Крокус, мокус, путинатус

Метафората за добрия диктатор, също като тази за доблестния крадец или честната курва съществуват в литературата, но са твърде далеч от реалния живот. Всички тирани, на пиедестала на изборната си победа, заобиколени от щиковете на гвардията си, с добре облизани от кликата им хемороиди, си приличат. Сърцата им са пълни със страх, а мозъкът им – помрачен от загубата на аналитично мислене и самооценка.

Точно това се случи миналата седмица в Москва, когато ужасяваща терористична атака остави десетки жертви в „Крокус сити хол“, макар тайните служби на САЩ и Великобритания от месеци да предупреждаваха Владимир Путин, че страната му е под пряка заплаха. Ах, какво фарсово повторение на историята.

Ето ви една паметна бележка от Лаврентий Берия до Сталин от 21 юни 1940 г. – ден преди Вермахта да нахлуе в СССР: „Посланикът ни в Берлин Владимир Деканозов ме бомбардира с дезинформация за някакво нападение на Хитлер срещу СССР. Съобщава ми, че това „нападение“ ще се случи утре. Същото твърди и ген. Тупиков, военен аташе в Берлин. Този тъпанар генерал твърди още, че три групи армии ще тръгнат към Москва, Ленинград и Киев“.

Известна е и резолюцията на Сталин върху съобщението на Военното разузнаване: „Може ли вашият „източник“ от щаба на германската авиация да върви на путка си майна. Той не е „източник“, а дезинформатор“.

Дори и днес, 70 години след смъртта на мустакатия диктатор, Русия не е приключила с процеса на десталинизация. Тя просто премина в путинизация, която все по-често и все по-трагично повтаря събитията от първата половина на миналия век. Това е все по-видно от анексията на Крим през 2014-а година, когато тихомълком започнаха да се възстановяват бюстове на Джугашливи, да се организират чествания, да се реабилитира под сурдинка кървавият му и човеконенавистен режим.

Сегашният кремълски сатрап не просто имитира своя предшественик, той има нужда от него. Победата във Втората световна война е последният великоруски общ знаменател, последният коз на необолшешивката пропаганда, на фона на закучилата се „операция“ в калните украински поля, където всеки ден живота си дават стотици млади руснаци. А кой спечели Втората световна война? Сталин! А кой е днешният Сталин? Ами Владимир Владимирович! Значи с него ще победим. Ако не вярвайте, вижте му изборните проценти.

През своя повече от четвърт век на власт Путин винаги поне словесно е бил крайно умерен по отношение на Сталин и учудващо последователен. Той не отрича престъпленията на мустакатия, а по-скоро се опитва да отклони вниманието от тях, да гледа положителното, както обичаше да казва един нашенски цар-премиер. Владимирович не отрича ужаса на Гулаг и масовите убийства, но набляга, че споменът за тези престъпления не трябва да засенчва постиженията на сталинизма. Според него усилията за прекалено „демонизиране“ на Сталин са част от атаката срещу Русия.

Да, тогава СССР спечели Втората световна война, а генералите си раздаваха медали и обикаляха паради на бели коне. Цената – 26 милиона жертви. Нищо на фона на стотина души, застреляни в „Крокус“, ще кажете. Но сталинизацията на Путин тепърва ще взима своя кървав данък. Защото всички диктатори си приличат по насилието, страха и недоверието. Именно последното уби посетителите на концерта в петък, а не автоматите на терористите.