Михаил Константинов: Машините намалиха избирателната активност, а не купения вот
Тезата за високия брой недействителни гласове при хартиено гласуване била мит
Машините устойчиво намалиха броя на гласуващите. Няма никакво съмнение, че това се дължи на машините, заяви пред БНР математикът проф. Михаил Константинов от Института по математика и механика към БАН.
Според него в секциите, където има и машина, и хартия, по-малко от 30% от гласуващите избират машината.
"Хората категорично не искат да гласуват с машини у нас. Никъде в Европа, с изключение на Брюксел, няма машинно гласуване, напомни проф. Константинов. Той определи като мит тезата за високия брой недействителни гласове при хартиен вот, като даде пример с изборите през 2017 г., когато без машини делът е бил малко над 3%. За сравнение в Германия са 2%.
"По секциите виждаме хората, които вече са решили да гласуват с машина и те се справят. Не виждаме онези, които се опасяват и не отиват да гласуват", изтъкна проф. Константинов. И попита защо няма проучване по какви причини намалява избирателната активност.
"Хората се опасяват да не се изложат. Гласуването е процес, при който има известен стрес."
По думите на математика при направена грешка в гласуването с машина вотът е фалшив, макар формално да е валиден.
"Купуването на гласове не зависи от това дали гласувате с хартия или с машина", категоричен е Михаил Константинов. Той изказа мнение, че дори редовните гласоподаватели "купуваме фалшива стока", когато се оказва, че тези, за които гласуваме, не оправдават очакванията ни и не изпълняват обещаното.
"Ние, които гласуваме за разни партии, а после ни лъжат - това не е ли купуване на нашия глас, само че с последваща измама? Ние купуваме фалшива стока. Купуването на гласове е много грозно явление, но купуването на депутати не е ли още по-грозно явление? Зад един депутат стоят 10 000 гласа на избиратели."
