Марко ван Бастен: Операцията на глезена промени живота и кариерата ми

"Паднах болезнено. Още същия месец се сринах мощно. Малко преди Коледа легнах под ножа на доктор Марти. Пак десният глезен. Дори не подозирах, че четири часа по-късно светът ми ще се промени завинаги. Че никога повече няма да играя добре, никога повече няма да спринтирам, никога повече няма да направя перфектното спиране, никога повече няма да чуя прекрасния звук от оплитането на топката в мрежата. Че никога повече няма да крещя като дете след свой гол".

Марко ван Бастен

Предполагам, че мнозина си спомнят и винаги се сещат за Марко, когато в съзнанието им изплува онзи гол на финала на Европейското първенство в Германия през 1988-а, когато по невероятен начин той прониза вратаря на СССР Ринат Дасаев. От аут линията.

"Аре, бегай, бе! Това не е сериозно!", се чуват подобни възклицания и в днешно време, когато се говори за този мач или по-специално за този футболист. Един от най-добрите нападатели на нашето съвремие, водил редица епични битки с бранителя на Германия Юрген Колер. Той беше лалето в букета на Ринус Микелс - режисьорът на оранжевия триумф през 1988 година и който се хвана за главата при попадението на Ван Бастен.

Носител е на множество награди, сред които "Футболист на годината на ФИФА", "Шампион на Европа", "Шампион на Нидерландия", "Златна топка" (която според нас, българите, неправилно отиде в аса на Милан, а трябваше да е притежание на Ицо Стоичков през 1992 година), "Златна обувка" и много други...

Марко ван Бастен е един от най-великите футболисти на всички времена, но винаги е оставал загадка за мнозина, нещо като енигма. Хората го определят по различни начини - интелигентен, силен, може би неемоционален.

Toй е забележителен голмайстор - от най-висша класа. Голяма част от неговите попадения са реализирани с грациозност, граничеща с изкуство.

По време на кариерата си носи екипите само на два клуба - Аякс и Милан, но оставя спомени, с които биха могли да бъдат запълнени куп вълнуващи книги.

За колоса от Амстердам реализира космическите 155 гола в 175 срещи във всички турнири. За росонерите се разписва 128 пъти в 205 мача. С Аякс печели три шампионски титли, три Купи на Нидерландия и турнира за КНК. С Милан вдига три пъти шампионския трофей в италианската Серия А, а освен това два пъти ликува в турнира за КЕШ, по два пъти със Суперкупата на Европа и два пъти с Междуконтиненталната купа.

Между 1983 и 1992 година е асът в атаката на Нидерландия, а през 1988 година покорява сърцата на стотици хиляди с грандиозното си представяне на Евро'88, завършило с титла след невероятния гол във вратата на СССР във финалната среща.

Заради тежки контузии е принуден да прекрати състезателната си кариера преждевременно, като на прощалния му мач наставникът на Милан Фабио Капело избухва в плач като малко дете... Сякаш за да символизира с какъв диамант се разделя Цар Футбол. По-късно се занимава с треньорска дейност - предвожда националния тим на Нидерландия, Аякс, Хееренвеен, АЗ Алкмаар...

Началото

На 31 октомври 1964 година в нидерландския град Утрехт е роден Марко Ван Бастен. Като дете, Ван Бастен мечтаел не да стане професионален футболист, а гимнастик от световна класа - една мечта, която по-късно той ще пренесе на футболното игрище като едни от най-невероятните голове в световната история.

Марко започва кариерата си с кратък престой в местния отбор Едилвайк, преди да бъде забелязан от ръководството на Аякс. Той изиграва първия си мач за "червено-белите" в Ередивизия на 3 април 1982 г. срещу НЕК Ниймеген, заменяйки успешно живата легенда на европейския футбол Йохан Кройф и дори успява да реализира гол.

