Седмицата: Писък от отвъдното! Трупове поискаха властта

Не че нещо, ама да “възкръсваш” баш в деня на Тома Неверни, не си е работа. От друга страна - що пък не, когато си политпартиец, дето ехеее, колко пъти си се “възкресявал” като Барон Мюнхаузен и Остап Бендер 2 в 1. Страшна поанта ни споходи в последния ден на изминалата седмица - тая иначе Светлата - следвеликденската. С “Шепот от отвъдното”, ако си го представим като един кухичък сериал с това име, дето е трилър, фентъзи и драма в едно. Но във вид на твърдо хорър - просто ужас! Не с шепот, а с писък от отвъдното...
Баш оттам се завърнаха Христо Иванов и Корнелия Нинова - уж бившите лидери на “Да, БГ” и БСП. Иванов поне сам си каза къде се намира: “Аз от политическото отвъдно...”. Нинова обаче пак не знае на кой свят е, освен в оня дето си се бори с “модела ГЕРБ”, сега вече внезапно подмладена от Столетница на Непокорна (според името на новата й партия). Само дето колкото и да се преражда, пак си е на “оня свят”, поне според погребението което на мига й устрои бившият висш пастир, пардон - функционер на БСП Румен Овчаров: “Не мисля, че новата формация на Корнелия Нинова има бъдеще”.
Кой колко е умрял политически, че и партийно обаче няма никакво значение, след като и от отвъдното - така да се каже трупове, и те искат властта. Според Христо Иванов “Трябва да кажем ясно: ние искаме властта. Властта е място – ако там не сложим нашите тела, на това място ще бъдат други”. Като “България трябва да изгради собствен скелет...”.
И ей ги на “скелетите в гардероба” - скритите нови оръжия. Уж са трупове, ама ще го играят на живите мъртви. Като зомбирането на електората може да изглежда по следния начин.
Христо Иванов примерно заговори, че за да стигнат десните послания до хората, е добре и да са облечени в “патриотизъм”: “Трябва да развием нов политически език, да апелираме към гражданския патриотизъм, нашата любов към родината ни... Да можем да апелираме към тази емоция, да мобилизираме ресурс”. Значи примерно да се правят я на “Възраждане”-то, я на МЕЧ-а, я на “Величие”-то, я на всички от тоя “исторически парк” взети заедно. Техния “ресурс” да мобилизират, а пък “своя” да го крепят с друг патриотизъм, както спомена Иванов: Европа също да им е любима родина - голяма родина”.
Зомбито на Корнелия Нинова пък като да е заимствано от “фантастичните харвардци”, т.нар. Кирчо и Асенчо. Те си играха на десни политики с леви инструменти и се наиграха до ръба на същото това “отвъдното”. НовоНепокорната явно предлага да им “продължи промяната” в подобен формат - с лява народна партия. Исторически у нас “народна” означава дясна партия поне до 9 септември 1944. Но пък след това имахме кардинално левашка “народна република”. И така, както и да го въртим, все излиза, че инструментатиумът на Нинова пак ще е леви-десни, леви-десни към властта. Така го и каза: “Ще бъдем морална управленска алтернатива на управлението на България”, но рече и “проевропейска партия”.
Толкоз с труповете, дето леви-десни могат само да се правят на живи, пък било то и патриотично. Щото живият живот в момента сочи политпартийно и властово следното: “След изборите (последните засега от октомври миналата година) има солидно електорално мнозинство и то е против нови избори”. Не е за нови гробища!