Музиката на „Тих бял Дунав” е написана от...?

Малцина в България знаят кой е авторът на музиката на безсмъртния химн “Тих бял Дунав се вълнува”? Даже в Благоевград името Иван Караджов е почти неизвестно. Да, това е авторът на музиката на химна по текст на дядо Вазов, с който поколения българи от Вардар, Егея та чак до Дунав и Черно море са закърмени в класните стаи.

Иван Христов Караджов е роден на 8 декември 1875 година в горноджумайското село Лешко. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград.

После завършва Солунската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО. Става учител в Горна Джумая по нотно пеене, а после учителства в Скопското българско педагогическо училище(1895 – 1898).

Образованието си завършва в 1902 година в Императорската певческа школа в Санкт Петербург, където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти създават българска студентска група.

След завръщането си от Русия Иван Караджов е назначен за учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, която понастоящем е в Благоевград.

По време на Илинденско-Преображенското въстание турската власт го праща в затвора. След освобождаването му в 1904 година в периода 1905-1907 година учителства в Серското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО. Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.

След Младотурската революция в 1908 г. отново става български учител в Солун. Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 г. именно в Солун, градът на братята Кирил и Методий той композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия.

За първи път песента “Тих бял Дунав се вълнува” се пее от учениците в двете български гимназии в Солун.

През октомври 1910 г. по време на обезоръжителната акция е тормозен отново от властите. През Балканската освободителна война Иван Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.

От 1913 г. е учител в Горна Джумая, но по време Първата световна война е отново на фронта – войвода е на разузнавателна чета, която действа в днешна Вардарска Македония.

След войната до 1930 г. отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония. Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов. Иван Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 г. и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 г.

През юли 1928 г. на Седмия конгрес на ВМРО в село Крупник е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов.

Пенсионира се и спира да преподава през 1930 г., а година след това отказва поста си във ЦК на ВМРО по здравословни причини.

Иван Караджов умира на 24 май 1934 година в Горна Джумая, където е пограбан в старите гробища.

До последният си дъх старият войвода е ходел по улиците на Горна Джумая, София и Варна с униформата си от Македоно-одринското опълчение: “Докато Македония е поробена и докато не я видя обединена с майка България ние, всички българи, млади и стари, сме длъжни да ходим с военните си одежди. И да сме готови за атака”, казвал Иван Караджов.