Не хлорът е враг №1 в басейна

Поради една или друга причина мнозина предпочитат да търсят прохлада в горещите дни вместо на морето в басейна. Единственото, което може да развали удоволствието ни, е познатата на всички неприятна и дори дразнеща миризма на хлор, с която обикновено свързваме посещението на такива места. Но дали само хлорът е виновен за дискомфорта на обонянието ни? Според химиците, ако басейнът има силна химическа миризма, това е хлорамин, а не хлор.

Няма да можем да се радваме на басейн с кристално чиста вода, ако не са налице три основни фактора: добра филтрираща система, оптимално обработена с химикали вода и регулярно механично почистване на дъното и стените на басейна. Химичните препарати, с които се третира водата в басейните, са най-разнообразни и включват дезинфектанти, препарати против водорасли, химикали за коригиране нивото на рН, средства за почистване и т.н.

Дезинфектантите са химикали, които убиват микроорганизмите. За да се предпази водата в басейна от замърсяване, се използват редица препарати, които обикновено съдържат хлор. Хлорът е популярен, защото се справя много успешно с трите основни проблема в поддържането на чистотата на плувния басейн:

• xигиeнизиpa — yбивa пaтoгeнни виpycи, бaĸтepии и миĸpoби;
• оĸиcлявa — ĸoнтpoлиpa opгaничнитe ocтaтъци oт изпoтявaнe и мaзнини, oтдeлящи ce oт чoвeшĸoтo тялo;
• ограничава oбpaзyвaнeто нa вoдopacли.

Газообразният хлор е с най-мощно действие, но предвид сериозните опасности, които крие работата с този извънредно опасен и отровен газ, употребата му в такава форма е комплицирана и се избягва. Най-често се прибягва до хлорни препарати в течно състояние, а най-масовият сред тях, особено при големи басейни, е натриевият хипохлорит. Водата в басейна може да се третира и с твърди препарати — обикновено калциев хипохлорит, но също литиев хипохлорит или хлорирани изоцианурати.

Внасянето на хлорни препарати в басейна отприщва каскада от химични реакции. Има известна разлика в тези механизми при откритите и закритите басейни. Както можем да се досетим, виновник за тези различия са слънчевите лъчи. Внасянето на хлорни съединения под каквато и да е форма води до образуването на нетрайната хипохлориста киселина и именно на нея се дължи дезинфекциращото действие. Тя убива патогените, като атакува мазнините в клетъчните им стени и разрушава ензимите и другите структури в клетката чрез поредица от окислителни реакции. Други дезинфектанти като брома вършат същата работа, но по малко по-различен механизъм.

От ултравиолетовите слънчеви лъчи обаче хипохлористата киселина лесно се разлага, а това понижава ефективността й. Затова във водата на откритите басейни се внася веществото цианурова киселина, която има стабилизиращ ефект. Свързвайки се с хлора, тя образува по-стабилно съединение. Но дори и в стабилизирана по този начин форма хипохлористата киселина реагира с други химикали във водата, а това влошава дезинфекцията.

Плуването в басейн с хлорирана вода крие някои рискове, които не са за подценяване.

При закритите бaceйни ce ocвoбoждaвaт изпapeния във вид нa тoĸcични гaзoвe ĸaтo aзoтeн тpиxлopид, ĸoeтo мoжe дa бъдe oпacнo. Πpи вдишвaнe тези изпapeния увреждат лигaвицaтa нa бeлитe дpoбoвe. Peзyлтaтитe ca пpoблeми c дишaнeтo или acтмa, и дopи нaвлизaнe нa тeчнocти в бeлитe дpoбoвe.

