Коя е Джудит Бътлър, лесбийката-майка на джендър идеологията и кръвосмешението?

Джудит Бътлър, главен идеолог на джендър теорията, е родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство от унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет ѝ присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета „Бъркли“. От 2006 г. заема поста председател в катедрата по философия „Хана Аренд“ в European Graduate School в Швейцария.

Джудит Бътлър е лесбийка. Нейната книга „Безпокойствата около родовия пол – Феминизмът и подриването на идентичността“ (Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity), публикувана през 1990 г., е основополагащото произведение на джендър идеологията.

Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора на книгата, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност?… Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност… успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове“.

В книгата „Глобалната сексуална революция“, авторът Габриеле Куби пише:

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструктуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно преозначаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави.

Джудит Бътлър казва: „Биологичният пол е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол“ и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми“. (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003)

Преведено: изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендърът) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение“ (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.

В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена, и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне.

Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността“.

В книгата си Undoing Gender от 2004 г., Бътлър пише и други чудни работи, с които тревожи разума на всеки нормален човек: „Не е необходимо да си представяме кръвосмешението между родител и дете като едностранно посегателство върху детето от страна на родителя, тъй като всяко посегателство ще бъде регистрирано и в сферата на фантазията. Всъщност, за да се разбере нарушението, което може да бъде кръвосмешението – а също и за да се направи разграничение между онези случаи на кръвосмешение, които са нарушение, и онези, които не са – не е необходимо да се фигурира тялото на детето изключително като повърхност, наложена отвън“.

Така че тук Бътлър всъщност твърди, че понякога кръвосмешението между родител и дете не е нарушение!? Тя също така пише: „По този начин преосмислянето на тялото на детето като пасивна повърхност би представлявало на теоретично ниво още едно лишаване на детето: лишаване от психичен живот“.

Това е същият стар аргумент за педофилията, който сме виждали вече толкова много пъти: ако възприемате децата, които са изнасилвани от възрастни, като жертви на сексуално насилие, тогава потискате и обективирате детето.

И Джудит Бътлър пише: „Затова продължавам да добавям тази уговорка: „Когато кръвосмешението е нарушение’“, с което намеквам, че смятам, че може да има случаи, в които то не е такова. Защо говоря по този начин? Ами наистина мисля, че вероятно има форми на кръвосмешение, които не са непременно травматични или които придобиват травматичния си характер по силата на съзнанието за социален срам, което предизвикват“.

И пак сме там, със същото старо пропедофилско схващане, че не изнасилването на детето е вредно: вредна е социалната стигма!

И за да върне всичко това у дома, Джудит предполага, заедно с другите пропедофили куиър теоретици и анархисти, че забраната на кръвосмешението между родители и деца сама по себе си е вредна: „Тогава може би е необходимо да се преосмисли забраната на кръвосмешението като нещо, което понякога предпазва от насилие, а понякога се превръща в самия инструмент на насилието“.

Като забележка към цитираното тук от Джудит Бътлър следва да се посочи, че ако някой среща затруднения в разбирането на писанията на великия джендър идеолог, трябва да знае, че през 1998 г. Бътлър спечели първа награда в ежегодния конкурс за лошо писане, спонсориран от списание „Философия и литература“, за следното изречение:

„Преходът от структуралисткия разказ, в който капиталът се разбира като структуриращ социалните отношения по относително хомогенен начин, към възгледа за хегемонията, в който властовите отношения са обект на повторение, конвергенция и ретикулация, внася въпроса за темпоралността в мисленето на структурата и бележи прехода от една форма на Алтюсеровата теория, която приема структурните тоталности като теоретични обекти, към такава, в която прозренията за условната възможност на структурата откриват обновена концепция за хегемонията като свързана с условните места и стратегии на ретикулация на властта.“

Последният да затвори вратата.

В заключение

Изследването за инцеста, представено в три части, не претендира за изчерпателност или някаква строга научност, а по-скоро има информативен характер. Същевременно то показва, че в съвременните демократични държави е налице ясна наказателна политика срещу инцеста, като дори там, където има известно отстъпление от криминализацията на това явление, правата на децата от престъпни сексуални посегателства са напълно защитени.

Като акт от особена важност следва да се определи представеното в статията решение на Европейския съд по правата на човека (по казуса „Щюбинг“), тъй като то дава на отделните държави необходимата свобода на преценка при определянето на начина, по който да се противопоставят на кръвосмешението – решение в обратния смисъл би довело до изключително неприятни последици за наказателната политика срещу това явление в Европа, особено с оглед на разпространението на неомарксизма в западния свят.

Именно неомарксизмът (или културният марксизъм) е и причината, поради която приех да се занимавам с тази не особено приятна тема.

За първи път в човешката история е налице идеология, определена част от която, известна като джендър идеология, има за политическа цел разрушаването на човешкото семейство като, от една страна, отрича сексуалната идентичност на мъжа и жената, а от друга приема инцеста и свързаното с него сексуално насилие над деца за нормално битие и търси неговото декриминализиране наред с всякакви други сексуални извращения и перверзиии. Идеите на Джудит Бътлър заемат особено място в тази идеология.

Разбира се, тази същата идеология отрича разбиранията ни за нормалност под крайно благовиден предлог – равнопоставеност на жените и мъжете и равнопоставеност на хората с различна сексуална ориентация и тези с хетеросексуална ориентация. В действителност обаче тя иска да премахне брака, да узакони инцеста, да заличи ролята на жената като майка и в крайна сметка да премахне всякакви ограничения пред сексуалността на човека.

Трябва да се посочи, че културният марксизъм е изключително последователна интелектуална програма, която се развива през последните повече от 40 години, като под неговата шапка се намират голямо количество псевдонаучни „токсични“ идеи – джендър идеологията е само една от тях.

Убеждението ми е, че не само поради отношението му към инцеста и сексуалните отношения, но преди всичко поради характера му на тоталитарна идеология, културният марксизъм заплашва съществуването на западната цивилизация, а и съществуването на човечеството. Надявам се настоящата статия да се приеме и като едно от многото предупреждения за тази опасност.

Адв. Борис Ляков, Novetika.com

Заглавието е на редакцията