, увисне ли кой да е сектор, това вреди на потреблението, на цялата икономика. Животът на всеки бизнес е от значение.

Социално-политическата обстановка, в която се налага да действа властта, става все по-трудна; растящото недоволство избива на няколко нива наведнъж. Първи стават обект на критики държавата или местните ръководства. Бизнесът е готов да съдейства на властта, ако получи обезщетение, гаранции за оцеляване и за максимално запазване на работните места. Може ли всички да получат такива обезщетения и гаранции? Естествено, не. Властите са принудени или да се ограничават със символична подкрепа, или да решават чий бизнес е по-важен и необходим.

Съответно расте социалното напрежение, все повече стават претенциите дори в рамките на отделните класи и обществени групи. Едните смятат, че другите получават повече преференции, подкрепа и внимание. Колкото по-малко е дадено предприятие, толкова по-голям е рискът да затвори врати.

Хората, свикнали да водят активен живот, изживяват рестрикциите далеч по-емоционално от онези, които бездруго най-често си стоят вкъщи. Медиците пък направо биха подкрепили пълен локдаун. Според тях всяка активност на гражданите над минимално необходимата зачертава борбата на лекарите с пандемията, обезсмисля труда им. Ковидните бунтове са гласът на днешното сложно общество, в който ще е принудена да се вслуша всяка власт.