Мангър, миришеш не на джоб, а на онова, дето си бараш през джоба

Медицински специалисти и здравни инспектори напоследък отново започнаха да ни плашат с франкофонската думичка „триаж“ заради запълването на COVID-отделенията – демек, ще се решава в полеви условия кой да получи болнична помощ и кой ще си мре яко вкъщи. Аз предлагам на колегите от гилдията да ги стреснем с контра-триаж – да започнем да отсяваме кой да се появява по телевизора и кой да си виси в автобуса с миризлива маска с джобчето. Защото ми писна да гледам муцуните на хора, които имат експертизата на шивачка на ишлеме, но дават фундаментални съображения в ефир за бъдещето на пандемията, нацията и цивилизацията.

Разбира се, поводът да поискам триаж е поредната заекваща фразеологична идиосинкразия на Атанас Мангъров в неделя. Но притесненията ми далеч не се изчерпват с тази физиологично и парадигмалко карикатурна особа с марля от септември в джобчето. Социалният фашизъм на този Динко Вълев на лекарското съсловие отдавна вече ни е известен и предизвиква по-малък интерес дори от диетата на Арман Бабикян.

Покрай фъфленето на доцента с хонорар от 200 лева за преглед обаче започна да се превръща в тенденция общественият ред да бъде диктуван от маргинали, конспиративни малцинства и откровени психопати, което е крайно притеснително. Дори най-сериозните публицистични предавания започнаха да се превръщат в полши риалитита ала „Съдебен спор“, където три беззъби циганки се карат на чий Манго тръбата е с по-голям мундщук.

Флагман на новата вълна оформители на обществено мнение в последните дни е шефът на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов – този тутракански Освалдо Риос с грива на отчаян хипар и солариумен тен на късния Азис. Според него в заведенията вируси не виреят, те са запазени за шивашките цехове и старческите домове. Щото представителите на последната възраст са известни със социалната си активност и с проходилки и инвалидни колички обикалят злонамерено да пръскат коронавируси като отмъщение за деменцията и подутите си простати.

Следва цяла плеяда недонаяли се адвокати и адвокатчета, които обясняват как да се обжалват актовете за неспазване на противоепидемичните мерки, как маските трябва да са безплатни и как протироречат на Конституцията, защото са цивилизованият вариант на бурките. Полюциите им се подемат от инфлуенсъри от рода на Пепа Синята Прашка, които бълват в социалните мрежи заплахи и закани, че всеки, който дръзне да посегне върху откритите им муцунки, го чака дело в Страсбург, линч и проклятие за псориазис. Макар че, ако се бяха погледнали в огледалото, нямаше да свалят парцалчетата от лицата си 365 дни в годината.

Да не пропускаме и няколко десетки кресливи, климактерични БГ-мами, които обикалят радио- и телевизионни студия да обясняват как децата им са човешки същества и никой няма право да им слага намордници като на кучета. Докато те самите те ги хранят с кренвирши, възпитават с Галена и им позволяват на 11 да носят полички до органчетата и да се гримират като травестити от „Македония“.

Триаж за цялата тази пасмина, нека се изявяват с мегафон по бабикянски, или да изкопаят дупка и там да викат за ушите на царя. Място в медиите за подобни гласове няма. Едно е да имаш мнение, друго е да замърсяваш ефира с невчесаната си тъпота. Крайно време е да ги оставим да висят в автобуса, здраво стиснали в ръка не маската в джоба, а онова дето напипват през джоба.

За огромно мое съжаление ще трябва да завърша с цитат от Кирил Добрев, обещавам да не се повтаря никога. Но както спрелият часовник понякога показва точния час, така и комунистът може да даде правилна оценка на ситуацията: „Нека по-малко философстваме и повече да спазваме мерките. Нека изберем друг начин да правим напук на правителството.“