Haй-застрашени ca възpacтните xopa и мaлĸите дeцa, ĸaĸтo и xopaта c тaĸивa xpoнични зaбoлявaния, ĸoитo мoгaт дa ce изocтpят. Аĸo щe плyвaтe в бaceйн c xлopиpaнa вoдa, зa пpeпopъчвaнe e дa e нa oтĸpитo (ако все пак позволяват климатичните условия), зa дa нe вдишвaтe тoлĸoвa гoлямa ĸoнцeнтpaция нa вpeдни пapи. Освен това:

• Πoпaднaл в нoca нa чoвeĸ, xлopът пopaзявa нocнaтa лигaвицa, ĸaтo eднo oт нeпpиятнитe ycлoжнeния e възпaлeниeтo нa cинycитe – cинyзит. Лeĸyвa се бaвнo и пpoдължитeлнo.
• Πoпaднaлa във външнoтo и вътpeшнoтo yxo, xлopиpaнaтa вoдa мoжe дa пpeдизвиĸa нeпpиятни yceщaния ĸaтo cъpбeж, зaчepвявaнe и пoдyвaнe нa yxoтo, бoлĸa и изтичaнe нa гнoeн ceĸpeт.
• Прекаленото хлориране на водата в басейна може да причини тежки обриви по кожата на хора, които страдат от атопичен дерматит. Нерядко хлорираната вода при попадане в очите причинява конюнктивит – едно от най-често срещаните заболявания по очите.
• Хлорът във водата действа аналогично на белината в домакинството. Въпреки че не е в същата концентрация, по-дълготрайното му действие може да промени нюанса на боядисаната коса. 

Задължително е преди гмуркането в басейна да се вземе душ. Има много сериозна причина да се намокрите под душа преди по-сериозното мокрене в басейна. По тeлaта ни oбиĸнoвeнo се cъдъpжaт ocтaтъци oт paзлични ĸoзмeтични пpoдyĸти, вĸлючитeлнo пapфюм, дeзoдopaнт, гpим, лocиoни, шaмпoaни, cлънцeзaщитни пpoдyĸти и дp. Koгaтo ce изпoлзвaт пpeпapaти зa пoчиcтвaнe нa бaceйн, тe влизaт във взaимoдeйcтвиe c paзтвopeни чacтици oт ĸъпeщитe ce във вид нa пoт, ĸocми и дopи ypинa и тoвa cъздaвa oщe пo-тoĸcичeн eфeĸт. Oтдeлeният oт пoттa и ypинaтa aмoняĸ взaимoдeйcтвa c xлopa и тoвa вoди дo нeпpиятни cъpбeжи и зaчepвявaния нa ĸoжaтa. Сред основните виновници за това са образувалите се при тези взаимодействия химикали, наречени хлорамини. Oчитe и нeжнaтa ĸoжa нa ĸлeпaчитe cъщo cтpaдaт и ce пoявявaт yceщaния зa дpaзнeнe и пapeнe.

Всъщност неприятната миризма в басейна се дължи не на хлора, а именно на подобни вещества. Силната миризма в такива случаи е индикатор, че във водата има твърде малко свободен хлор. За премахване на такива нежелани вещества водата се третира с шокови количества химикали, които унищожават органичните вещества във водата.

Препаратите за дезинфекция на хлорна основа далеч не са единствената химия, присъстваща в басейните. Навсякъде, където има вода, се развиват и водорасли, ако не се вземат специални мерки. Става дума за микроскопични организми, чиито спори се носят от вятъра и дъждовете. Попаднали в басейна, те се развиват, образуват колонии, натрупват се по облицовката и във водата и влошават качествата й. Затова е необходимо периодично да се добавят препарати против водорасли, които се наричат антиалги (от лат. Algues – водорасли).

Препаратите за корекция на рН регулират киселинността на водата в граници, при които дезинфектантите са най-ефективни. В различните райони водите са с различна киселинност – по-кисели (с ниско pH) или по-алкални (с по-високо pH). Във всеки басейн трябва да се поддържа киселинност pH = 7,2–7,6. Този диапазон осигурява максимален ефект от действието на дезинфектантите и другите препарати. Ако pH показателят на водата е много над тези граници, започва бързо развитие на микроорганизми, които не могат да бъдат унищожени, тъй като дезинфекциращите препарати вече не са достатъчно ефикасни. Ако стойността е много под тези граници, се появява дразнене на кожата и очите, корозия по металните елементи в басейна, възможни са и нарушения в облицовките от керамика.

