Мозъкът живее час след като сърцето спре

До 1 час след спирането на сърцето мозъкът е функционирал при хора, изпаднали в клинична смърт и съживени чрез продължителен сърдечен масаж, твърди ново проучване, публикувано в медицинското списание Resuscitation.

Нещо повече - при 40% от пациентите, чиято мозъчна активност е била наблюдавана по време на процеса на реанимация, данните са показвали, че те може да са били в съзнание, докато докторите са се борили за живота им.

Данните на електроенцефалограмата (ЕЕГ) показвали скокове в гама, делта, тета, алфа и бета-вълните, които се свързват с активна умствена функция въпреки значителното лишаване на мозъка от кислород.

“Отдавна се смята, че мозъкът претърпява необратимо увреждане около 10 минути след като сърцето спре да го снабдява с кислород. Нашата работа установи, че той може да показва признаци на електрическа дейност дълго време след старта на изкуственото дишане”, казва старшият автор на изследването Сам Парния, доцент от академичния център Langon Health в Ню Йорк.

“Това е първото мащабно проучване, което показва, че тези спомени и промени в мозъчните вълни могат да бъдат признаци на универсални, общи елементи на т.нар. преживявания, близки до смъртта”, добавя той.

Въпреки че предишни проучвания също показват, че по време на сърдечен арест трябва да има някакво съзнание или осъзнатост, голяма част от това, което се случва или не се случва, остава загадка.

За да проучат допълнително какво става между живота и смъртта, изследователите от Медицинския факултет на Нюйоркския университет “Гросман” заедно с 25 болници, предимно в САЩ и Великобритания, разработили начин за събиране на данни от хора, чиито сърца са спрели да бият - предизвикателство, което изисква сериозно планиране и координация.

Членовете на екипа били предупреждавани в реално време чрез пейджър, когато сърцето на хоспитализиран пациент спре. Докато медицинският персонал правел изкуствено дишане, учените проверявали визуалното и слуховото възприятие на болния и ако манипулацията продължавала достатъчно дълго, поставяли оборудване за измерване на електрическата активност.

За 2 г. в участващите болници били регистрирани над 2000 случая на сърдечен арест, от които 567 пациенти били включени в експеримента, като 53-ма от тях, или 9,3% оцелели.

Голяма част от пациентите не били включени, защото членовете на екипа не успявали да стигнат навреме (в рамките на около 5 минути) до реанимацията и болният вече бил върнат към живота или обявен за мъртъв.

От тези 53-ма души, които са били върнати към живот, 28 са били в достатъчно добро състояние, за да бъдат интервюирани за преживяното по време на реанимирането. Въпреки че никой от тях не бил показал външни признаци на съзнание,

11 от тези хора (39%) твърдят, че си спомнят как докторите се борят, за да ги върнат обратно

В опит да се допълни наличната информация и да се осигури по-добро разбиране на темите, отнасящи се до съзнанието на умиращия човек, били разгледани и допълнителни разкази на 126 пациенти, оцелели след сърдечен арест, които твърдят, че имат ясен спомен за смъртта, но не са били подложени на специален мониторинг.

Данните от преживяванията били организирани в общи характеристики, които включвали появата на съзнание по време на изкуственото дишане и сърдечния масаж, съновидения и предсмъртна ретроспекция на житейския път, при която оцелелите съобщават за отделяне на съзнанието им от тялото, целенасочена преоценка на живота и завръщане в утешително място, подобно на дома.

В проучването експертите установили следните сценарии, описани от пациентите, преживели смъртта:

- Беше ми направен обзор, по време на който бях върнат към различни моменти от живота си.

- Видях целия си живот в големи подробности, изпитвах чувства на удовлетворение, срам и разкаяние.

- Виждах неща в бърза последователност, които бяха моменти от живота ми.

“Мозъчната активност, уловена чрез ЕЕГ, заедно с разказите на участниците показват, че някои хора имат ясно изразено свръхсъзнателно усещане, при което преоценяват живота си по начин, различен от халюцинациите или други въображаеми явления”, казва д-р Парния.

“Успяхме да определим и механизма, по който се проявява това, а именно че, когато мозъкът се изключва поради липса на приток на кръв, нормалните му спирачни системи спират да работят, което е известно като дезинхибиране. Това дава възможност на хората да имат достъп до цялото си съзнание - или до мислите, спомените, всичките си емоционални състояния, всичко онова, което някога са правили и което преживяват през перспективата на морала и етиката”, обяснява той.

“Това проучване е много интересно, защото изследва както количествените измервания на мозъчната физиология (като регионално насищане с кислород и ЕЕГ), така и качествените преживявания по време на сърдечния арест в болницата”, смята д-р Карен Хирш, доцент по неврокритични грижи от Станфордския университет в Калифорния.

Наблюдението, че мозъкът може да реагира и да показва признаци на нормална активност дори един час след смъртта, опровергава разпространеното схващане, че мозъкът умира след 5 или 10 минути кислородна недостатъчност, твърдят изследователите

Откритието дава допълнителна представа за това какво се случва с човешкия ум и съзнание, докато хората преминават през живота и смъртта.

“Това ще има големи последици за много дисциплини, включително за грижите за пациентите в края на живота им, а също и за областта на трансплантациите, тъй като взимаме органи от хора, за да дадем живот на други”, обяснява д-р Парния.