Красимир Райдовски пред Lupa.bg: Последиците от кризата ще са от финансово-полов характер - бъркаш си в джоба, а там дедовият

Красимир Райдовски е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършил е ВНВУ „В. Левски” във Велико Търново и Висшия икономически институт в София. Работил е в София прес, Българската национална телевизия и в Министерството на външните работи. Райдовски е ръководител на пресслужбата на Министерския съвет при управлението на Жан Виденов в периода февруари 1995 г. - ноември 1996 г.

- Г-н Райдовски, адекватни ли са предприетите крути мерки срещу вируса – КПП-та, маски, глоби по 5000 лева, затворени бизнеси? Много спецове твърдят, че последиците ще са пагубни.

- Нямам право да правя оценки, защото не разполагам с обективна, достоверна информацията, а според Конфуций, разсъждения без познания са опасни. Обстоятелството, че след нас гиганти в ЕС и останалата част от света с огромен, несравняем с нашия потенциал, предприеха по-тежки мерки, според мен говори, че правителството е наложило адекватни решения. Според скромното ми мнение последиците от тази криза ще бъдат брутални и от финансово-полов характер - бъркаш си в джоба, а там е дедовият ти…..

- На този фон Даниела Дариткова от ГЕРБ се изцепи, че депутатите си вдигат заплатите във време на криза, за да имат пари за дарения…

- Според мен уважаваната д-р Дариткова е последовател и споделя мнението на бившия шеф на НС, милата г-жа Цачева, че депутатите не са като обикновените граждани на републиката. И отпреде и отзаде - на същото ниво, е и настоящият председател на НС - дипломираният инженер г-жа Караянчева. Умът и моралът не са като веждите, тях не можеш да ги нарисуваш.

- Не ви ли се струва, че политическото говорене е повече от експертното?

- Имате право. Според мен в подобни кризисни ситуации е правило едни идиоти, както отбеляза премиерът, амбициозни, импотентни в професионално отношение, да търсят възможности за политическа изява. Политически лицемери и демагози се състезават кой да е най: „Не знам как трябва да бъде, но не е така…” Това е позицията на идиотите, които размахват политическите си секири. В тази ситуация до днес ми липсваше Елена Поптодорова, а продължава да ми липсва два пъти мъжът на годината, експертът по кризисни ситуации - съпругът на г-жа Елена Костова.

Не ми се иска да вярвам, но вървят слухове, че на „Позитано“ 20 се обсъждали възможностите за предизвикване на предсрочни избори и сваляне правителството.

В политически план настоящата ситуация ми напомня за първите дни след 10 ноември на 1989 година. Тогава изпълзяха други идиоти – ренегати конформисти, които си криеха червените задници и се пънеха да доказват,че са активни борци срещу комунизЪма.

- Новият идол на България май се казва Венцислав Мутафчийски. Генералът вече прелива харизмата си в политиката, спрягат го дори за бъдещ кандидат-президент не без помощта на Бойко Борисов. Има ли някакво заиграване, според вас?

- Обидно е професор Мутафчийски да бъде сравняван с ирландската пастирка и пропадналата дама в изкопа на строеж на „Артекс“. На последните президентски избори БСП открадна кандидатурата на АБВ.

- На предстоящите президентски генералът-професор има ли шанс?

- Ако професорът приеме да пожертва професионалната си кариера заради политическа, ще бъде безспорен лидер на следващите президентски избори. Без да съм влюбеният в премиера Георги Марков отсега мога да кажа, че истинският победител на следващите президентски избори ще бъде Бойко Борисов.

- Докато по върховете местят пешки в бъдеща политическа партия шах, по 4000-5000 българи остават без работа всеки ден - в петък тъжен рекорд - над 7000 станаха безработни. Дали пък президентът Румен Радев няма да се окаже лош пророк, че „гладът ще победи страха”?

- Три години президент и премиер си мерят фуражките. Президентът допусна фаталната за него грешка да бъде припознаван с „Позитано“. Настоящата ситуация за пореден път показа, че Борисов умело манипулира и движи фигурите на политическата шахматна дъска. Актуален конкретен пример е ходът му с пулмолога професор Костов. Според мен истинският български пулмолог е доцент Денчо Османлиев, но това е друга тема. Ние не сме унгарците през 1957-а, не сме и чехите от 1968-а, не сме сърбите от 1999-а. Без да съм великият социологоголфър, хотелиер и предприемач Кънчо Стойчев, според когото българският народ не заслужавал правителството си, „гладът няма да победи страха“. Познайте защо...