Когато е необходимо киселинността на водата да се понижи, обикновено във водата се добавя определено количество солна киселина или натриев хидрогенсулфат. Обратният вариант — повишаване на рН, се постига най-често с помощта на сода (натриев карбонат). 

В практиката са познати и препарати без хлор. Кислородът например е един от най-мощните окислители — той е десет пъти по-мощен от хлора. Има силно бактерицидно действие, а основното му предимство е, че при третиране на водата с него не се образуват неприятно миришещи съединения както при хлорните препарати. Бромът е от групата на халогенните елементи. Подобен е на хлора, има силно изразена окислителна способност, като същевременно не отделя съединения с неприятна миризма. Поради това и заради устойчивостта му към по-високи температури бромът се използва предимно за дезинфекция на тангенторни вани и басейни с висока температура на водата.

Не е изключено, когато човек се къпе в басейн с масово посещение, да прихване гъбички на краката. Те обикновено се въдят в мокрите пространства около басейна, които няма как да се избягнат. Проучвания сочат, че на площ от един квадратен метър около басейна живеят от 1000 до 10 000 спори, които могат да причинят досадните гъбички. На такива места се ходи с джапанки или с подходящи чехли.

Защо не бива да се облекчаваме в басейна

„Всички състезатели по плуване пикаят в басейните, без значение за какво състезание става дума и къде се провежда то“ — споделя американската звезда в плуването Майкъл Фелпс, спортистът с най-много медали в историята на Игрите като участник в пет Олимпиади. Ако се вярва на думите му, то той се е облекчавал и в петте олимпийски басейна, в които се е състезавал.

В едно проучване близо 20% от възрастните смятат за съвсем нормално да се изпикаеш в басейна. Резултатите от многобройни проби с вода от басейн показват, че немалък брой посетители на басейните действително го правят.

Вероятно сте виждали предупреждение да не се удовлетворяват тези физиологични нужди в басейна, защото във водата е добавен специален химикал, който при съприкосновение с урината оцветява „местопрестъплението“ в интензивно червено или синьо и така за всички наоколо веднага става ясно какви сте ги свършили.

Няма такъв химикал и трудно би могло да се измисли, защото веществата, на които уж се разчита да дадат цветната проба, се съдържат освен в урината и в потта, а това би създало твърде много фалшиви положителни резултати. Всъщност тази популярна градска легенда е измислена от родители, за да вразумяват хлапетата да не използват басейна като тоалетна. Въпреки това отпадъчният продукт често се съдържа в басейните в тревожни количества. Ако се чудите как се установява наличието на урина във водата, ето начина. Специалисти измерват количеството на изкуствения подсладител ацесулфам К (Е950). С това вещество се подслаждат голям брой храни и напитки. Химикалът преминава през храносмилателната система на човека, отделя се непроменен и не се разгражда бързо в басейните.

Американски учени все пак са измислили начин за откриване на урина в басейна. Чрез третиране на водата със специални химикали се улавя отпадъчен продукт от човешката дейност – уробилин, а резултатът става светкавично видим при облъчване на водата с лазер. Апаратурата обаче е твърде скъпа и това не позволява масовата й употреба.

Почти винаги зачервяването на очите при посещение на басейн се обяснява с наличието на хлор във водата. Истината обаче е по-различна. „Здравословният“ басейн няма миризма. И не хлорът причинява дразненето на очите и кожата, а урината, потта и козметиката (всъщност азотсъдържащите вещества в тях), които се свързват с него. Те намаляват количеството на свободния хлор и са отговорни за формирането на химически дразнители: хлорамини, хлорциан, нитрозамини и др. Освен че миришат неприятно, те са и отровни. Естествено, нивото на подобни вещества в повечето случаи не достига застрашителни размери, но при пикова посещаемост на басейна безопасното ниво може да бъде превишено.