На гол тумбак... Голо хоро

Странно животно е българинът – можеш да му отнемеш свободата, препитанието, жена му да опънеш, да го удушиш с банкови такси и сметки за парно, да го залееш с лайняна чалга и дебилни 5G конспирации и ще си трае. Ако обаче му посегнеш на Мъжкото хоро, ще подскочи, все едно си го изритал в топките. Зер, на него само това му е останало – някакви псевдо балкантуристки традиции, които са единственият му източник на национална и индивидуална гордост, непресъхващ извор на жалкия му, динковски патриотизъм.

Традициите са интересен културно-антропологичен феномен и трябва да признаем, че в много страни съществуват, меко казано, доста странни ритуали. От прочутото мазане „Томатина“ във Валенсия, през идиотското търкаляне на пити кашкавал в Глостър, замерването с канела в Дания, поенето на маймуни с Кока-кола в Тайланд, битката с портокали в Италия и още хиляди ексцентрични и необясними обреди и церемонии по цял свят.

Марк Твен пише в „Том Сойер“ следното: „Колкото по-малко смисъл има един традиционен обичай, толкова по-трудно е да се отървеш от него.“ Точно в тази графа спада и донякъде симпатичната глупотевина Мъжко (или ледено) хоро в Калофер. Посред януарските студове група полупияни левенти заголват космати гърди напук на злата природа и друсат накиснати мъде в ледените води на Тунджа.

Ако запитате някой от тях какъв е смисълът на този цирк, ще се затруднят сериозно да ви отговорят. Че на кого му трябва обяснение, когато има... традиция? И тук стигаме до уникалния цивилизационен парадокс – само защото нещо се прави от векове съвсем не означава, че то е добро, полезно, достойно за уважение, възпитателно, високоморално. Подобни ритуали са просто евтина некрофилия, опит за никому ненужно темане към отдавна превърналите се в прах предци, чиито мотиви нито разбираме, нито ни интересуват.

Фактът, че нещо се е превърнало в традиция, не му придава автоматична ценност. У нас е традиция също да се гласува за БСП, след три ракии да извъртиш тупаник на жена си, да преядеш със сарми на Бъдни вечер, да се загащваш след като излезеш от клозета, да се къпеш само в неделя. Малцина ще са тези обаче, които ще намерят смислена индулценция за подобно първобитно поведение.

В Сан Педро на Филипините е традиция да се заковеш на кръст по Великден и да те шибат с камшик в прослава на Иисус. В Нова Гвинея жените си режат по една фаланга от пръста при загубата на всеки близък роднина от мъжки пол. В Кавазаки, Япония, всяка година има Фестивал на пениса и улиците се изпълват с огромни платформи, понесли гигантски, разноцветни дървени членове, които биха уплашили дори Мара Отварачката и Златка Райкова.

Старо и ценно не са синоними, освен ако става дума за вино, пощенски марки или Лили Иванова. Българският дух не се пази жизнен с напиване и шляпане в ледена вода. Нито с татуси на национални герои по прасците, фейсбук псувни по македонските психонационалисти и набиване на крак на Луковмарш. Традициите живеят чрез култура и образование, ама да му друснеш едно хорце е по-приятно и отнема по-малко време и усилия.