Народната артистка Лили Иванова през 1983-а: Имам много врагове!

• В живота не постигнах единствено семейно щастие
• Далеч съм от цялата „мафия” на композитори, поети и изпълнители

Лили Иванова на 44 и Лили Иванова на 80. Каква е разликата? Неугасващата звезда на музикалния небосклон е взискателна, търсеща, пряма и с осъзнато чувство за статуса си на знаменитост както през далечната вече 1983-а, така и в настоящата 2019 г. Доказателство е интервю, което излиза в списание „Неделя, понеделник”, издание на „Профиздат”, преди 36 години. Броят е посветен на 10-годишнината от публикуването на Решението на Политбюро на ЦК на БКП от 6 март 1973 г. „За издигане ролята на жената в изграждането на развитото социалистическо общество”. Разговорът се води от Иво Божков в известния берлински ресторант „Унтер ден линден”. Певицата е в Източна Германия за гастроли си в световноизвестния естрадно-вариететен театър „Фридрихщатпаласт”. LUPA дава трибуна на интересния диалог, който обяснява някои нюанси от характера и предпочитанията на Лили Иванова, останала встрани през последните години. Публикуваме текста без редакторска намеса.

Публиката е притаила дъх. В полумрака на сцената се появява малка, позната фигура на жена, облечена в бяло. След миг музиката и поезията се сливат в приятна и мелодична песен, която пленява зрителите. Но ето че заглъхват последните финални акорди. Залата се разтърсва от овации и аплодисменти...

Това се случи по време на последния международен фестивал „Златният Орфей”. Очарователната певица, която отново бе покорила зрителите с новите си шлагери „Щурче”, „Самота” и „Чудо”, бе народната артистка Лили Иванова.

Вече повече от две десетилетия нейното име се произнася с възторг във всички краища на родината ни. Няма кътче от нашата страна, където да не е достигнал нейният омаен глас — чрез радиото, транзистора, телевизията, грамофонната плоча', касетофона, магнетофона ... На какво се дължи нейното обаяние и популярност?

Ако я запитате, тя навярно ще вдигне безпомощно рамене или въобще няма да ви отговори. Защото за нея славата отдавна е нещо съвсем естествено, което я съпровожда. И може би затова не й обръща внимание, въпреки че не може да се „отърве” от хиляди   писма, автографи, комплименти, почитатели, ласкатели... И все пак понякога се чувствува самотна, обикновено в компанията на две малки, декоративни кученца...

— Обичате ли животните! — запитах веднъж Лили Иванова преди няколко години, когато се запознах с нея и с любимия ѝ йоркширски териер Жюли, който бе не само нещо като „реквизит” от тоалета й, но и вечен спътник на концертите...

— Един мъдрец преди столетия бе казал — лаконично ми отговори тя, — че колкото повече живее между хората, толкова повече обича животните. За разлика от него, аз обичам и хората. ..

Тогава останах озадачен от онова, което тя ми каза за себе си. Просто не можех да повярвам. Лили Иванова, една от най-контактните ни артистки на сцената, бе стеснителна. Тя не обича и избягва шумните и весели компании, предпочита да бъде сама с книгата или грамофонната плоча, не пие алкохол, не пуши ... Въобще за мнозина сноби тя би представлявала една „скучна жена". Неведнъж писатели, поети, публицисти и журналисти са се опитвали да се докоснат до нейния душевен мир, но в повечето случаи — безуспешно. Може би защото всъщност тя не е чак толкова „сложна", а по-скоро естествена и непосредствена, но твърде рядко желае да разкрие своята емоционалност. Някои я считаха дори за екстравагантна и нахална, други я одумваха за личния ѝ живот. Но тя се извиси с изкуството си далеч над дребните житейски страсти и клюки. С всяко появяване на сцената, естрадата или телевизионния екран ни пленява със своята чистота и обаяние. Нейните песни се превръщат в шлагери, които могат да се чуят по улиците, ресторантите, дискотеките.

Лили може би е единствената наша певица, която заедно с Емил Димитров допринесе най-много и за популяризирането и съхранението на родната ни, българска песен в конкуренцията от чуждестранни шлагери и шансони. Тя издържа и на вълната от диско и кънтримузика. Много рядко сме я слушали да пее на чужд език, за разлика от други певци, които често се опитват да ни смаят и да ни „вземат акъла” с изпълненията си на английски, френски и италиански. Едва преди около една година тя направи едно изключение в своя репертоар. По време на гастролите си в световноизвестния естрадно-вариететен театър „Фридрихщатпаласт" (Берлин), на които имах възможност да присъствувам, тя изпълни на английски език популярния шлагер на Барбара Стрейзън „Влюбена жена”, която по-късно издаде и на грамофонна плоча. Тогава тя си позволи и още един експеримент — да танцува на сцената, нещо, което бе в дисонанс с познатата ѝ, характерна статичност. Под ръководството на прочутия германски режисьор Нойман тя търсеше нови възможности за обогатяване на сценичното си поведение чрез хореографията.

