Лавров, заповядай да кацнеш... на оная ми работа

„Забранено за кучета, велосипеди и путинистки отрепки“. Този надпис стои вече на оградата на политическата площадка на цивилизована Европа, както се убеди онзи ден лъжец №1 на Кремъл Сергей Лавров. За да посети сърбо-болшевишките си братя в Белград, на новия Гьобелс с изкуственото чене ще му се наложи да копае подземен тунел, защото никоя нормална страна не пожела да пропусне зловещия му „Илюшин“ да прелети над нейна територия. И това е съвсем нормално – орките, морлоците, церберите и подобните им митични зверове по принцип обичат да се валят в собствените си изпражнения под земята, далеч от живителните лъчи на слънцето.

Вместо да се опитат да осъзнаят новото си положение на обществено-политически парии, на етно-културни сирачета и да прегърнат ролята си на евразийска Северна Корея, руските хунвейбини веднага реагираха по неандерталски с жалко запенване и кретенски заплахи. Дебелата свиня Дмитрий Рогозин онази вечер удари 6-7 водки и започна да ни замеря с ракети „Сармат“, които имат шанс да излязат от чертожната маса около три седмици след ваксината срещу коронавирус на Андрей Чорбанов.

Известно ни е от поведението на низшите бозайници в дивата природа, че първата реакция на страхливците при отпор е да се опитат да всеят страх и паника. Като дръглив, крастав и едноок котарак, сгащен как рови в килера от благородна хрътка, шефът на „Роскосмос“ набъбна, еректира и започна да издава отвратителни шумове, за да прогони противника. Да, ама този враг няма прогонване. Защото срещу русофашистката сган днес се е изправила не Украйна, не „българските страхливци“ и „злопаметните румънци“, не НАТО, не Европейският съюз, а здравият разум и моралните устои на цивилизацията. А срещу тях и най-високоточковата ракета се свива като дребното, увиснало пишле на Рогозин.

Няма как инфантилната реакция на съветските скопци да не ми напомни стария виц за двете момчета от началното училище, които се заплашвали един-друг с татковците си. Моят баща е културист, моят е каратист, моят вдига 180 кила от лежанка, моят е тренирал с Кубрат Пулев и т. н. и т. н. до безкрай. Докато дошъл Иванчо и ги прекъснал: „А моят чичо е педераст и като хване бащите ви, ще им скъса задниците и на двамата“.

Всички имаме някакви страхове. Докато топуркаме нагоре-надолу с млечни зъбки в устата, ни плашат вратата на гардероба, бялата престилка на лекаря, непредсказеумият тътен на бурята. С израстването боязънта мутира, за да отрази промените в живота ни. Когато косите посребреят, треперим вече от поредната вноска за ипотечния кредит, от увеличената простата, от Истанбулската конвенция и от палката на катаджията.

Постсъветското, путинско съзнание е в особено опасна за психиката фаза, отговаряща в личностен план на късен и доста тежък пубертет. Пъпчивите юноши си имат своите характерни страхове, които са в тотална корелация с кремълската парадигма за постоянната, мрачна, външна угроза. Пуберите се плашат от самота, наказание, отговорност и унижение. Точно от същото трака зъби и московската върхушка. Тя се бои, че е отхвърлена, презряна и рано или късно ще трябва да изплати вината за масовите си убийства и грабежи.

И как реагира Москва? Ами като ядосан, 13-годишен онанист, спипан с чурка в ръка. Пени се, блъска мебели, обижда родителите си, бунтува се срещу несправедливия свят, който го потиска. Докато изяде два шамара и си седне на пъпчивия задник.