Кристалина: След десетилетия интеграция светът рискува да се разпадне

След десетилетия на засилваща се глобална интеграция рискът светът да се разпадне на съперничещи си икономически блокове нараства. А това е сценарий, който би бил лош за всички, включително за европейците, заяви в реч пред Брюкселския икономически форум управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

Тя се включи в конференцията, озаглавена „Глобално напрежение и ограничени ресурси. Изграждане на нов конкурентен модел за Европа“, посредством видеообръщение и изнесе лекция на името на Томазо Падоа-Скиопа, бивш министър на икономиката и финансите на Италия и един от бащите на общата европейска валута.

Георгиева посочи, че рискът от разделяне на света идва в крайно неподходящо време,

когато глобалният растеж е изключително слаб по исторически стандарти - както в краткосрочен, така и в средносрочен план.

По думите ѝ МВФ прогнозира, че глобалният растеж да остане около 3 процента през следващите пет години, или на най-ниското си ниво от 1990 г. насам.

Според Георгиева обаче централните банкери не трябва да „свалят гарда“, докато упоритата инфлация не бъде напълно овладяна, макар и затягането на паричната политика да пречи на растежа и да разкрива някои финансови уязвимости.

ЕС, както и повечето развити икономики, е изправен пред това двойно предизвикателство - забавяне на растежа при все още висока инфлация, добавя Георгиева.

МВФ прогнозира растежът в ЕС да спадне от 3,7 процента през миналата година до 0,7 процента през настоящата, а след това да продължи да се възстановява със скромни темпове. Същевременно очакванията са инфлацията да се понижи от над 9 процента през миналата година до над 6 процента през тази и в повечето страни да не се върне към целевите стойности до 2025 г.

Управляващият директор на МВФ похвали политиците в Европа за реакцията им след нахлуването на Русия в Украйна, довело до рязък скок на цените на енергията и задълбочило кризата с разходите за живот на целия континент. Тя обаче изтъкна, че ЕС ще продължава да изпитва сериозни трудности и

няма да може да повиши доходите на хората, ако не успее да се справи с дългосрочните предизвикателства - демография, производителност, приобщаване.

Георгиева очерта три политически приоритета, които биха могли да помогнат за справяне с предизвикателствата - подобряване на производителността и възможностите за всички, ускоряване на действията в областта на климата, за да се гарантира устойчиво възстановяване, както и съживяване на многостранното сътрудничество, за да гарантира дългосрочния растеж във всички части на света.

За целта правителствата в Европа трябва да създадат благоприятна среда за иновации и инвестиции като оптимизират нормативната уредба, подобрят образованието, повишат разходите за научноизследователска и развойна дейност и разширят цифровата и зелената инфраструктура.

Според шефа на МВФ от съществено значение за Европа е да се справи с демографските предизвикателства,

които спъват растежа, като за целта могат да стимулират по-възрастните работници да продължат да работят, а при подходящи грижи за децата и гъвкави условия на труд повече жени ще работят.

За ЕС е особено важно да стимулира развитието на зелените технологии, отчете Георгиева. Ускоряването на „зеления“ преход е от решаващо значение само по себе си, но е и от ключово значение и за повишаването на енергийната сигурност и възможностите за инвестиции.

Една от най-неотложните стъпки към стабилно икономическо възстановяване обаче е да се избегне изкушението от нови форми на протекционизъм.

Смущенията на веригата за доставки по време на пандемията разбираемо подтикнаха държавите да се опитат да намалят уязвимостта си чрез „преместване на производството в други или в приятелски държави“. След това нахлуването на Русия в Украйна добави опасения за националната сигурност към инвестиционните решения на държавите.

Но взети заедно, тези тенденции създават един по-фрагментиран свят с реални икономически разходи.

Според МВФ фрагментацията на търговията може да струва до 7% от световния БВП в дългосрочен план - приблизително толкова, колкото е общата годишна промишлена продукция на Германия и Япония. Ако към това се добави и технологичното отделяне, загубите за някои държави биха могли да достигнат до 12 процента от БВП. Въпреки че вътрешните ползи могат да бъдат примамливи, в дългосрочен план от глобалната фрагментация губят всички, заключава Георгиева.