Най-прочутият гръцки певец в света излиза на сцената на Античния театър

Пял е с най-големите изпълнители в света – като Стинг, Пако де Лусия, Ал ди Меола, Горан Брегович, Питър Гейбриъл. Два пъти е пълнил Олимпийския стадион в Атина с над 160 000 зрители, стадиони като Уембли и зала Олимпия. На 2 септември „диамантеният глас” на Гърция Йоргос Даларас идва за концерт пред българската публика – в Античния театър в Пловдив.

„Опитах се песните, които пея, да не са повърхностни. Да видя в дълбочината на песента, да видя смисъла на думите”, казва той в интервю за bTV. „Това, което ме изпълва, са песните, написани с поезия, която стъпва върху надеждата и мечтите на хората, но и върху един опит този свят да стане по-добър и по-справедлив”, споделя Даларас.

Израснал е в трудните години по време на Гражданската война в Гърция. Първият му албум през 1974 г. след падането на военната хунта е издаден заедно с Микис Теодоракис по стихове на Янис Рицос.

„За мен песента не е просто три минути разпускане и радост”, казва Даларас. „Песента е много сложен процес, който обхваща три искуства – поезията, звука и начина, по който свирят инстументите и душевния стимул на този, който е написал думите и е накарал човека да излезе извън всекидневната посредственост”. Такива песни гръцката суперзвезда иска да предаде на по-младите музиканти.

Даларас е считан за музиканта, който възражда стила ребетико и го прави популярен не само в Гърция, но и в целия свят.

„Народът ни има исторически много неустойчиви моменти, възходи и падения, много агония, бежански вълни, много болка и противоречия – затова песента ребетико, основаваща се на византийската музика и на традиционната гръцка музика, е успяла да направи това, което е направил блусът в началото на миналия век в Америка”, обяснява музикантът произхода на ребетико, превърнал се в националната песен на Гърция през последните 100 години.

„Социално потиснатите хора са могли от музикалните си инструменти и от думите си да покажат едно бунтарско отношение към живота,  критика към имащите и към властта, но и мното болка, радост и любов към сродните”, говори Даларас с любов към музиката, която предава на по-младите поколения.

Според него народите – от Албания, България и Мала Азия, през Италия и Близкия Изток до Сирия и Израел имат историческо родство помежду си, а оттам и музиката им също има родство.

Пътувала е с лодки в продължение на хилядолетия през Средиземно и Егейско море и е свръзвала хората. Тази „звукова география”, казва Даларас, съдържа мъката, болката, трепетите на милиони хора, които чрез песента са успявали да общуват хиляди години.