Блестящ

През следващия сезон той записва 9 гола в 20 мача, но през сезона 1983-84 той наистина блести, като карва 28 гола в 26 мача. До 1986 г. той затвърждава реномето си на най-убийствения нападател в Европа, като завършва сезона с 37 гола и "Златната обувка". В периода си в Аякс Марко започва да запълва личния си трофеен кабинет с две титли на Ниската земя, две купи на страната и КНК. Той изиграва последния си мач за Аякс (двубой, който той печели за Кройф) срещу Локомотив Лайпциг, в този КНК финал. Равносметката от този период - 128 гола в 143 мача - безпрецедентен голов рейд. Голмайстор е на Нидерландия четири пъти.

Ерата в Милан

По това време Силвио Берлускони е зает да "реконструира" Милан, след като в две от предишните три сезона настоящият президент е бил изхвърлян от поста. През 1987 г. Берлускони започва да изпълнява задачата си, привличайки световно известни имена като Рууд Гулит и Ван Бастен, и прибавяйки Рийкард през следващата година оформя незабравимия оранжев триумвират. А росонерите влизат в голяма битка с градския си съперник Интер, където по това време играят Лотар Матеус, Анди Бреме и Юрген Клинсман.

Марко прави дебюта си за Милан на 13 септември 1987 г. в Пиза и бележи от дузпа за победата на червено-черните с 3:1. В този първи сезон за Милан той играе само 11 мача с 3 гола, а росонерите печелят първото си Скудето от 1979 г. насам. Този първи сезон в Милан през 1987-1988 е съпътстван от контузията на глезена, която няма да го остави на мира през цялата му кариера. Като резултат от тази контузия Марко заминава за Европейското в Геpмания като резерва през 1988 г., но в края на турнира за него се говори като за най-добрия футболист в света.

Ван Бастен съсипва англичаните с феноменалния си хеттрик, изхвърля домакините с късен гол и отбелязва един от най-незабравимите голове за всички времена на финала срещу Съветския съюз. Марко се връща в Миланело за началото на сезон 1988-1989 пълен с доверие в собствените възможности и е определен за най-добрия европейски играч за годината.

Нидерландското трио е непобедимо и извежда росонерите до третата им КЕШ. На финала срещу румънския Стяуа Марко и Рууд бележат по два гола за победата с 4:0 на "Камп Ноу". През следващия сезон той отново бележи 19 гола в калчото и те са достатъчни, за да стане "Капоканониере" - отличието, което се дава на голмайстора на Серия А. През същата година той отново е неделима част от отбора, който запазва короната си на европейски шампион, побеждавайки на финала Бенфика във Виена с гол на Франк Рийкард.

90-та година обаче носи и разочарование за Марко, заради несбъднатите мечти и очаквания от Световното първенство в Германия, където Германия с Клинси, Бреме и Лотар побеждава Нидерландия с 2:1.

1990-91 е най-неуспешният сезон за Марко. Устремът на Милан за трета поредна КЕШ пропада поради странни обстоятелства на полуфинала с Олимписк Марсилия. Заради "неспортсменско" поведение Милан е изваден от ЕКТ за една година. С прекършени криле, Милан се проваля и в борбата за Скудетото, като шампион става Сампдория. Марко все пак отбелязва 11 гола в Калчото. Сезон 1991-92 е фантастичен - Милан печели Скудетото без загубен мач, Марко отбелязва 25 гола, за да стане голмайстор на Калчото за втори път. Интересно е да се спомене мачът с Каляри в Сардиния.

Първото полувреме завършва при резултат 1:0 за домакините. На полувремето Ван Бастен има разговор с Фабио Капело. Никой не знае какво са си казали, но когато се върнали на игрището Капело показал с жест на Марко числото три. За 18 минути Марко отбелзява хеттрик и осигурява победата за росонерите.

Още разочарование, но "Златна топка"

Европейското в Швеция е последното за Вн Бастен. Въпреки добрата си игра, той и съотборниците му се препъват със спечелилите турнира датчани, а Марко ван Бастен изпуска решаваща дузпа. През есента на 1992 година Марко отново е на върха на възможностите си. Води в листата на голмайсторите на Серия "А" с 13 гола, а през ноември прави два изключителни мача: отбелязва по 4 гола в мачовете с Наполи (5:1) и с ИФК Гьотеборг за КЕШ (4:0), а по-късно му е присъдена за трети рекорден път наградата на "Франс Футбол", но докато предишните му две такива са абсолютно безапелационни, тази предизвиква доста спорове по медиите, защото според мнозина великият българин Христо Стоичков заслужава повече наградата.