— Лили, тази вечер Вие за първи път от много години не пяхте на български език. Смятате ли да включите и други чуждестранни песни във Вашия репертоар! — я запитах след спектакъла, когато вечеряхме в известния берлински ресторант „Унтер ден линден”.

— Може би няколко чужди песни ще ми бъдат необходими за гастролите в различни страни. Малцина зрители от чуждестранната публика владеят български език, а ако не се знаят думите на песента, тя загубва огромна част от качествата си. Когато създавам една песен, най-напред прецизно подхождам към нейния текст и едва след това я предоставям на композиторите за музика. Много често съм и в ролята на „редактор”, който търси най-подходящата думичка за благозвучие.

— А имате ли намерение да продължите уроците си по хореография?

— Не бих желала да изневерявам на нашата публика, която ме познава в друга светлина. Танците ми бяха необходими само дотолкова, доколкото трябваше да се адаптирам към изискванията на балета при „Фридрихщатпаласт”.

— Преди десетина години за Вас бе написана една книга — „Нашата Лили", съставена от различни автори. Достоверно ли е представена в нея вашата душевност, характер и житейска съдба?

— До голяма степен — да. Но аз вече не съм същата ...

И наистина през последните години Лили като че ли се промени. Не само с външния си вид (нейната позната, традиционна късо подстригана прическа бе заменена от дълги коси). Нейните песни ставаха все по-дълбоки, житейски и философски осмислени. Някогашното момиче „от лекия жанр” се превърна в зряла и култивирана певица, която, макар и пак облечена в бяло, ни поднася своите поетични открития с много художествена образност и мелодичност, при това без да изневерява на своя специфичен маниер и стил. Една от особените черти на таланта й бе да ни разкрива с лекота  и простота онази неповторима красота, която често не забелязваме край себе си, увлечени от водовъртежа и динамиката на „сложните неща” в ежедневието ни.

— Защо обичате белия цвят! — я запитах след последния международен фестивал „Златният Орфей”.

— За мен той е символ на любовта. Младоженците например предпочитат по традиция да се обличат в бяло. За мен този цвят излъчва благородство, обаяние и естественост. Той е символ и на мира, на щастието и радостта на хората.

— А какво е мнението Ви за брака и любовта?

— Струва ми се, че това са две приятни, но различни неща . . .

— Някои Ви обвиняват, че понякога сте много суетна и „капризна"...

— Да, за съжаление има хора сред моите колеги, които елементарно тълкуват моята висока професионална взискателност. Всеки човек на изкуството има достойнство. За съжаление, твърде често с увеличаване на успехите на сцената се появяват и недоброжелатели зад кулисите . . . Навярно това е някакъв логичен „закон” на конкуренцията.

Лили Иванова изглежда възхитително и на 80

— Имате ли врагове?

— Да, за съжаление, те не са малко ...

— Нима е възможно една певица, от която се възхищава цяла България, да има и врагове?!

— По този повод бих искала да Ви напомня, че съществува една доста известна сентенция за завистта. . .

— Всъщност, какво не сте постигнали единствено в живота си?

— Семейно щастие.

— А какво обичате да правите, когато не пеете, през свободното си време?

— Да чета поезия и да слушам музика.

— Кои са любимите Ви съвременни наши поети?

— Това не е тайна: Дамян Дамянов, Павел Матев, Евтим Евтимов ... И много други.

— Някои твърдят, че се опитвате и да пишете. Дори напоследък е твърде модерно изпълнителите да бъдат сами и автори на музиката и текстовете на своите песни.

— Наистина има такава комерсиална тенденция. За щастие все още не съм загубила гласа си и предпочитам само да пея.

— Един деликатен въпрос. Понякога се говори, че в естрадата съществувала цяла „мафия” от композитори, поети и изпълнители, които осигуряват реализацията на творческата продукция. Според Вас отговаря ли това на истината?

— Не бих желала директно да Ви отговоря. Но все пак, ако има такава „мафия”, аз съм далеч извън нея.

— А какво е най-общото Ви мнение за журналистите?

— Обикновено се отнасят с предубеждение към естрадното изкуство, което у нас също има някои добри постижения. Не винаги критиката към „лекия жанр" е основателна и аргументирана.

— И накрая бих искал да Ви задам един въпрос, свързан с тематиката на „Неделя, понеделник”. По какво например се различава във всекидневието Ви една неделя от един понеделник?

— В моята професия твърде рядко различавам делник от празник, защото обикновено най-много съм заета с концерти именно през празниците. Дори бих казала, че за мен неделята е понеделник, т. е. работен ден, и обратно — понеделникът ми е като неделя — почивен ден. Но и това, разбира се, е много относително, защото в изкуството няма „почивни дни”...

Може би само след няколко минути ще я чуем или видим отново на малкия екран, в ефира или на естрадния подиум. Наистина за нейния талант и вдъхновение едва ли има „почивни дни”.