Седмицата: Румен Еврото на Жълтия площад
Каква я мислехме, каква стана. Тъкмо преди седмица видяхме как Румен Радев – българската действаща държавна глава - все пак, от 3-то мартенец стана 1-во маец, и хоп...! Оказа се все още президентът (максимум още 9 месеца) 9-о "майчин" на 9 май (под лозунга "И мой день победы"). Така да се каже майчински му е хвърлен пъпът на президента-премиер - сам си го мята ли мята, ха дано се цамбурне в центъра на партийността и от там пак във властта.
Ей сега да се нахака там Румен Радев, че закъсня, а към края на годината догодина ще е късно. Като му изтече и вторият президентски мандат, баш ще знае всякой, че е никой. Колкото и да се въргаля в собствената си нецъфнала, а стъпкана в калта ръж от толкоз много партийност на един президент. Който два мандата не спря да си постила легло, та да си се въргаля в омачканите политпартийни чаршафи, когато ще си тръгне от уж държавническото си ложе на президентството – тръгване по конституция, не по желание.
Точно затуй, ако продължим със „стилистиката“ на знаменития Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“, „Девойката, която ми постла легло“), в момента Румен Радев е в позицията от друго стихотворение: - Кой хлопа в този късен час? Аз хлопам. - Върви си! Всички спят у нас! - Не всички! - Не зная как си се решил… - Реших се. Ти май си нещо наумил. - Май нещо… Целта на лирическия герой е да се намърда в завивките именно на „не всички“, а на будно чакащата го все пак лирическа героиня.
Ах, романтика – не и под политпартийния юрган на иначе президента. Там намърдването е с когото свари. Но най-вече не с не спящите, а с все спящите. И понеже все пак от една страна има и будни, а от друга страна и електорално заспали, политпартийният президент се оказва някак си въргалящ се в одеялцето на „Възраждане“-то плюс късите, но също „исторически“ непрани чаршафчета на МЕЧ-а и „Величие“-то. Пък то при такова дърпане на завивките няма как да не ти лъсне някоя част, дори и да си президент – я ръка в юмрук, я държавнически импотентна предница поради недържавнически насочена задница.
В тази връзка някак си лъсна (поне за незадрямалите), че то 9-то майското „майчинство“, внезапното овъргалване на Радев в новото си партийно знаме-чаршаф „референдум за еврото“, единствено се различава от войнстващия путински байрак по локацията. Че не марширува вече все по-известният като Румен Еврото директно по Червения площад, а се засилва пак да се изманифестира по Жълтия площад. Тоя от едноименните жълти павета, дето станаха известни не просто с цвета си, а с хлъзгавата миризлива политпартийна „жълтения“.