Милан пък продължава да гази в Серия А и продължава серията си от мачове без загуба, правейки я 58 мача - един може би непобедим рекорд. По ирония на съдбата Марко вкарва първия и последния си гол на един и същ вратар Ниста. Ферон пък е стражът с най-много инкасирани голове от гениалния нападател. Невероятният старт на сезона обаче е помрачен от обаждането на контузията на глезена, която този път, изглежда, ще прекрати кариерата на голмайстора. Марко пропуска по-голямата част от остатъка на сезона, но е на линия за поредния финал за КЕШ, този път срещу Олимпик Марсилия. Милан изглежда уморен, губи с 0:1, а Марко създава редица шансове за Папен и Масаро.

Сълзи и аплодисменти в последния мач

Последната му поява на митичния "Сан Сиро" е за мача Милан - Ювентус за Купата "Берлускони". Той прави почетна обиколка на стадиона, а 85 000 аплодират своя вечен любимец. Галиани казва след това: "Футболът загуби своя Леонардо да Винчи".

В края на кариерата си Марко осъзнава, че има един противник, който той никога няма да успее да победи - собственото му тяло. Марко ван Бастен носеше факела на легендата - факел, предаден му от Марадона, Кройф, Пеле, Пушкаш, Ди Стефано и други.

Днес Марко ван Бастен прекарва повече време със съпругата си и трите си деца, и се е отдал на хобитата си - тенис и голф.

Откровено за живота и футбола

"Моят живот бе да играя футбол. И изведнъж, след наглед безобидна операция, трябваше да се откажа. Не бе трудно само да приема, че никога повече няма да играя. Беше трудно да продължа напред с моя живот. Глезенът не ми позволяваше да ходя, не можех да правя нищо. Бяха тежки години. После изкарах късмет, че на един доктор му хрумна идеята да "запечата" ставата ми, заварвайки костите с пирони. Е, вече не можех изобщо да движа глезена, нито да тичам, но поне успях да започна нов живот - без болка! След това заиграх голф и дори скуош, което ме прави щастлив", споделя откровено Ван Бастен в биографията си "Баста".

"Проблемът бе, че попаднах на лоши доктори. Те, вместо да разберат ситуацията и да я подобрят, я влошиха. Затова моят най-голям враг никога не са били ритниците на съперниците по краката ми.

Нямам представа как не разбраха, че имам скъсани връзки? Отидох в болницата и ми казаха, че всичко е окей. Продължих да играя, но ме болеше. Спрях, после пак започнах, отново ме болеше и пак спрях... През лятото на 1987 г. подписах с Милан и се възползвах от ваканцията, за да си почина добре. Мислех, че ще се възстановя напълно, но още през септември болката се завърна. Пожелах да бъда прегледан и чак тогава, 10 месеца след първата диагноза, вече ми казаха: "Вероятно имаш скъсани връзки". Излиза, че през цялото време съм играл без връзки в глезена, а това бе увредило и костите ми. Направиха ми операция и връзките бяха зашити, така че играх още 5 години. Когато почувствах дискомфорт, докторът каза: "Ще почистим глезена ти от костната материя и ще можеш да играеш още 5 години". Смятах, че идеята е страхотна... Но стана обратното и не можах да играя никога повече.

Кройф искаше да печелим титли. От друга, докторите му бяха казали, че глезените ми няма да пострадат, ако играя. Това му бе достатъчно, за да ме пусне на терена. Тук започва и моята вина, защото аз също исках да играя. Смятах, че щом докторите са казали, че мога да го правя, значи няма проблем. Но истината е, че изпитвах такива силни болки, че не можех нито да тренирам, нито да играя както трябва.

Не можех да удрям топката така, както бях свикнал, защото глезенът бе подут и подвижността на ставата бе силно намалена. Въпреки това смятам, че се справих достатъчно добре, за да бъда важен за отбора.

Направих най-доброто, което можах. На терена успявах да се доближа до нормалното ниво, защото адреналинът ме вдигаше. Болките започваха едва след края на мача.

Докато бях на 20, повече се навеждах, за да сваля центъра на тежестта си, когато дриблирам. Така правеха Кройф и Пеле. Но тъй като глезенът ми спря да се сгъва, трябваше да се адаптирам към това да стоя по-изправен.

За мен да бъда професионалист бе сбъдната мечта. После исках да спечеля всичко. За да го направиш, се изискват технически, тактически и физически ресурси. Понякога е достатъчно само да си по-хитър от опонента, но друг път трябва да си по-бърз или по-силен. Всеки мач е напълно различна ситуация и предизвикателство. За да станеш велик е изключително важен не стилът, а манталитетът, който те кара да намираш решения. Характерът е нещото, което винаги определя великите играчи. Виждаме много други таланти, които играят, за да се забавляват, но победите и загубите нямат такова значение за тях. Именно желанието за успех е най-важното качество на топиграчите, но междувременно ги обрича на доста труден живот. Този характер те кара да страдаш... Притиснат си винаги да печелиш на всяка цена, но обстановката насърчава развитието на шампионски манталитет", споделя още легендарният нидерландец.

"Понякога да си малко луд помага, особено на централните нападатели. Халфовете нямат нужда от голове, за да ги признаят. Винаги съм искал да вкарвам максимално. Радвам се, че успявах. Всеки желае да покаже нещо специално и красиво. Но най-важното е да се печели. Трябва да умееш да разбираш играта. Добрите са тези, които мислят по-бързо. Това е голямата разлика. Каквото и да правиш физически и технически, то е възможно само ако си го обмислил преди това. Трябва да създаваш ситуациите в съзнанието си, за да разбереш кой е най-точният момент да предприемеш действие и какво трябва да е то, базирано на движението на топката и на останалите около теб. Атаките започват в главата. Там ти определяш кое е възможно и кое не.

Всичко започва с интуиция. С усещане. Тогава можеш да започнеш да си обясняваш какво си направил. Това е двупосочна улица. Мозъкът ти запаметява огромен брой вариации на ситуации и изведнъж в мача всичката тази информация се сглобява и тогава взимаш правилното решение", допълва той и признава, че преди години е казал на треноьро на Милан Саки, че всичко, което спечели Милан, не е благодарение на него, а въпреки него. След това съжали за думите си.

"Ариго е приятен човек и много добър специалист. Само че той непрестанно говореше за тактиката, особено в защита. Аз идвах от Аякс на Кройф, където се работеше по много различен начин. Видяхте същото и при Барса и Сити на Пеп Гуардиола: фокусът бе върху това, което се прави, докато владееш топката. На базата на тази идея се организираш, когато я загубиш. При Саки бе обратното. Първо се мислеше как да се организираме да притиснем противника, докато той владее топката. След като я спечелим, се организирахме да преминем в другата фаза. Изиграхме някои велики мачове с тази тактика, но аз идвах от съвсем различна школа.

Когато играех, се говореше за футболисти. Играчите правеха разликата, но сега те минаха на по-заден план и главно се говори за треньорите. Вече те правят разликата, което според мен е лошо. Треньорите станаха прекалено важни, но играчите са тези, които са вътре на терена и имат повече сила да решават мачовете. Днес, ако някой играе добре или зле, го отдаваме на треньора. Ливърпул е Клоп, Реал е Зидан или Анчелоти, Сити е Гуардиола... Сякаш малко забравихме ролята на футболистите.

Почувствах, че тази работа - треньорството, не ми доставя никакво удоволствие. Много е сложно да си треньор. Не можах да разбера как мога да бъда толкова решаваща фигура от пейката", откровен е Ван Бастен.

Той е Ван Бастен. Марсел ван Бастен! Или просто Марко - един от най-обичаните футболисти за всички времена.

А днес той навършва 58 години.